Кирил Маричков към феновете: Оцеляваме заради вас
Две хиляди почитатели на рока положиха „Клетва” с „Щурците” навръх 50-годишнината на легендарната българска група на Античния театър снощи. Музикантите и публиката се заклеха да бъдат винаги заедно с гръмовно изпълнение на емблематичното парче от филма „Вчера”. Никога няма да се предадем взаимно, обърна се към меломаните развълнуван от осветената от телефоните на феновете древна сцена Кирил Маричков. Оцеляваме заради вас. Продължаваме, защото ви има, поклони се пред всички фронтменът, преди поредното от общо 27-те парчета от програмата. И даде ясен знак, че с „50 години Щурците” не се отбелязва край, а ново начало. Че историята продължава и най-интересното може би предстои.
Концертът, с който бе открит Есенният салон на изкуствата, започна с освирквания. Публиката не искаше официални церемонии, а любимата си музика. Затова и появата на зам.-кмета Александър Държиков и културния зам.-министър Амелия Гешева, вместо Кирил Маричков, Валди Тотев и Георги Марков , изнерви феновете. Словото на Гешева бе заглушено от дюдюкания. Официалните лица бяха аплодирани едва когато тръгнаха да слизат от сцената. После амфитеатърът избухна- прозвуча „Конникът” с появата на рок легендите, в компанията на Иван Лечев и Славчо Николов.
Още на първото парче появилият се изневиделица бурен вятър събори цигулката на Иван Лечев. Зараждащата се буря обаче реши да отстъпи, тъй като на сцената имаше по-мощна стихия- рокът на Щурците. За щастие, цигулката на Лечев оцеля, а вятърът успя единствено да забави едно от парчетата, тъй като инструментът трябваше да бъде настроен наново. Така е, като за 50 години не се научихме да свирим на плейбек, вмъкна на шега Кирил Маричков в отворилата се кратка техническа пауза.
Непрежалимият Петър Гюзелев бе основна част от концерта. Оригиналните му китарни сола и импровизации звучаха така, сякаш покойният музикант бе на сцената. Китарата на Гюзелев бе вкарана в няколко парчета, при които Щурците оставаха в оригиналния си състав на сцената. Пред публиката излязоха и старите щурци Вески Кисьов, Пепи Цанков и Константин Атанасов.
Един след друг се нижеха химните на легендарната банда- „Футуролог”, „Песен за щурците”, „Навечерие”, „Стълбата”, „Не умирай”, „Хамлет”, „Рок в минало време”, „Вкусът на времето”. За да дойде момента за „Клетва”-та, а след това и за биса. Там Античния театър изригна с „Две следи”, „Среща”, „20-ти век”. И всичко свърши с „Бяла тишина”.
Щурците доказаха, че в голямата музика няма минало време. Дадоха да се разбере, че ще оставят още следи и ще имат нови срещи с феновете си. Че са стъпили здраво на сцената и в 21-ви век. И че тишина няма да има. Не, ще има РОК.
