Творческият квартал изглежда така, както се чувства

Имало едно време малък квартал. На пръв поглед съвсем обикновен, но стъпвайки в него, с посетителите му се с случвало нещо необяснимо. Усещали магията на квартала и никой не искал да го напусне. Приятелите им мислели, че са в капан, но не - те били в Капана.

Все повече приказни герои започнали да се преселват в него. Едни го избрали за своите работилници и място за творчество, други направо се пренесли да живеят в него. Без значение от причината, факт е, че Капана заразявал с магия гостите си, а те го преобразили, за да изглежда така, както се чувства – пъстър, цветен и щастлив. 

Определено това е едно от местата в Пловдив, заразено с най-много позитивизъм и усмивки. Щастие на талази се излива от всяка врата в квартала и залива фугите между паветата, за да може хубавото усещане да се промъкне у вас с първата ви стъпка в почти утопичното пространство (цитират се думи на посетители). Капана е пълен с работилнички, магазини, галерии, места за хапване и пийване, но има нещо, което носи същината на неговия дух, всички го забелязват, но като че ли остава извън полезрението на хората. Това са стените на квартала.

Няма уличка в творческия квартал, която да не е станала обект на нечие изкуство. Стените между магазините, металните решетки на някои от тях, че дори и електрическите табла – всичко е преобразено от хората, които усещат духа на Капана и искат да го изразят по един или друг начин. По тях можете да видите хора и животни, флора и фауна, чудати създания или някой нарисуван кактус, който ще се опита да ви убоде, но уви, безуспешно, защото неговият живот е върху електрическо табло, а бодлите му остават само част от рисунките в квартала.  Срещу него пък е застанал мъжът, прегърнал птиче, което огласява улицата и казва наздраве на котката и мишката, които се гонят до любимата ни бирария. 

Графити изкуството се погрижи за Капана. В него не се преминава като по обикновена улица, той се чувства. Сетивен и слънчев, приказното място в центъра на Пловдив се раздава на хора от всякакви националности и ги приканва да се върнат отново. Дори котката на Кокимото следи за онези, които дават обещание за следващото посещение.

Когато идвате в Капана, загледайте се в очите на нарисуваните по стените герои и се заслушайте в онова, което се опитват да ви кажат. Току виж, сте се огледали в някои от тях. Нашата приказка няма щастлив финал, защото тя не свършва. Но пък е по-щастлива от всякога.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…