В компанията на Мирослав Турийски и Димитър Семов, джаз дивата плени пловдивската публика в Конюшните на царя
Филмите "Kриле на желанието", "Buena Vista Social Club", "Cinema Paradizo", "Черният Орфей" са част от филмите, които вдъхновиха Мира за проекта й Dreaming Cinema
Съвсем като в радио предаване поведе публиката Мирослава Кацарова миналата вечер, когато Летни сцени Конюшните на царя за миг се превърнаха в студио с музика на живо. Всеки любител на джаза и киното, който не беше напуснал Пловдив за ваканция, можеше да бъде видян в сърцето на Трихълмието. А сърцата на всички затуптяха в ритъма на музиката, преминавайки от тема в тема и от филм във филм.
Неколкократното спиране на тока не наруши спокойствието на жадните за джаз пловдивчани, дори повлия на атмосферата, правейки я още по-задушевна. В безметежния летен концерт, Мирослава сподели сцената с Мирослав Турийски – пиано и Димитър Семов – ударни.
Мира поздрави публиката, още след първото изпълнение, като подчерта, че се намира на любимата си пловдивска сцена и сподели, че тази вечер програмата се казва Cinema. Избра да я открие с песен от стар, черно-бял филм и разказа историята на един мъж и една жена. "Филм с много тишина и паузи, с по-малко диалози. Но... и с много красива музика, показваща много".
Изборът на Муси, както я наричат приятелите, за следваща тема от концерта също бе така вълнуващ. Оказа се, че е от Cinema paradiso - един от най-най-любимите й филми. Преди да прозвучат първите акорди от песента, тя разказа: "Това е история, свързана с нашия много болезнен път на себепознанието, разказана от Торнаторе във филма Cinema paradiso. А музиката е на Енио Мориконе, който е един от най-големите автори. Това, което всъщност бих искала да ви споделя е, че когато избирах музиката с радост осъзнах, че Мориконе е именно авторът на тази тема. Това е един по-нов филм, един по-нов режисьор – Торнаторе. Не знам дали гледахте последния му филм, който се казва Най-добрата оферта. Той направо ме отвя. Но да се върна на Cinema paradiso. Така стана, че избрахме тема, която е симфонично произведение. Използвахме мелодичната част от нея и вълшебният Елин Рахнев написа текст на български език. Така тази музика се превърна в песен. Аранжиментът е на Веселин Веселинов Еко, който тази вечер не успя да дойде тук с нас, но затова пък на сцената са едни прекрасни хора и музиканти, които, струва ми се, изпълват въздуха с истинска музика. Мирослав Турийски - пиано и Димитър Семов – ударни."
Гласовитата пловдивчанка зарадва присъстващите, повеждайки ги в красивата безметежност на горчиво-сладък боса нова привкус, избирайки за следваща тема един много красив филм, който описа така: "Следващият филм, от който съм взела темата е много стар. Той е един от онези красиви филми, които бележат историята не само на киното, но и на музиката. Защото с филма Черният Орфей се създава и се утвърждава онова течение в бразилската музика, прочуто по-късно като боса нова. Филмът е направен през 1958 година и за него са писали автори като Антонио Карлос Жобим, Винисиус де Моралес, Луис Бонфа. Луис Бонфа е последният, който споменавам, защото той е авторът на последната тема, която всъщност си е взела името именно от филма Черният Орфей. Тя има и друго име – Manha de Carnaval / На сутринта след карнавала. Това е любовна история отново, но това, което се случва с темата, която предстои да чуете е една много дълбока метаморфоза, защото тя не звучи като боса нова, а според мен звучи като една много красива, малко тъжна, но уютна джаз балада, градска музика. Затова всъщност вина има Мирослав Турийски, който направи тази рехармонизация и този тотално различен аранжимент. Това е една интерпретация и то с различен текст от оригинала. Текст, който аз лично чух за първи път в изпълнение на любимата ми Cassandra Wilson."
Мултимедия с откъси от филмите, чийто песни слушахме под откритото небе в Стария Пловдив ни поведе на запомнящо се пътешествие. А и след концерт на Мирослава винаги знанията ти се обогатяват, без това да ти е досадно. Защото тя разказва и както пее – толкова леко, ненатрапчиво, а в същото време оставаш запленен завинаги. По средата на концерта Мира сподели основното, до което е достигнала покрай проекта Cinema: "Всъщност, ако продължаваме нататък с историите от филмите, които някак се пренасят в музиката и някак музиката продължава да живее отвъд историите на режисьорите. Това, което на мен ми направи впечатление, когато се замислих за тази програма и когато си дадох сметка, че бих искала да направя нещо подобно, е всъщност, че музиката... забелязали ли сте как музиката променя целия свят. Когато слушаш музика в колата си, просто всичко става по-красиво и някак поносимо и всъщност музиката наистина има магично въздействие върху реалността. Прави ни по-сетивни, кара ни да откриваме красивото и доброто. Такава е следващата тема, която аз открих съвсем случайно, от един от най-любимите си филми на Вим Вендерс. Филмът се казва Криле на желанието. Направен е през 80-те години и е филм, който е изпълнен с пънк. Това е музиката на 80-те, това е музиката на този град – Берлин, в който се развива действието. Но един малък, много значим фрагмент от филма е свързан с това, че ангелът, който подслушва мислите на любимата си циркова актриса, чува как тя разсъждава в ритъма на люлеещата се люлка, на която тя се люшка и отмерва 1, 2, 3, 1, 2, 3... Така, в това време звучи именно един кратък, малък, много фантастичен валс. Толкова кратък, че не би могъл да се превърне в песен, ако Веселин Веселинов Еко не беше проявил фантазията си. Всъщност той превърна тази кратка тема в песен, а текста на песента написах сама, защото този филм е от тези, чийто послания са силни и бих искала да кажа онова, което осъзнавам, докато го гледам, докато слушам музиката, докато си представям как ангелите подслушват мислите."
