„Алтамира“ е първият игрален филм на режисьора след 17-годишна пауза

Паулина Гегова

София филм фест върви с пълна сила. Всеки ден ставаме свидетели на качествени филми, а срещите с част от екипа, създал ги, са наистина поучителни и любопитни. Снощи Lucky дом на киното не изневери на алтернативния си стил, представяйки премиерно за България новия филм на носителят на 4 статуетки Оскар Хю Хъдсън, който макар че е на 80 години, изглежда по-свеж от всякога. Той посещава града ни за втори път и изглежда му се отразява добре.

Самият филм „Алтамира“ разказва за ентусиаст изследовател и археолог, който заедно с 9-годишната си дъщеря, открива праисторически рисунки в пещера в провинциална Испания, датиращи от преди 10 000 години. Точно тогава започват и проблемите, защото всеки успех носи със себе си завист и отрицание от наложилите се вече в научната сфера, имена. От друга страна, се сблъсква с недоволството на католическата църква, която проповядва, че дарвинистите са атеисти и трябва да бъдат анатемосани. След години на борба, жестоки обвинения и семейни проблеми, откривателя на пещерата Марселино Саутуола получава така нужното му признание, но твърде късно…

След края на прожекцията, Хю Хъдсън отдели време да поговори с публиката за филма, както и за кино индустрията като цяло.

-Какво е киното за вас?

Киното е страст. То е адски скъпо начинание, а парите не винаги се намират лесно. В повечето ми филми, като „Огнени колесници“, преобладават действията, а не думите, но в „Алтамира“ има повече диалог. Като цяло, аз харесвам по-тихото кино.

-Филмите ви винаги съдържат голяма доза философия. Каква философия се стараехте да придадете с „Алтамира“?

Не правя филми заради философията. Разказвам истории и ако те ви вдъхновят, ако ви накарат да се замислите на 2-ро, 3-то или 4-то ниво, то тогава целта е изпълнена. В случая „Алтамира“ показва как една новаторска идея, добра идея, бива разрушена от институциите.

-С какво трябва да се съобразява един режисьор, когато прави филм по действителен случай?

Когато правиш филм по действителен случай, се опитваш максимално да се придържаш към истината. В същото време, ние знаем само факти от историята, но не и какво точно се е случило между хората, затова трябва да си като микроскоп. Трябва да добавяш сцени и диалози за по-драматичен ефект. Винаги съм избирал теми, които съм чувствал близки. Истории, които показват как невинните хора биват променени насилствено, по един или друг начин.

-Какво ви накара да направите игрален филм след 17-годишна пауза? С какво е различно европейското от американското кино?

Не съм правил игрални филми в този период, но правех документални. През това време киното се промени много. В Холивуд се държи само на печалбата. Следят се Box office-ите и ако един продукт не се задържи в тях, го свалят от кино салоните. И с „Алтамира“ стана така. Филмът е заснет и на испански, и на английски език. Пуснахме го на испански в Америка и не се задържа дълго. В днешно време кино се прави за индустрията, а не за публиката. Обвинявам Лукас и Спилбърг за това. Те са страхотни режисьори, но наложиха една тенденция за грандиозни поредици, които задължително трябва да са на печалба, иначе Холивуд не вижда причина да финансира в тях.