Музиката ни е позитивна. Пеем за любов, добро настроение, мир, както и личностни съпреживявания

Паулина Гегова

В Пловдив се раждат много ентусиасти, които създават собственото си изкуство, а после го раздават из града като цветен прашец. Една такава банда често радва ценителите на качествената музика с малки, но изпълнени с усмивки и танци, концерти. Acoustic corporation са заедно от 2010 година. Интересното съчетание на acoustic funk, swing, regge, balkan ethno music и щипка джаз може да вдигне всеки слушател на крака, леко или бурно поклащащ се в ритъма на саксофони, кавали и китари. Групата може да се похвали и с добри вокални качества, като гласовете на певците са тематични, семпло дрезгави и в същото време меки като карамел. Момчетата, както и единственото момиче, се занимават и със странични дейности, но когато са заедно и свирят, можеш да почувстваш огромното удоволствие, което изпитват и предават с лекота върху публиката. Имат издадени две EP-та и един live албум, а в момента са в процес по работата на 3-то EP. Свирили са на фестивалът Fun city във Варна, Shake that хълм, Капана фест, Полинеро рок фест.

Дали ще гостуват в Петното или ще изпълняват направо на улицата на любимия им "Отец Паисий", музикантите са изпълнени с енергия, която не щадят, само и само да се докоснат до нервните окончания на слушателите и да ги оставят с приятен привкус. Решихме да се срещнем с водещият вокал, Иво Матеев, за да научим нещо повече за тях.

-Как се събра Acoustic corporation?

Повечето парчета бяха мои, търсих си хора. Започнахме с четири души, сега сме шест. Проектът е отворен за всякакви музиканти, често имаме гости изпълнители. Формата е плаваща, а парчетата се свирят по различен начин, според това кой взема участие. Но в крайна сметка, сме се събрали заради авторската музика и акцентираме върху нея. 

-Свирите ли трибюти?

Има тук-там някой по-интересен кавър колкото за цвят, но изискваме да свирим авторската си музика и не правим компромиси.

-Често ли имате разногласия?

Сравнително плавно протичат нещата. Естествено, всеки има собствено мнение и допринася за тази смесица. От време на време има леки разногласия, но те са в името на общото благо. А и така се изясняват и преосмислят нещата и различните гледни точки.

-Какво е да работиш със сестра си? Роднините понякога могат да бъдат досадни. Как е при вас?

Напоследък пее с нас само когато има възможност, но като цяло нямаме семейни разногласия и се разбираме. 

-Как се зароди тази обич точно към swing и funk-а? Вече рядко се набляга на тези стилове. 

Аз мисля, че откакто са се зародили тези стилове имат своя контингент от хора, които ги слушат. Нито имат отлив, нито прилив от слушатели, те са си константа. Ние ги комбинираме, за да е по-разнообразно, а и чисто музикално е предизвикателство.

-Когато сте се сблъсквали с други групи по фесове или общи концерти, усеща ли се конкуренция и дръпнато държание?

Аз вярвам, че няма и бих искал да си мисля, че музикантите малко или много си помагат. Ние сме малка държава, а бандите са много. Според мен дори трябва да има повече клубове за жива музика, но в същото време трябва много да се внимава с пренасищането на евенти с една и съща банда.

-Има ли такава, с която много бихте искали да работите? 

Ние като млада и не толкова известна група, естествено харесваме по-опитните. Plastic bo са много яка банда, варненците Funkaround също. Отворени сме за колаборации с банди, които са близки до нас, но само времето ще покаже как, кога и с кого.

-Знаем, че в Пловдив ви приемат повече от добре. Какво е положението обаче в другите градове, където сте на чужда почва?

Тази година направихме едно по-голямо турне, с над тридесет участия в единадесет града. Много добре ни приемат във Варна, в Търново, Бургас. 

-А в столицата?

Там положението е по-сложно. Тя е още неизследвана територия за нас, но ще се радваме за в бъдеще да имаме по-големи и шумни участия и там. 

-Като става въпрос за участия, как дойде идеята последният ви концерт да бъде заснет на дискове и после раздаден на феновете?

Дискът е аудио. Идеята дойде от това, че вече два пъти издавахме студийни албуми и ни звучаха малко по-стерилно и сковано, затова решихме да пресъздадем live атмосферата. Да покажем как звучи музиката на живо, различната енергия и заряд. Представя ни доста по-адекватно. Иво Борисов от "Авокадо медия" засне концерта и помогна много в процеса на работа, а Костадин Андонов записа аудиото и миксира песните.

-Какво е музиката за теб?

Колкото и банално да звучи, музиката ми е ежедневието. Ако не свиря, слушам нон стоп, заспивам на музика, събуждам се на музика. Като цяло - тя е всичко!

-Музиката достатъчна ли е за препитание ако не си национално популярен?

Моите наблюдения са, че музикантите трябва да са доста флексабилни, свирещи в няколко различни проекта, за да е достатъчна, докато даден проект не се лансира от някой лейбъл. Трябва да си внимателен и оригинален, но и да не се разпиляваш. Да намериш попрището, в което си най-добър.

-Свирите български етно мотиви, но в същото време по-голямата част от текстовете ви са на английски.

Има няколко причини за това. Аз съм завършил английска филология и някак си ми идва по-лесно изразяването на английски за нашия стил. До някъде е с цел и музиката ни да излезе извън рамките на България. За мен текста е много важен, той е половината от парчето. Той носи посланието.

-Какво послание искате да предадете?

Музиката ни е позитивна. Пеем за любов, добро настроение, мир, както и личностни съпреживявания. Общо взето нещата от живота. Конкретно послание не налагаме, по-скоро оставяме хората сами да пречупят музиката през тяхната призма.

-Скоро ще имате ли някакви участия в Пловдив?

Не, излизаме в зимна пауза. Очакваме да довършим албума до няколко месеца. Може би чак пролетта ще заформим турне из страната, но всеки, който иска да се докосне до нашата музика, може да си вземе live албума.