Мегаспектакълът на пловдивската опера изуми над 2 хиляди на Античния театър
Снимки: Неделиян Нешев
Високото изкуство може да умилостиви дори времето. Вярвате или не, снощи в Пловдив не валя, въпреки натежалите над града сиви облаци, заради „Травиата”. Просто нямаше как дъждът да прекъсне този празник за всички сетива. Премиерата на новото заглавие на пловдивската опера на Античния театър бе не просто събитие, а тържество на духа. Мегаспектакълът отмести буреносните облаци, защото и звездите трябваше да видят онова, което се случи на древната сцена (единствената, която може да понесе тази толкова мащабна продукция). 2 хиляди души бяха изумени от онова, което видяха и чуха. Което изживяха. Най- играната опера в света сякаш бе поставена за първи път на пловдивска сцена. Дори най-запалените почитатели на това изкуство, гледали „Травиата” безброй пъти, потънаха в нея като за първи. Защото беше различно. Беше впечатляващо. Беше красиво. Беше ефирно. С гордост можем да отбележим, че пловдивската „Травиата” е на световно ниво, достойна за най-големите световни оперни арени.
Тези 2 хиляди души на Античния знаеха, бяха сигурни, че няма да вали. И останаха докрай въпреки лекото сълзене на небето в началото, принудило оркестъра веднъж, за съвсем кратко, да прекъсне музиката. Случайно или не, по-едрите капки се изсипаха над Античния театър в паузите, като по сценарии. „Спокойно, дъждът ще отмине. Не може да вали тази вечер”, чуваше се убедено от всеки ред около античната сцена. И не валя. Хората, смирени, останаха по местата си, сигурни в отстъплението на лошото време. Смирението, което бе основно режисьорско решение на Нина Найденова в пъзела от теми в спектакъла, се проектира дори в небето и раздига облаците. А „Травиата” се случи по фантастичен начин. Благодарение на режисьора Нина Найденова. Благодарение на диригента на Иван Ангелов, на сопраното Станислава Момекова, на гост-солистите Иван Момиров и Марчин Брониковски, на целия хор и оркестъра, на изключителната сценография на художника Николина Костова- Богданова и хореографията на Боряна Сечанова.
