Културният проект на Катажина и Венци Пирянкови не просто преобрази селцето, а въздигна духа на хората му
Баба Пена, която разхожда със строителна количка Джон Кенеди: Това тук е Божи дар
Полски артисти манифестират, творят и пият ракия със старожелезарци
Иво Дернев
Това тук, баби, е Божи дар. Живот има. Чуйте глъчката. Вижте усмивките. Светът се побра у село, кръсти се 75-годишната Пена. Тя е възрастна дама с особен статус. Известна е дори извън граница като старицата (даже Ройтерс пише за нея), която бута в строителна количка самия Джон Кенеди по улиците на Старо Железаре. Пена е сред десетките възрастни хора от селото, които изживяват свое малко Възраждане благодарение на един културен проект, преобразил не просто визуално малкото населено място, а въздигнал духа на хората му. Тук не само дуварите оживяха. Ние живнахме. Събудихме се. Дишаме различно. Вярваме, че децата и внуците ни могат да се върнат. Що да не се върнат? Вярваме, допълва баба Пена в двора на PIRIANKOV CENTRE FOR CONTEMPORARY ART- стара къща в Старо Железаре, превърната в културен център, който предизвика промяната в селото. Събуди го, както казва баба Пена. Там вчера се откри 3-тият фестивал от проекта „Обновяване на българското село/ Изкуство за социална промяна”, доказал само за 36 месеца, че с инструментите на културата можем значително да подобрим средата, в която живеем.
Разликата е осезаема. Двата километра между селата Ново и Старо Железаре са сякаш разделителна линия на две паралелни вселени. Първата изглежда унило, тъжно, пусто, да не кажем мъртво. А втората празнува, радва се, мечтае, очаква. Пълен контраст.
Малкото селско Възраждане в Старо Железаре дойде с Катажина и Венци Пирянкови, които откриха своя резидентен културен център в наследствената къща на Венци. Вече трета година двамата водят свои възпитаници от школата си по рисуване в Познан, които творят върху дуварите в селото в продължение на месец, като променят средата и хората в нея. Така Пирянкови готвят полските младежи за следването им в Артистичния университета по изкуства в Познан. А младите поляци събуждат старожелезарци. Тук сме, защото селото е нещо забравено, а ние решихме да се опитаме да променим това. Затова и днес ще издигнем своя манифест с обработени социалистически лозунги, за да кажем, че селото е живо. А то се вижда, в нашия двор, сочи Катажина Пирянкова десетките жители на Старо Железаре, дошли за събитието в двора на културния център. Честит празник, поздравяват се старожелезарци на входа на центъра Пирянкови. Посрещат ги дузината млади полски творци, които тази година изрисуваха десетки стени на къщи и огради в селото с лековете на жителите му и световноизвестни личности. Абсурдни, сюрреалистични погледи към актуални теми са рисунките тази година. Като Доналд Тръмп, който общува с една от кравите на Кънч. А пък съпругата му пълни старожелезарски суджици с Емануел Макрон, обяснява Катажина.
Живелите цял месец в Старо Железаре млади полски творци познават не просто всеки жител на селото,но са усвоили и много от навиците и традициите на хората. Пият домашна ракия или уиски от „патронче”, правят айран и пеят български песни. Сипи ми ракийка, обръща се старожелезарец към младата художничка Кинга Матушевска. Хвърля й особен поглед. Тя му казва наздраве с бутилка български сайдер. Идилия, коментира милата гледка някой в двора на културния център.
На полските артисти толкова им харесва тук, че половината от тях отложиха полетите си, планирани за тази седмица. Ще останат и през август, обяснява Венци Пирянков, идеолог на проекта „Обновяване на българското село/ Изкуство за социална промяна”, станал по-известен и като „Село на Индивидуалности”. Негова е идеята фестивалът в Старо Железаре тази година да бъде отбелязан с голяма селска манифестация, водена от трактор с ремарке, осигурено от кмета и следвано от полицая на селото. Само попа го няма. В шествието по улиците на селото се включва де що има старожелезарец. Повечето от тях са герои в дуварните стенописи. Хората вървят след полските артисти, които скандират на перфектен български „Всички артисти на село” и веят лозунги „Граждани, бъдете готови за селските авангардисти”, „Селският авангард е неизбежен”, „Истинският авангард е на село”.
Голямо тържество, радва се на гледката 85-годишният дядо Иван. Той не следва манифестацията, тъй като трудно върви. Седи на пейката пред дома си, на чийто дувари са изрисувани той, децата му, внуците и правнуците. Почти всички негови наследници живеят в чужбина, но и по стените в Старо Железаре. Повечето са в Америка. Затова и аз возя Тръмп на трактора си. Щото съм си близък някак по душа вече с Щатите, обяснява графита на оградата си бай Иван. Това е правнучката Иса с медалите си по плуване, заедно с Майкъл Фелпс. А това, зад мен, е едно ми правнуче. Черничко е. Като тоя известен изпълнител, как у беше името…, опитва да си спомни как се казва изрисувания Боб Марли дядо Иван. Аз с трактора вече само ходя до центъра на селото, да си купя мляко. И зеленчуците си купуваме. Вече не можем сами да си ги вадим. Цял живот работим, не можем вече. Не ми се бара нищо повече. С бабата две лехи с пипер не можем да оправим. Чакам сега наследниците да се върнат, ей ги на, по дувара. Пет правнука в Щатите имам и едно правнуче в Италия, казва дядо Иван.
Баба Пена пък, която лангърка в количка Джон Кенеди в графит, заявява, че краката я държат и следва трактора и младите поляци по улиците на Старо Железаре. Чудни млади хора. Как ни отсъниха тук всички. От жива къща по-хубаво няма. Ако има светла сила, във всички къщи в Старо Железаре ще е така, както в културния център. Да ни се върнат и децата, и внуците, и правнуците. Моята внучка е в Германия, шест езика знае. Работи в дипломатическия корпус. И аз ходя в Германия, нищо че съм такава. Ама езика им не го знам. Но и аз обикалям по света, така както ме гледаш. Светът е отворен отвсякъде. Всички сме заедно в него. Ето сега, нареждат ме пак да ходя в Германия, да помагам, че правнуче скоро ще се появи, разказва баба Пена. И се усмихва така, сякаш светът е в краката й, там, на центъра на Старо Железаре.
