В героите на Хайтов има вътрешен конфликт, има борба между немотията и надеждата, между грубостта и любовта, а Мариус успя да ги пресъздаде с лекота, физически и гласови изменения и дълбочина, която докосва душите на зрителите
Паулина Гегова
През 2011-та година великият български актьор, заслужил правото да бъде наречен гении на родния театър, Мариус Куркински, взе три разказа на Ангел Каралийчев и ги превърна в моноспектакъл, който разтресе българската театрална сцена. Билетите за представлението се изкупуваха като топъл хляб, залите се пълнеха дори и по стълбите.
Сега, пет години по-късно, сценичният гении използва същата концепция, но в различен вариант. Моноспектакълът „Черното пиле” съживява любимия на милиони писател, Николай Хайтов, който остави след себе си емблематични произведения.
Снощи в Дом на културата се състоя премиерата на пловдивска почва, а високите очаквания на публиката, бяха оправдани. Трите разказа на Хайтов – „Мерак”, „Пазачът на овесената нива” и „Черното пиле” показват български привички, чийто корени биват изскубани в края на една епоха, в която навлиза западното влияние. Епоха, в която младите отиват в града, а на село остават последните овчари и занаятчии, които все така ревностно желаят да защитят традициите.
В героите на Хайтов има вътрешен конфликт, има борба между немотията и надеждата, между грубостта и любовта, а Мариус успя да ги пресъздаде с лекота, физически и гласови изменения и дълбочина, която докосва душите на зрителите. Познатата ни техника от „Български разкази” – два смешни, един тъжен разказ, е приложена и в „Черното пиле”. Техника, която работи безотказно. Родопските майтапи, народните тертипи все така забавляват и пораждат една носталгия по отминалото, дори и в нашето така модернизирано поколение. Изрази от сорта на: „От мене да го знаеш: без деца — лошо, ама и с деца не е много за предпочитане” или „ Я кажи ми какво прави сега кочът? — Ближе овцата. — Видя ли! Ако беше ти на негово място, триста пъти да си захъркал, а той, кавалерът, ближе я и благодари!" искрено разсмиват и стоплят сърцата, докато не дойде финалът и някак студеното и жесто "Погребваме веселкото", не ги разцепи на две.
Мариус наистина е гении, защото по някакъв необясним начин успява да преобръща емоциите на зрителя. От една страна, на помощ му се притичват хубавите, насложени с много философски пластове, текстове, но от друга е самото му лице. Лице, което е като платно, върху което се откроява всяка една гънка, всяка една подробност на разказите.
Откъм декори и ефекти, Мариус е постен. Те не са необходими, за да се постигне желания ефект. Той идва от самосебе си, без да е подбутван изкуствено. Нищо чудно, че цялата зала стана на крака на финала, а аплодисментите можеха да те оглушат. Толкова силни бяха те…
Следващата дата, на която ще се играе „Черното пиле” е 3-ти декември и ако искате да сгреете сърцето си преди началото на коледните празници, не се колебайте, отидете на театър. Само не забравяйте винаги да носите „веселкото” със себе си, защото ако осъзнаете нещо от този спектакъл, то това ще е, че животът е твърде мрачен и трябва да защитаваме смеха!