Завършващият клас на Стефан Данаилов предаде щафетата на следващото поколение актьори

Паулина Гегова

По традиция курсът на големия български актьор - Стефан Данаилов, представя дипломния си спектакъл на пловдивски терен по време на "Сцена на кръстопът". Тази година не беше изключение, като този път зрелостниците представиха "Ателие" по "Зойкина квартира" на Булгаков. Четвъртокурсниците показаха впечатляващи постижения за обучителния си период, които им гарантират места по българките театри. Момчетата и момичетата има достойни качества, за да продължат да се занимават със занаята професионално, а постановката бликаше от добра сценография и костюми, както и много танци. Като предпочитан автор за поставяне на сцена, Булгаков се материализира отново и то правдиво. В пиесата преобладаваха закачливи шеги както със съветската власт, така и с днешни реалности. Публиката избухна в смях, когато един от героите каза: "Казах ти, че трябва да си сложим мустаки като министерството на отбраната, а не вежди като министерството на културата". Спектакълът беше дълъг 2 часа, но отегчени нямаше, а залата бе пълна, както и в предните дни на фестивала. Пловдивската публика е будна и дейна и обича театър. Билетите се изчерпват светкавично след пускането им, даже и за студентски труд, в който не преобладават все още познати имена. 

На края на постановката, самият Ламбо се появи на сцената. Речта му накара гостите на "Н. Масалитинов" да станат на крака и да го аплодират постоянно, прекъсвайки думите му. Той и класът му подариха на пловдивския театър 3 класически стола, 2 класически масички и един ключодържател, като бъзик.

Ние ще си отидем от тук, но столовете ще останат, каза Данаилов, разсмивайки всички. Освен подаръка завършващите предадоха щафетата на малките си последователи - ритуал, който се извършва във всеки един университет по актьорско майсторство. Да наблюдаваш тези, чийто път вече е с ясни очертания, да предадат част от себе си на тези, чийто пътища тепърва започват да се пишат, е вълнуващо. Накрая всичко завърши с музика, защото музиката винаги съпровожда театъра. С много цветя и с очакване на следващия път, когато Ламбо ще гостува на Пловдив.