Необитаемата къща на Елеонора и Алберт Малапел, символ на архитектурния модернизъм, започна да се разпада

Пловдив има много поводи за архитектурна гордост. Някои от тях особено знакови. Сгради, пред които младите и дори опитните архитекти седят като пред храмове, водят си записки и се дивят на хармонията в това изкуство, дело на големите майстори. Страшното е обаче, че почнахме да губим дори емблематичните архитектурни шедьоври. На път сме да загробим още един, ако не бъдат взети мерки. А именно- малката двуетажна перла на арх. Христо Пеев.

Къщата на улица „Кръстьо Пастухов“ е проектирана през 1933-а година за еврейското семейство Елеонора и Алберт Малапел и е една от най-модерните къщи в града и до днес. Постройката срещу Музикалното училище е в съседство с други архитектурни творения на Боян Чинков и Светослав Грозев, но изпъква с изчистените си модерни обеми, които според мнозина я правят една от най-красивите сгради не само в Пловдив, а и в България изобщо. Днес обаче този символ на архитектурния модернизъм тъне в забвение. Скоро и в разруха. Необитаема и изоставена, красавицата започна да се разпада. На много места фасадата вече е изядена до тухла, а времето бавно, но упорито, ще продължава да взима своето. Единственото подобрение по къщата в последните години е чисто новият катинар, който е закатанчил металната врата към призрачно пустия двор. Не е ясно кои са собствениците на проектираната от арх. Пеев през 30-те години на миналия век сграда. И дали са наясно с архитектурната й стойност.

Ето какво пише в изследването „Български архитектурен модернизъм” на Васали Макаринов и Теодор Караколев: „Къщата има хармонична асиметрична композиция със силна изява на отделните обеми. Всичките й елементи, дори и взети сами за себе си, са крайно модернистични- експресивна козирка над покривната тераса, широко остъклен полуцилиндричен ризалит с тръбен парапет, плосък покрив без козирки. Тя е много прецизно разработена и в детайл- вертикалните кемпфери на прозорците са с дърворезба, кофата на водосточната тръба е с особена форма, което й придава статут на преднамерен композиционен елемент, решетката на отвора на стената е решена в геометризация, много характерна за първата половина на 1930-те”.