Апокалипсисът на небето се центрира в Античния театър, за да се преобразува в история за смърт и любов

Паулина Гегова

Древен Пекин. Принцеса Турандот е непокорна, неземно красива и неземно жестока. Тя ще се омъжи единствено за този, който успее да разнищи три зададени му от нея гатанки. Провали ли се, ще изгуби главата си. Много благородници са попаднали в клопката й и са се простили с живота си, докато не се появява Калаф. След много препятствия, жертви и кръвопролития, той най-после успява да умилостиви принцесата.

Това e в основата си сюжетът на пиесата на Карло Гоци и операта на Пучини „Турандот“. Снощи тя се игра на Античния театър напук на лошото време. След като цял следобед валяха ледени късове с големината на орехи, след потопи, задръствания и щети, дойде време и за музика. Тази природна стихия, която сама по себе си е изкуство, отстъпи на изкуството на операта, за да възроди пострадалия град. Доказателството за това възраждане бе препълнения Античен театър – подсушен и готов да приеме своята публика. Времето като по поръчка се оправи точно за тази цел, а спектакълът бе грандиозен. Изпълнителите, сценографията, костюмите, източният привкус, всичко крещеше „Класа“! Солистите Лила Лий, Камен Чанев, Пламен Кумпиков, Евгения Ралчева, Александър Крунев, Марк Фаулър и Александър Баранов изпълниха ариите си впечатляващо. Симфоничният оркестър под съпровода на диригент Найден Тодоров свиреха плавно, нежно или бурно, като бурята извила се преди тях. Дузина деца участваха в постановката, маскирани като поданици на китайския император, танци с мечове, хорът, светлинни ефекти и разбира се, най-въздействащият момент – Nessun Dorma! Безсмъртна ария, която разтапя сърцата. Свикнали сме да я слушаме в изпълнение на Павароти, но Камен Чанев я изпя толкова перфектно, че след нея публиката изригна в аплаузи. Някои от посетителите запалиха свещички, традиция, която Държавна опера Пловдив продължава от големите сцени, но за жалост горящите светлини не бяха достатъчно, че да създадат нужния ефект. Може би хората бяха прекалено заслепени от музиката, че да мислят за тази подробност. Със сигурност операта не е умряло изкуство, за хора от всякакви възрасти и потекло. Присъстваха от най-малките до личности с дълъг житейски опит.

Първото изпълнение на „Турандот“ е през 1926 г. Сега, 90 години по-късно, влиянието на операта е все така силно. Това си пролича по финалните аплодисменти. На състава му се наложи да се покланя толкова много пъти, че сигурно кръстовете са ги заболели. Но след толкова добре свършена работа е нормално да не ги оставим да се приберат по гримьорните.