Eзикът на изкуството е интернационален. Какво от това, че белгийци изнасят пърформънса си на центъра на Пловдив? Какво от това, че езикът им е далеч от нашия? Събраха се стотици под стълбите на Каменица, за да станат част от това преживяване, а то беше върховно. 

Как разбираш, че фестивалът  Черната кутия е започнал – хората се смеят с глас! Те чувствам, обичат, радват се и дори в края на представлението, отказват да си тръгнат. Гаспар Хербо и Антъни Леферв показаха брейк, бийтбокс, акробатика и театър се преплетоха в шоу, което до сега не бяхме виждали от улични артисти. По български, за срам или смях, дори метнаха пет лева на гостите ни по време на представлението. Цял спектакъл си беше даже това, което се случи на центъра. Започнахме с лека смехотерапия, която се превърна в грамадна такава. След това всякакъв вид гравитационни правила бяха забравени и артистите започнаха да се мятат, сякаш кости не им трябват така или иначе. Двама на сцена не са достатъчни явно, за това публиката също бе изкарана на сцена или самите артисти се криеха сред народа, насъбрал се да ги види. Една по детски игра, включваща в себе си професионализъм и олицетворение на думата изкуство. Наскоро някой каза, че разбира от улични артисти, колкото аз съм била разбирала от ядрена физика. Е, от физика и идея си нямам, но това, което вчера се случи на центъра бе трудно описаемо, дори и в речника ти да съществуват всички думи на този свят.