Александра Кевин толкова се влюби в града ни, че си татуира името му

Често се шегувам, че дойдох тук за изкуството, а останах заради сиренето

Галерия PLOVEDIV е прекрасна, защото дава шанс на млади художници да покажат творбите си, без да бъдат осъждани или пъдени ако нямат образование или не са в гилдията

Паулина Гегова

В рубриката за чужденци, пребиваващи в Пловдив, сме попадали на най-различни персонажи – забавни, по-сериозни, екстравагантни, влюбени в града или аморфни към красотите му. Канадката Александра Кевин определено е една от най-колоритните и щури наши героини. Тя вярва, че съдбата я е довела до тук и е нямала друг избор, освен да я прегърне. Било е писано!

Тя е родом от Ванкувър. Много нашенци се учудвали, че не говори френски, докато не им обясни, че е от англоезичната част на държавата. Макар да има много артистични приятели, културата там е разделена между групи и не е достъпна ако не си от съсловието на артистите, хипстърите, ако не произлизаш от семейство с име или нямаш диплома. А тя се занимава с изкуство без да е завършила университет. Алекс е художник и фотограф, нещо, което близките й у дома приемат само като хоби, а не като реална професия.

Как стига до тук? Нейни приятели идват в Пловдив и остават очаровани от града. Разказват й за него, обясняват й, че има творчески квартал, който е точно като за нея и в който може да създава изкуството си. В представите й България се превръща в нещо като магическо място, с прекрасна природа и не толкова забързан живот, който ще й позволи да прави това, което иска. Напуска работата си като продавач-консултант, изнася се от апартамента си, продава почти всичко, което притежава и пристига в България.

Всичко се случи за миг. Веднага се реших. Не исках да отида в Лондон или Париж. Исках нещо друго и го открих в Пловдив. Бях уплашена, но аз обичам да се плаша. Обичам неизвестното. Намирам комфорт в некомфорта. Няма да успееш ако не рискуваш, а аз поех този риск, споделя симпатичната художничка.

Първото й впечатление, когато стъпва на родна почва е, че никой не се усмихва. Чудела се е дали не е направила или казала нещо грешно. Свикнала е с усмивките във Ванкувър и е мислела, че причината е в нея. Когато почва да създава връзки обаче, разбира, че българите са открити, гостоприемни и позитивни. По-консервативни са от хората в Канада и в същото време дават повече шанс на останалите. Пловдив е по-малък град в сравнение с другите европейски центрове, но за Нощта на музеите, например, идват посетители от цял свят. Бързо усеща, че тук има по-голяма платформа за изкуството й, че то може да има обществено влияние, докато във Ванкувър то ще потъне.

Проектът й съвместно със собственика на галерия  PLOVEDIV – Симеон Тодоров за миналогодишното издание на „Нощ на музеите“ беше изложба, отнасяща се за рака на тестисите. Тази година ще са картини за психични заболявания- депресия, шизофрения и други. Точно в тази галерия работи сега. Симеон е бил нейният български учител. По време на ремонтът на галерията миналата година, тя му е помагала с идеи. Инвестирала е много от себе си. След откриването, Симеон й предлага да стане съдружник и тя приема, защото винаги е мечтала да има собствена изложбена зала.

Никога не съм предполагала, че ще стане по този начин и на това място, но съдбата си знае работата. Галерията е прекрасна, защото дава шанс на млади художници да покажат творбите си, без да бъдат осъждани или пъдени ако нямат образование или не са в гилдията, обяснява Алекс.

Тя е красива, щура и нашарена. Освен всичко, има афинитет към татуировките и е украсила тялото си с 15, които отразяват специални моменти от живота й. Обича ритуала на татуирането и скоро ще почне да се обучава за татуист. Най-забележителният от всичките 15 рисунки по тялото й е голям ключ „скелет“ както го наричат в Канада, на който е изписана думата PLOVEDIV. Историята на татуса е много забавна. Оказва се, че това е бил ключът от първата й квартира в Пловдив. Направил й е силно впечатление, защото е едновремешен ключ, а такива рядко се срещат в наши дни. Колкото до надписа, той идва от факта, че преместването й в Пловдив е много важна стъпка в битието й. Обича града, галерията, Симо, работата си, приятелите си тук. За мен Пловдив е комплексно място, защото много култури са вплетени в него. Енергията на града и хората е силна, усмихва се Алекс.

У дома няма такава антична култура. Там почти всичко е натурално, от дърво, почти не ползваме камъка като материал. Хубавото е, че във Ванкувър имаме планини и море на едно и също място. Тук още не съм виждала морето, но съм си го поставила за цел. Но има и прилики между родния ми град и Пловдив. Климатът е същият, цветовете на флаговете на градовете са еднакви. Традициите обаче са различни. Там е нормално да си оставиш чантата на земята, тук на това се реагира бурно. Езикът ми е труден, знам само няколко фрази, но е красив и смятам да го науча. Обожавам сиренето. Често се шегувам, че дойдох тук за изкуството, а останах заради сиренето. Дори имам тениска с нарисувано сирене, разказва тя. Въпреки това иска да татуира и в Канада. Живее и на двете места. Семейството й я подкрепя напълно, макар че родителите й се страхуват да дойдат в България. Смятат, че в Източна Европа е опасно.

Тези стереотипи са много надценени най-вече заради Холивуд. Повечето хора в Канада не знаят къде се намира България. Цялата информация, която получаваме е в училище и от медиите, а в тях не се говори много за този регион. Аз самата съм се заела да обяснявам на много мои близки и привлякох и други мои приятели, които сега живеят тук. Обичаме мястото. Не идваме тук, за да отнемем пазара на кореняците, а да го разширим. И аз не обичам пренаситения туризъм, защото се чувствам като в зоопарк. Смятам, че културата трябва да се поддържа, а не до архитектурни забележителности да се отварят модерни магазини, например, убедена е Александра Кевин.

Сега има два дома в сърцето си. Когато си отива в Канада, нещата там като че ли са променени. Когато се връща тук чувства, че всичко си е по старо му. Усеща онзи уют и красота, които са я привлекли и които са вечни.