Майка ми е българка, а баща ми - германец. Роден съм и съм израснал в Берлин. Странното е обаче, че там винаги съм се чувствал чужд.

Когато бях на 15, реших да дойда за една година в България, да видя как е. Останах с родителите на майка ми в къщата им в село Труд и пътувах до Пловдив всеки ден за училище. Знаех малко български, колкото да се оправям.

След шест месеца в България заявих на родителите ми, че искам да остана да живея тук. При което майка ми каза: "Никакъв шанс", а баща ми "Подобно решение не може да се вземе просто така - трябва да помислим". След около още два-три месеца получих съгласието им да се преместя да живея в България за постоянно.

Оттогава минаха 5 години - аз завърших гимназия, изнесох се на квартира и сега работя в една европейска компания за IT услуги. В България просто се чувствам на място. Не мога да кажа точно защо - имам едно вътрешно чувство, че тук пасвам."

Още истории вижте в страницата на Humans of Plovdiv: http://humansofplovdiv.com/ или във Facebook: https://www.facebook.com/humansofplovdiv