Следващата тема е създадена по подобен начин на тази от Криле на желанието. Тя също е от филм на Вендерс. В поредното лирично отклонение, Мира ни припомни за поредица от музикални филми на режисьора - Buena Vista Social Club, Лисабонска история и наскор излезлият Пина, посветен на голямата балерина Пина Бауш. Оказа се, че и тя е вдъхновила певицата с абсолютно нетрадиционното си виждане за изкуството. С това как трябва да бъдем смели и дръзки, да експериментираме и да правим неща, които не са обичайни, да излизаме извън границите и да надничаме отвъд, създавайки други светове.
Ето какво още сподели Мира за великата балерина: "Пина Бауш всъщност е до някаква степен е героинята на филма Пина, но по-скоро герои са нейните балетисти, които изиграват нейните фантазии, нейните визии. Темата от филма Пина, която ми направи много силно впечатление, отново е изключително красива... Написах текст на френски език, защото когато Еко направи аранжимента й се оказа, че тя звучи като танго. Малко самотно танго, но като танго."
Музиката от всички филми, включени в програмата, има запомнящо се присъствие. Тя говори на зрителя не по-малко от случващото се на екрана. Ето защо историите, разказани чрез нея, намират място в проекта Cinema и вдъхновиха Мира и музикантите, с които тя сподели сцената, да предадат посланията, закодирани в избраните мелодии, по свой начин.
"Мирослав Турийски, Димитър Семов. Това са музикантите, които създават друг облик, през цялото време на това, което съм чувала до сега и за мен е огромно удоволствие да чуя другото лице на тези песни. Следващата тема е от един много, много стар филм. Черно-бял, горчиво-сладък, смешно-тъжен. Разбира се, че е на Чаплин. Разбира се, че и музиката е на Чаплин. През 30-те години той създава филма Модерни времена. За него той написва симфонична музика, която кръщава Smile. По-късно се пишат думи за тази тема и така тя се превръща в песен. Сега ще ви изпея тази песен, под аранжимента на Мирослав Турийски, който е изключително различен и неочакван."
Няма начин концерт на Мирослава да мине без Бразилия. Посланието от следващия филм тя оприличи с нещо, което понякога прилича на нашия свят, в който наистина живеем - без да е измислен, без да е филм. Представянето на филма тя започна от главния герой: "Един романтичен чиновник, който мечтае, рее се в облаците и е отвъд правилата. Той дори не знае, че трябва да се съобразява с тях. Понякога е толкова абсурден самият той във филма. Това, което е много интересно и парадоксално в този филм е заглавието. Защо такъв филм се казва Бразилия? Ами заради музиката, заради темата, която звучи през цялото време. Действието изобщо не се развива в Бразилия, нито има бразилки или бразилци.
Има една тема от 1938 година, на Ари Барозо, която се нарича Aquarela do Brazil. Тя е аранжирана по един много интересен начин. Пълна е с ирония, пълна е с подтекст, с много пластове, но това, което се случва с тази тема – Brazil е, че е написана веднъж през 38 година, а през 1942 става част от саундтрак към един анимационен филм на Disney, който я прави популярна. Saludos Amigos се казва този филм. После тази тема се превръща в нещо като неофициален химн на Бразилия и съвсем естествено придобива краткото заглавие Brazil. И така, темата Бразилия, от едноименния филм на Terry Gilliam, в аранжимент на хората, с които сме на тази сцена под звездите."
С нов прочит, в който ясно личи възхищението от красотата на музикалните откъси, филмовите композиции стоплиха публиката в съботната нощ, а преди да слезе от сцената, Мира изказа своята признателност: "Много ви благодарим, че дойдохте в Конюшните на царя, за да споделим нашите мисли, нашата музика, нашите мечти, защото в крайна сметка това, което осъзнавам е, че колкото пъти се опитвам да мина отвъд границите, да използвам различни изразни средства, толкова по-интересно става, толкова по-красива и по-чута е музиката. Благодаря ви!"
http://kapana.bg/stzena/item/728-miroslava-katzarova-kolkoto-pati-se-opitvam-da-mina-otvad-granitzite-tolkova-po-krasiva-e-muzikata#sigProId6b09fc74a9
Текст: Анелия Дракова
Снимки: Любен Баков