Новият спектакъл на пловдивския театър трябва да се гледа
Младата Патриция Пъндева с обещаващ сценичен дебют
Стефка Георгиева
Драматичен театър- Пловдив продължава да ни изненадва с поредицата си от спектакли по текстове на български автори. Този път трупата заложи на класиката. На голямата сцена снощи се игра „Боряна“ по текст на Йордан Йовков, режисирана от Красимир Ранков. Със сигурност може да заявим едно – трябва да се гледа!
„Боряна“ е пиеса, която не само ни връща към нашите корени, но и ни кара да се замислим кое е истински значимото в живота. Дали са парите и имането или да ти е леко на душата и да съумееш да започнеш деня си с песен. Постановка, която противопоставя разбиранията на младите и старите, модерното общество и това на отминалите нрави. Едва ли Йовков би могъл да звучи по-актуално.
Моралът и скъперничеството на старото поколение са изместени от наивната, чиста и смела душа, тази на пристанушата Боряна. Тя се опълчва на цяло едно семейство, което не я иска в къщата си. Но неопетненото й сърце и леката й душа, която пее на чардака и в градината, кара всички да осъзнаят кои са истински важните неща в живота. И това не са жълтиците. Не е и това дали Андрея ще стане кмет или Ральо ще открадне скритите пари на баща си. Важни са хармонията и разбирателството в едно голямо семейство. Спим ли спокойно нощем? Кога се озлобихме едни срещу други и кое е истински ценното за нас? Това са въпросите, които си задава публиката.
В ролята на Боряна дебютира младата Патриция Пъндева. Смело можем да подчертаем, че стартът й бе обещаващ старт. Ще очакваме с нетърпение да я видим и в следващата й роля. Директорът на Драмата, Кръстю Кръстев, разчупи своя образ на ръководител и се изправи редом до своя екип, поемайки гордо ролята на Ральо. Неговата съпруга, Рада, пък бе изиграна от Параскева Джукелова. На сцената блестяха още Красимир Доков, Николай Станчев, Красимир Василев, Елена Кабасакалова, Стефан Попов, Тодор Генов и Марин Младенов. По-младите актьори достойно партнираха на големите имена. И в допълнение само ще кажем – адмирации на Краси Ранков за добре свършената работа.
Сценографията, дело на Петър Митев, ще ви накара да усетите времето, в което се развива действието. Сякаш сте на гости у баба си, в онази стара къща с дървени миндери, на които ви е драго да поседнете. Само дребни детайли загатваха за връзката между миналото и настоящето, която се оказва толкова силна на сцената, че се запитахме – че то и сега не е ли същото?
Препратките към събития от страната ни осмиваха и пародираха не само политическия живот, но и ситуацията, в която се намираме като цяло. Поднесени по весел и хумористичен начин, някои сцени откровено разплакаха публиката, а подсмърчащата жена зад мен питаше своята приятелка: „Кога се превърнахме в тези хора?“
Музиката към „Боряна“ е дело на Костадин Бураджиев, а медените звуци на кавала чувате благодарение на Дамян Йорданов. Танцьори от АМТИИ също взимат участие в театралното представление, с хореограф Стефан Йорданов.
Да, „Боряна“ напълно опроверга твърденията на мнозина, че Йовковото творчество и неговия битовизъм не могат да звучат актуално днес. Ако не вярвате, идете и вижте. Хубаво е!
Фотограф: Георги Вачев
