Екатерина Стоянова

Десислав Пачарозов е от хората, които трудно остават незабелязани. Артистична натура! Така би го определил всеки, който го срещне за първи път. И няма да сбърка. Току-що е завършил художествената гимназия и е кандидатствал в АМТИИ. Рисува, снима, занимава се с музика. Като човек на изкуството, той е абсолютно освободен и щастлив. От Карлово е, дошъл е да учи в Пловдив. Избрал е точно този град заради спокойствието, красотата и усмивките на хората.  Както навсякъде, така и тук има увълчени лица, но повечето не изглеждат такива. Гледа позитивно на живота и смята че у всеки и навсякъде има нещо добро и хубаво. Обичайте се, това е най-важното, е лозунгът на Десислав.

Свири и на китара. И прави герданчета с пирограф.  Използва дърво, което нарязва и гравира, след което минава с яхтен лак за повече издръжливост. Отнема му много време, но му носи удоволствие. Музиката го успокоява и му помага да преоткрие щастието, да се концентрира, да се вдъхнови, макар че последното намира навсякъде. Във всяка частица от света има нещичко, което носи красота и вдъхновение. Особено тук, в Пловдив, културното средище на България, където съдбите се преплитат и въздуха ухае на романтика. Пловдив е красив и стойностен град с вековна история, в който изкуството се развива, въпреки всички опити на Висшите да го стъпчат, смята Десислав. Щом има кой да рисува, ще има и картини, щом има кой да пее, песни ще се леят и никой няма да попречи, допълва той.