Концертът започна с едночасово въведение в историята на произведението и обстоен анализ от Камджалов върху всяка една отделна част

„Реквием“ е едно избавление на човешката душа, лъкатушеща се между Ада и Рая

Паулина Гегова

Моцарт е абсолютно съвършенство, за което не ни достига чистота. Така смята маестро Йордан Камджалов за гения на класическата музика и най-вероятно е прав. Мнозина, ако не всички, музиканти признават, че да свириш Моцарт е творческо самоубийство. Започваш, но не знаеш къде ще му излезе краят. Не си сигурен дали поемаш по една стръмна пропаст, от която не можеш да се върнеш. Остава ти само да рискуваш на сляпо и да се надяваш да успееш поне малко да се доближиш до този перфекционизъм.

„Реквием“ на Волфган Амадеус Моцарт е написан през 1791г. в ре минор KV 626, като последната молитва на композитора. За жалост, неговият земен път приключва преди да довърши произведението. Неговата работа стига до 7-ма част, а останалите са написани от брилянтният му ученик Франц Ксавер Зюсмайер, който така е попил от стила му, че не се забелязва каквато и да е разлика в звученето. Така, общо стават 14 части – Въведение:Вечен покой, Господи помилвай, Денят на гнева, Тръбният глас, Царят на изумителното величие, Припомни си, Низвергване на злословещите, Лакримоза, Дарове:Господи, Жертвоприношение, Свят, Благословеният, Агнецът Божий и Причистване:Вечната светлина,

Снощи диригент Йордан Камджалов, заедно с Genesis Orchestra и хор „Музикална лаборатория за човека“, изготвен само и единствено от непрофесионалисти, представиха творбата пред пловдивската публика в спортна зала Колодрума.

Концертът започна с едночасово въведение в историята на произведението и обстоен анализ от Камджалов върху всяка една отделна част, като музикантите демонстрираха секундни откъси от тях, докато във втората част можехме да го чуем цялостно, без прекъсвания, затаили дъх от вълнение.

„Реквием“ е действително една молитва. Едно избавление на човешката душа, лъкатушеща се между Ада и Рая, борещо се за своето изкупление. И докато Адът бива инструментално описан със струнни инструменти в лика на цигулки и виолончело, то Рая се описва с духовите. Именно те се използват в „старата музика“ за възхвала.

В снощния концерт се открои едно забележително явление – присъствието на две басетни корни, които са единствените такива инструменти в цяла България. Преди броени дни, маестро Камджалов обеща в открит разговор, че въпреки не добрата акустика на Колодрума, той и неговият екип ще се постараят да направят всичко възможно да не ощетят слушателите от звукова гледна точна. Спокойно можем да потвърдим, че обещанието беше изпълнено. Техниката и прецизността на изпълнителите караха инструментите да звънтят като камбани, а човешкият глас прокара тръпки по телата ни. Концертът се предаваше на живо, позволявайки на стотици българи, а и не само, по цял свят да се насладят на класическия шедьовър. На екрана се сменяха кадри от оркестъра и хора, с картини, изобразяващи тематиката в творбата – огън, извървеният път, ангелското начало във всеки от нас.

В Моцарт никой не може да се скрие. Тук всеки изпълнител остава гол. Тук параваните са невъзможни. Тук всеки остава сам със своето разбиране за звук, техника, фраза, мислите и чувствата му стават прозрачни, споделя маестро Камджалов.

Поради успеха на колаборацията между четирите звена – диригент, оркестър, солисти и хор, ще има и втори сезон на Genesis Orchestra, който ще се открие през октомври 2017г.