„Алтамира“ е първият игрален филм на режисьора след 17-годишна пауза

Паулина Гегова

София филм фест върви с пълна сила. Всеки ден ставаме свидетели на качествени филми, а срещите с част от екипа, създал ги, са наистина поучителни и любопитни. Снощи Lucky дом на киното не изневери на алтернативния си стил, представяйки премиерно за България новия филм на носителят на 4 статуетки Оскар Хю Хъдсън, който макар че е на 80 години, изглежда по-свеж от всякога. Той посещава града ни за втори път и изглежда му се отразява добре.

Самият филм „Алтамира“ разказва за ентусиаст изследовател и археолог, който заедно с 9-годишната си дъщеря, открива праисторически рисунки в пещера в провинциална Испания, датиращи от преди 10 000 години. Точно тогава започват и проблемите, защото всеки успех носи със себе си завист и отрицание от наложилите се вече в научната сфера, имена. От друга страна, се сблъсква с недоволството на католическата църква, която проповядва, че дарвинистите са атеисти и трябва да бъдат анатемосани. След години на борба, жестоки обвинения и семейни проблеми, откривателя на пещерата Марселино Саутуола получава така нужното му признание, но твърде късно…

След края на прожекцията, Хю Хъдсън отдели време да поговори с публиката за филма, както и за кино индустрията като цяло.

-Какво е киното за вас?

Киното е страст. То е адски скъпо начинание, а парите не винаги се намират лесно. В повечето ми филми, като „Огнени колесници“, преобладават действията, а не думите, но в „Алтамира“ има повече диалог. Като цяло, аз харесвам по-тихото кино.

-Филмите ви винаги съдържат голяма доза философия. Каква философия се стараехте да придадете с „Алтамира“?

Не правя филми заради философията. Разказвам истории и ако те ви вдъхновят, ако ви накарат да се замислите на 2-ро, 3-то или 4-то ниво, то тогава целта е изпълнена. В случая „Алтамира“ показва как една новаторска идея, добра идея, бива разрушена от институциите.

-С какво трябва да се съобразява един режисьор, когато прави филм по действителен случай?

Когато правиш филм по действителен случай, се опитваш максимално да се придържаш към истината. В същото време, ние знаем само факти от историята, но не и какво точно се е случило между хората, затова трябва да си като микроскоп. Трябва да добавяш сцени и диалози за по-драматичен ефект. Винаги съм избирал теми, които съм чувствал близки. Истории, които показват как невинните хора биват променени насилствено, по един или друг начин.

-Какво ви накара да направите игрален филм след 17-годишна пауза? С какво е различно европейското от американското кино?

Не съм правил игрални филми в този период, но правех документални. През това време киното се промени много. В Холивуд се държи само на печалбата. Следят се Box office-ите и ако един продукт не се задържи в тях, го свалят от кино салоните. И с „Алтамира“ стана така. Филмът е заснет и на испански, и на английски език. Пуснахме го на испански в Америка и не се задържа дълго. В днешно време кино се прави за индустрията, а не за публиката. Обвинявам Лукас и Спилбърг за това. Те са страхотни режисьори, но наложиха една тенденция за грандиозни поредици, които задължително трябва да са на печалба, иначе Холивуд не вижда причина да финансира в тях.

634 comments

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…