Паркът изобилства от скъпоценни камъни. Всяко едно листо, само по себе си, е изумруд. Всяко едно камъче - диамант, а лицата на посетителите - греещи слънца.

Паулина Гегова

Приказките почти винаги започват с "Имало едно време, в едно далечно кралство..." В приказките, далечните кралства, най-често, са красиви, магически, изпълнени с благоухайни надежди, усмихнати лица, сребърни звезди и залез, за когото можеш да умреш. Или да се влюбиш! В приказките, тези места са местата на мечтите ни. Където искаме да попаднем защото всичко е толкова искрящо чисто, толкова перлено хармонично. Където камбани звънтят като най-непорочен кристал, а езерата са стъклени огледала. Където историята винаги завършва с щастлив край. Същият този, който необятно изпълва сънищата ни. 

И понякога сме склонни да сравняваме тази измислица на художника с нашата действителност, скептично припомнящи си, че реалността съвсем не е толкова бляскава. Принизяваме я, подминаваме я с душа, по-скоро незабелязваща красотата, отколкото отворена към съвършенствата, които ни заобикалят. Но истината е, че и най-великите фантазьори черпят вдъхновение от обгръщащия ни свят. От природата... Именно тя е толкова съвършена. Толкова прекрасна с всичките си частици дух, пъстри цветове, малки или големи животинки, подскачащи или пърхащи из въздуха. Да, природата е най-великото божие творение и точно за нея трябва да се грижим. Да я поддържаме плодородна, да я уважаваме, зачитаме и доказваме обичта си. Била е тук преди нас, може да остане и след нас. Дори човечеството да не оцелее, тя ще продължи своя царствен триумф. И е навсякъде! Навсякъде където погледнеш, ако отделиш малко време. 

В Пловдив, природните дадености са толкова много, толкова въодушевяващи, че чак са недостатъчни. Но има моменти, в които ги забравяме. Е, аз ще ви припомня за една такава! Парк Бунарджик! Самото му име вдъхва почит и сила. Влиянието му за града е повече от уместно и необходимо. Там се намира единствения паметник на Васил Левски. Там се помещава Летния театър, който от години тъне в забвение. Поредната културна сграда, събираща прах, нефункционираща и неподдържана, но все пак с история. Бунарджик е в подножието на една от най-големите ни забележителности - едно от тепетата, които ни открояват от останалите градове. Там е и Альоша, колкото и някои хора да не харесват паметника. Да, той е признание към съветската армия и за доста от тях не трябва да съществува, но защо в едно произведение трябва да се влага политическа пропаганда? Защо не се разгледа като това, което наистина е - културна, историческа и архитектурна забележителност?

Паркът е мина за съкровища! Детски игрища, претичващи, скокливо, катерички, птици, алеи за кучета, ролери и колела, паметници, фитнес площадки. Многовековните дървета преливат от енергия и придават в съзнанието мир и спокойствие. Тревата, росна като момина сълза, те примамва да се излегнеш в обятията й. Смеховете и усмивките, които се реят в атмосферата, изпълват дробовете с радост, а ароматът на различни цветя смазва сетивата, както олиото - ръждясала ламарина. В цялата картинка не липсват тайнственост и мистерия. Катерейки се нагоре по тепето, може случайно или целенасочено, да попаднете на някой от военните бункери. Те кипят от истории и спомени, разказвани с кръв и мъка, зараждат любопитство и археологически наченки в ума. Ако се доближите до тях, ако поставите ръка на скалата или металната врата, може да усетите перипетиите и трудностите, които са преживели хората, криели се в тях. Да си представите миналото в най-ужасяващия му вариант. 

Паркът изобилства от скъпоценни камъни. Всяко едно листо, само по себе си, е изумруд. Всяко едно камъче - диамант, а лицата на посетителите - греещи слънца.

Силно се надявам, тази обширна, плодородна територия, все повече да се развива. Да се възвърне статуквото му на място за отдих, спорт и развлечение. Да се отделя повече внимание за мероприятия и тържества, защото един 3-ти Март не е достатъчен. Имам усещането, че зоната върви към забрава, а не можем да си позволим да губим повече съкровища. Твърде много станаха, твърде много страдахме по разрушаващия се град. Нека егоизмът и нехайството не се превърнат в постулат за Пловдив. Нека ги съхраним и пресъживим...

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…