Срещнах ги, бързайки за работа. Нямаше как да не отделя 2 минути за тях. Така ярко се открояваха, че нямаше как да пропусна. Явно подходих твърде директно към тях, защото толкова се стъписаха, че първоначално ми се стори, че не говорят български.

Момчетата: "От Пловдив сме и се занимаваме с музика. Това и учим, но в Лондон... За нас музиката е призвание."

                 "Учим в Лондон, защото там има по-голям шанс за реализация. Не знаем какво ще правим след като завършим."

Момичето: "Аз не се занимавам с музика, но съм ценител на хубавото звучене."

 

1 comment

  • Comment Link Пешо Пешо Май 27, 2015

    Мда.То затова напоследък има толкова много банална,еднополова и еднодневна музика.Занимаваме се с музика! Чуйте само как звучи!! Не знаем какво ще правим след
    като завършим.Аз пък знам-нищо, с което да допринесете за развитието на човешката култура.Дечица, изгубени в свят лъжовен, свят с обезценени семейни и обществени ценности.Не ви завиждам.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…