Сълзи и емоции на юбилея на Милчо Левиев в Пловдив
Стотици на крака за 80-годишнината на великия музикант и композитор
Много сълзи и емоции белязаха юбилея на големия Милчо Левиев. Стотици пловдивчани аплодираха на крака в продължение на 15 минути великия музикант и композитор на специалното тържество, организирано по повод 80-годишнината му от сдружението за култура и образование, носещо неговото име. Празникът „Една легенда на 80” започна с премиерна прожекция на посветения на Милчо Левиев филм „Silent movie” и продължи с мини концерт на симфоничния оркестър на Пловдивската опера, който изпълни оригиналната музика от лентата. А след това дойдоха аплаузите. Домът на културата беше препълнен от приятели и почитатели на маестрото, дошли с надеждата да го видят на сцената. Той обаче остана под нея. Не се качи. Не й се отдаде. Но даде ясен знак, че нещо предстои. Остави всички в очакване на следващото му музикално приключение.
Благодаря ви, каза само Милчо, докато приемаше поздравленията на всички в залата и обхождаше с навлажнени очи вперените в него погледи. Плътно до него бе дългогодишната му половинка Вики Алмазиду, която нямаше как да скрие емоциите и сълзите си. Благодарим ти маестро, обичаме те, чуваше отвсякъде в залата. Бурно приятеля си от балкона аплодира президентът Петър Стоянов, а млади джазмени с възхита гледаха специалните пръсти на Левиев, сътворили толкова много магия. Милият момент с отдаването на чест от двете страни- Милчо на публиката и публиката на Милчо, трая сякаш миг. Маестрото докосна бомбето си, поклони се на всички и заедно в Вики Алмазиду се оттегли зад кулисите. И повече не се появи.
Клер Леви, проф. Клер Леви, музиколог
„Винаги съм вярвал, че изкуството е свобода, а не забрана!“. Думи от писмо до приятел, които синтезират веруюто на артиста, дръзнал да отхвърли диктата на сковаващи идеологеми, да съпостави петънцата на светлината – oткъдето и да идват те, да открехне пътя към ненадейни пространства в съвременното музикално мислене. Неслучайно познавачите казват: „Милчо е цялата музика! Той може да изсвири всичко, по всяко време, във всяка тоналност!“ Все слова, доловили харизмата на артиста и неустоимия му полет към играта в музиката, щедро озарена кога с ведър хумор, кога с изискана елегантност, кога с привидна момчешка небрежност или пък с изтънчена поетика. Нестихващата му инвенция носи родния дъх на филибелийската бохема, но и необозримите белези на космополитизма в изкуството през втората половина на двайсети век. Композитор с будна интуиция и комуникативна естетическа ориентация, магнетичен пианист и импровизатор, лидер на музикални формации у нас и отвъд Океана, познал неравностите на „живота в 33/16“, той ненапразно подхваща и разгръща идеята за синтез между елементи от класиката, фолклора и джаза, добавяйки сякаш пореден органичен щрих в неудържимото кръстосване на музикалните езици.
Днес за него четем в престижни енциклопедии. Музиката му е издавана в десетки албуми. За творчески постижения е удостояван с множество национални и международни отличия. Музикалната критика по света го нарича забележително явление, новатор, удивителен музикант, гений в съвременния джаз… А както казваше големият Радой, с музиката си Милчо разширява представата за България. Каква по-добра дума за пътя на музикант, оправдал без капка компромис рисковете на артистичната свобода!
Честит юбилей, Маестро!
