В новия си спектакъл Робева се постара да създаде нещо модерно, но то стана абсурдно

Двете сватби в сюжета се превърнаха в разхвърлян кабаретен шантаж

Гимнастички станаха полицаи и замениха бухалките със Стоп палки на сцената, а бляскавият персонаж на Моцарт – Фигаро беше DJ

Паулина Гегова

Нешка Робева винаги се е спрягала като символ за безупречен професионализъм. Още от времената на „Златните момичета“, та до сега, треньорката е извайвала таланти и характери, които са прославяли България. Не е тайна, че работата с нея е трудна, изискваща много жертви и упоритост, но това е цената на успеха. Нешка няма грешка… поне до сега!

Снощи в Пловдив се представи последният спектакъл на знаменитата треньорка в съвместна колаборация с русенската опера – „Последната грешка на Нешка!“ Събитието се състоя в зала Колодрума, а посетителите бяха многобройни. Бяха пуснати и задните трибуни, които може би са далечни за малката сцена, но все пак те бяха изпълнени до последната седалка. Това обаче не винаги е критерии за добър спектакъл. Трябва да признаем, че изпълнителите на русенската опера под съпровода на маестро Найден Тодоров и танцьорите от „Нешанъл арт“ са талантливи и добри в това, което правят. Спектакълът обаче сам по себе си представляваше една мешана скара, без основна идея, която да поддържа общото цяло. Като тяло без гръбначен стълб. То функционира, но разглобено. Уж сюжетната линия за случването на две сватби по едно и също време, се превърна в какафония, която прекалено рязко сменяше настроението в зрителя. Всеки откъс отделно беше приятен. Хубава музика от най-известните опери на света, хубав фолклор, но когато двете бъдат смесени, се получава обърквация. И не само! Нешка е смесила не два, а поне десет стила на танцовото и музикално изкуство. Едно след друго, а често и едновременно, се изреждаха народни танци, балет, болеро, надпяване между класическа и народна музика, бели денс, кан кан, танго и какво ли още не. От Чайковски през оперен вариант на „Рофинка болна легнала“. За капак на всичко четири професионални художествени гимнастички бяха облечени като полицаи, които вместо бухалки, играеха с катаджийски стопове и се включваха в отделните сцени като разкъсваха единството, което така или иначе трудно се крепеше.

Пробата за нещо модерно и комично, някак си се обърна в абсурдно. А да превърнеш бляскавия персонаж на Моцарт – Фигаро в DJ граничи с посредственост и самодейност.

Изобщо не отричаме, че в много отношения публиката беше впечатлена. Наистина имаше някои хореографии, които бяха на високо ниво. Уви, други дори не се доближаваха до онова, на което тези артисти сигурно са способни.

Може би е време г-жа Робева да си каже: „А дали Нешка не е в грешка?”. И да се върне към това, което умее – стриктно, праволинейно творчество, строго и класическо. Новаторството не е за нея!