Когато баба Стефка срещне Тръмп, а дядо Иван намигне на Емануел Макрон
Стартира третия фестивал на Стенната живопис „Селото на авангарда"
Селският футуризъм пристига! Обединяваме консерватизма с новаторството, провинциализма с европеизма, е лозунгът на организаторите
Да живее световното селско изкуство- решаващ фактор за развитие на човешкото общество! Това е манифеста на 3-тия фестивал на Стенната живопис в Старо Железаре „Селото на авангарда”, който ще превърне населеното място край Пловдив в център на световното селско изкуство в рамките на цял месец. Събитието вече върви, като официално финалът му ще бъде даден на 5 август. В проекта „Реконструиране на българското село 2017/ Изкуство за социална промяна” на PIRIANKOV CENTRE FOR CONTEMPORARY ART обединява артисти от няколко държави, които оживяват белите стени в селото с лицата на популярни личности от световната и българска история и култура.
Продължавайки революционните традиции в село Старо Железаре, тази година сме заложили на утопичния и едновременно авангарден проект за създаване, точно тук, на център за съвременност и новаторство в изкуството. Искаме също така, да убедим младите хора за завръщане в селото. Затова, тази година фестивалът е под наслов „ОТВОРЕНО СЕЛО/ СЕЛСКИЯТ АВАНГАРД”. През целия юли рисуваме по дуварите и правим хепънингите. В началото на 20 век местните партизани са имали идеята да променят съдбата на жителите. Сега ние артистите, във времето на мир и достатък, но когато селото постепенно изчезва и умира, искаме да дадем импулс за сазбуждане и нов живот, за красиво бъдеще, за неограничен потенциал на СЕЛСКИЯТ ФУТУРИЗМ!!! Това ще е главната идея и цел на стенописите, но освен това на хепънингите, и революционни манифестации, казват от PIRIANKOV CENTRE FOR CONTEMPORARY ART.
Идвайки във селото ще срещнете лозунги с нашите идеи около нашият лагиер и на други места из селото. ИСТИНСКИЯТ АВАНГАРД СЕ РАЖДА НА СЕЛО! СЕЛОТО Е ИЗВОР НА ПРОГРЕСИВНИ ИДЕИ! ВСИЧКИ АРТИСТИ НА СЕЛО! В ГРАДА ЧОВЕК ЕКСПЛОАТИРА ЧОВЕКА, А В СЕЛОТО Е ТОЧНО ОБРАТНО! Това е за нас един абсурден дадаистичен проект, но пък точно зареди това е невероятно интересен и ангажиращ, допълват организаторите на фестивала. Идеята продължава проекта, заложен преди три години с тема: „Обновяване на българското село/ Изкуство за социална промяна”. Целият проект е популярен под названието: „Село на Индивидуалности”. Целта ни е да се предаде нов смисъл на терминът „СЕЛСКО ИЗКУСТВО”, казват още те.
Ключов елемент е международният, полско-български акцент. Стенописите/мурали/ по стените на селото са създадени от поляци, ученици от Школата по рисуване „Венци” в Познан, под ръководството на Катажина и Венци Пирянкови. Не без значение е и връзката с Артистичния Университет в Познан, тъй като повече от 90% от артистите, участващи в проекта са студенти там. През целият месец юли, те ще живеят в селото, в артистична база на Пирянкови и ще се запознават със спецификата и характера на тази малка общност, създавайки артистичен коментар на новите усещания.
Рангът на фестивала расте с всяка изминала година, интересът е все по-голям. Оказва се, че активността върви паралелно с опита да се възстанови традицията на партньорство между Пловдив и Познан, която има начало в далечните 60-години. За акцията в Старо Железаре се чу и в Полша, и през тази година почетни патрони ще бъдат кметът на град Познан, Института по Славянска Филология „Адам Мицкевич” в Познан и Полският Културен Институт в София. Фестивалът е също официално включен в програмата на Пловдив – Европейска Столица на Културата 2019.
