“Изкупувам стари печки, перални, бойлерииии”. Така звучат неделните сутрини, в Пловдив, в белканто. Белканто е термин с носталгичен нюанс на употреба, отнесен към италианската оперна традиция. Буквалният му превод може да бъде “красиво пеене” или “красива песен”. Разбиран е като определение за типичен певчески стил, отличаващ се с лекота на звученето и фокус върху красотата на самия звук и неговото изящество и мелодичност. В Пловдив Белканто е и почти нарицателно име. Отнася се до място, на което се изкупува старо желязо и скрап - по едноименната компания за рециклиране и преработка на метални отпадъци БЕЛКАНТО ООД.
В настоящия си художествен проект пловдивският автор Велизар Димчев търси корелациите между елитарното изкуство на операта и практиките, свързани с преработването на отпадъчни метали. Далеч от изяществото на осъзнатия екологичен акт, в който рециклиране е обща планетарна кауза, стотици хора активно и ежедневно прохождат градските ни улици, практикувайки рециклиране поради необходимост. Благодарение на тях завидно количество битови отпадъци всеки ден достигат пунктовете за преработване на отпадъци и една естествено структурирана градска екосистема функционира безотказно. Изящество от друго естество.
Търсейки пловдивското Белканто Велизар Димчев стига до автоморгата и се включва директно в акта на рециклиране. Моментът, който интересува художника е момента, в който предметите вече не изпълняват своята оригинална функция и завършват пътя си като отпадъчен материал. Сред купчината скрап той изважда поетичността - подбрани предмети, които използва в създаването на настоящите си артистични творби. Подхожда към автомобилните части като към колекция от разпадащи се артефакти, сред които избира, а след това ги модифицира в художествени обекти, като така (временно) спира процеса им на разпад.
Така, загубили фабричното си предназначение части, сред които калници, картери и врати, са донякъде театрално поставени в изложбеното пространство. Илюстративен поп арт, в който образи на ангелски очи и сценични завеси отразяват декоративното състоянието на нещата, в което сме се озовали. Рециклирането като опит за спасение.
Търсейки красотата и синхрона, Велизар Димчев отскубва предметите от утилитарната им функция и създава смисъл отвъд достигнатото предназначение. Работата му предефинира взаимоотношението на високото изкуство и събирачите на скрап – от визуален конфликт в изненадващо съзвучие. Всъщност, сутрешните провиквания на събирачите са мелодични и носят усещане за песен. А практиката им може би е интуитивно постигане на висше призвание.
Велизар Димчев е роден през 1983 г. в град Пловдив. През 2007 г. завършва магистратура специалност Живопис в Национална художествена академия, София в класа на проф. Андрей Даниел. През годините Велизар активно работи в различни области на съвременното изкуство като: живопис, инсталация, обекти, фотография и др. Някои от неговите самостоятелни изяви включват: “Never Ending Fun” - Галерия Cu29, Пловдив (2019); “Franky’s World” – The Book Club – London (2014); “Голо око” - УниКредит Студио - София (2014) “Franky reality project” – Интерактивна инсталация, Нощ на Музеите и Галериите - Пловдив 2011 и др. Негови изложби са били представяни на различни фестивали и събития в България като One Design Week - София, Нощ на Музеите и Галериите - Пловдив както и фестивал CONTEMPO - Варна. През 2016 г. основава Кафе-галерия Cu29, пространство за култура и изкуство в Капана, Пловдив.