Паметен знак на поетът Мелд Тотев бе открити окичен с цветя
На разширено заседание Колегиумът на Международната академия по журналистика - Европрес, преподаватели от департамента за аудио-визуални изкуства и мултимедийни продукти на Колеж „Източен европейски образователен център“ и гости от Центъра за икуминически диалог „Св. Апостол Ерм“ в Пловдив - Европейска столица на културата, отбелязаха Световния ден на свободата на пресата.
„Журналистиката е комуникативна професия“ - заяви председателят на академията Dr Георги Найденов PhD. Ползвайки медийното пространство, тя осведомява обществото, съдейства за развитието на образованието, науката и културата, добави той. Ролята и значението на пресата, както преди и днес, са важни за обществото като цяло и за всеки отделен човек. Прочетеното в нея влияе върху възгледите и ценностната ориентация на личността, предлага модели за мислене и поведение.
Според едно емпирично проучване в света сега се печатат и разпространява близо 9 500 ежедневника с еднократен общ тираж от близо 530 милиона екземпляра. В различни кътчета на земята работят един 1,8 милиард радио-приемници и близо 650 милиона телевизора.
Журналистите уважават и защитават в пресата, пред микрофон и камера човешките свободи. Те знаят, че за свободата може да работи само този журналист, който може да действа неограничаван от пречките, които другите му поставят.
Днес тържествено бе открит и мемориален кът в дълг към паметта на Мелд Тотев по случай неговата 80-годишнина. Той е син на българския политимигрант Георги Найденов Тотев, родом от с. Царацово – Пловдивско, който бяга след Септемврийското въстание в Москва. А когато малкият 8-месечен Мелд, кръстен с началните букви на Маркс, Енгелс, Ленин и Димитров, баща му е репресиран. Така момчето с име на „комунистически светии“ поема в живота си с клеймото „Син на враг на народа”, но по пътя на баща си. Той завършва като него журналистика, работи в списания и радиото, чете философия и литература, интересува се от европейските и световните личности и събития.
Мелд Тотев е малко познат руски поет. Поезията му според критика Лев Гунин от Канада е на „другото битие”. Той уточнява: „При нея няма нито безусловно приемане на човешката съдба, нито еднозначен протест против нея. Има неутолима болка, че вечните въпроси са неразрешими, че тайните и загадките са трагично несъкрушими… И болка, болка във всяка фраза: за нашето несъвършенство, за безличието на човечеството и човека, за странностите на битието и небитието…“
В неговата поезия обаче има следи на неговите български корени. И както споделя в стихотво-рението си „Отзад-напред”:
По кръв съм тракиец, привлича ме адът
и можех Орфей да съм…Но не успях –
съдбата подмина ме; само нападнат
без време от стръвни вакханки аз бях.
В края на „перестройката” вижда публикувани за пръв път няколко свои стихотворения. Първата му и единствена книга „56 тетрадки” излиза след смъртта му през 1997 г. Книгата му „Блуждаеща болка“ бе представена за пръв път в България през 2016 г. от дружеството на плов-дивските журналисти към СБЖ и фондация „Помогни на нуждаещите се“.
Посмъртно МАЖ-ЕВРОПРЕС присъди почетното звание - Адютант на истината на Мелд Тотев, останал с талантливото си перо в пресата и поезията като рицар на добротата и правдата.