Предишните две години, фестивалът роди неочаквани, много позитивни ефекти, откри невероятния потенциал, които се крие в тази изразна форма. Затова и този път планираме в сътрудничество с местните хора да направим стенописи по къщите, дуварите, запуснатите сгради. Благодарение на това, откриваме за изкуството селската общност и задаваме въпроси за съвместното функциониране на различните култури, толеранцията, откриваме наново историята на селото, митовете и легендите, благодарение на които събуждаме нейната същност и усещането за собствена стойност. Жителите на селото са чудесни, впечетлени сме от тяхната отвореност, ангажираност и желанието им да помагат. Горди са, че селото им се преобразява, грижат се за артистите от Полша, носят ни домати, краставици, мед, дини. В края на фестивала, на официалното откриване пекат баници и др. печива. Кмета е приготвил дълъг график с желаещите за следващи стенописи, разказват от център Пирянкови.
Те планират в това издание на фестивала да сътворят следващи стенописи в Старо Железаре, представящи местните жители и международни герои, известни личности свързани с местни мотиви пресъздаващи характера на селото. Тук, арсеналът от индивидуалности е неограничен. През тази година, със сигурност няма да мине без новите световни лидери Доналд Тръмп и Емануел Макрон в компанията на съпругите си. Ще бъде отдаден почит на тези, които си отидоха от нас наскоро: Леонард Коен, Джордж Майкъл. От българите, своето място ще заемат актьорът Георги Парцалев и иконата на българската естрадна музика Лили Иванова. А що се отнася до Полша – също ще се появят незабравимите идоли на полското авангардно изкуство: Катажина Корбо, Владислав Стжемински, Виткаций.
Проектът е невероятно съединение на два аспекта. От една страна той е вид архив – показва героите на стареещото, за съжаление, село. От друга страна той е вид коментар на това, което е актуално, разиграва се в контекста на местната действителност и глобалната едновременно.
Стенописите не се правят просто за да ги има в селото, като декорация, като орнамент, а като подкрепа и апотеоз на човешката дейност. Именно надеждата и посланията са това, което ги прави пълни и живи. В тях има като че ли някакво обещание за промяна, дори ако тя остане нереализирана, както често става. Надежда за това, че село Старо Железаре, не само че няма да изчезне от картите на България, но и ще се оживи и ще усети още по-голяма известност и благоденствие, повече от колкото за времето на комунизма, когато е пулсирало от живот, когато е имало не 500 , а 2500 жители, повече от които млади хора, деца, имало е училище, детска градина, големи магазини, кино, дори стадион. Наричано Малката Москва, през 70-те години е било посещавано не само от Тодор Живков, но и от Индира Ганди и Фидел Кастро. Въпреки, че това не е бил най-процъфтяващият период от историята за България, възрастните хора от Старо Железаре се връщат към него с носталгия, не виждайки успокоение в сегашното. Тези спомени ни докоснаха истински, особено в контекста на бруталната действителност, че почти всеки от местните жители има деца или внуци живеещи в чужбина – в Лондон, САЩ, Берлин, разказват още организаторите.
Още през 2014г, още преди да стартира Фестивала на стенната живопис, те правят артистично събитие под наслов „Lost Memories, Found Dreams”/ „Изгубени спомени, Намерени мечти”. Това, което е стереотип се преобразява в сюреализъм, това което е необичайно става навик: като преобразяването на църковната камбанария в лондонския Биг Бен или културния дом – в Национална галерия. Това, което е невъзможно, става нещо обикновено: като срещата на циганина Иван с Обама, на баба Стефка с Бриждит Бардо или на баба Велика с Кралица Елизабет.
Може да се каже, че общатa характеристика на нашите дейности в Старо Железаре е романтична визия за творческа дейност като носител на позитивна утопия и вяра, че „Изкуството може да промени света”. Това е оптимистична визия за бъдещето, която толкова много липсва на жителите на селото сега. Това е мечтата за свят без граници, свободен от неравенство, доминация и етноцентризъм, завършват от PIRIANKOV CENTRE FOR CONTEMPORARY ART.
