Постановката Агенти, която беше спрягана за сценична версия  на изключително нашумелия сериал Под прикритие, така и не показа нищо от екшъна освен неговите актьори. От ролите си на полицаи и бягащи от властта, на сцената ни се показаха четирима брокера с техните шефове, един излъган клиент и леко раздразнена полицайка-феминист.
Това не е представление с дълбок смисъл или екзестенциална тема, но пък може да те разсмее със сигурност. Макар и не на всички от публиката да им понесе, около десетина човека станаха и си заминаха още преди средата, останалите искрено се забавляваха на именно тази ненатовареност от страна на сцената. Всъщност самите актьори не издържаха на поривите си, като Теодора Духовникова, която се разсмя на два пъти, което би могло да бъде прието като гаф ако публиката не беше изпаднала в истеричен смях заедно с нея. Роберт Ямакиев докарваше до сълзи със своя руски акцент, а щом Ивайло Захариев, Иво Йончев и Любен Кънев се появиха само по боксерки, макар и да се играеше под звездите, изведнъж температурите нараснаха и женската част от аудиторията започна да се препотява.
Българският театър върви по стъпките на своите американски колеги. Все още с бебешки крачки и с доста неща за изглаждане, родните постановки започват да засягат теми, които никъде другаде не можете да видите все още. Агенти е борбата в бизнеса, овцете срещу вълците, кражбите, сделките и подкупите. Тя е проблемът на израстването в бизнеса и колко евтина е човешката душа всъщност. Жив език, на места с доста вулгарности, представлнието не трябва да се гледа като Под прикритие на сцената, а като един собствен и жив организъм.