Славена Шекерлетова

Снимки: Венцислава Василева, Lubri (портрет)

Интригуваща инсталация все още може да се види до Главната улица в Пловдив. Тя бе част от тазгодишното издание на Нощ/ Пловдив и е дело на сценографа Ева Вентова. Това е анатомична скулптура, а името на жирафа е Abandoned (Изоставен). Направен е от метална конструкция и 3500 спукани балона, а играта с материалите предизвиква чувството за нещо, което си изпуснал или нещо, оставено на времето. Жирафът е претърпял множество трансформации, тази е една от тях.

Защо избра „Сценографията“ за своя основна дейност?
Предизвикателство като начин на живот - това е сценографията.

Защо реши да участваш в Нощ/Пловдив и мислиш ли, че Жирафът Abandoned намери най-доброто си място чисто като локация в това събитие, както и като внушение? Зад него беше Альоша, ако го гледаш от Главната улица, и разбира се, той се намираше доста встрани от самата пешеходна зона, и в близост до Цар Симеоновата градина? Хората само се разминаваха с него и го подминаваха, нямаше как да седнеш и да му правиш компания.
Участието ми е по покана на организаторите на фестивала, благодаря им за което. Пловдив е много китен град, последно време и бъбрив -инсталацията  Abandoned има необходимост от простор и дистанция.

Abandoned  се появява за първи път в изложбата „Мост през времето” на секция „Сценография” на СБХ в галерия „Райко Алексиев” през март 2017-та. Как дойде идеята да го представиш в отворено пространство?
Още по време на процеса по надуване  на 3500 черни балона и спукването им в един ден разбрах, че е хубаво през него да прозира небе.

Как темата за „изоставеността“, пропуснатото, двойнствеността намери място в твоето творчество и мислиш ли, че сега живеем в леко изоставен свят, че сме тук, а не сме, че има някаква трансформация в живеенето ни, която ни прави отсъстващи?
Вълнува ме темата за това как даден материал може да внуши история в случая спуканите балони. Във време на дигитален  wonderland той има за цел с позитивна ирония да напомни за истински важните неща.

Кои са сценографите, от които се учиш или които са ти давали стимул за твоята работа?
Много ценен процес преминах по време на обучението си в НАТФИЗ в класа на Чайка Петрушева- изключителен професионалист.

Има ли нужда, според теб, сценографията у нас от музей и чии работи мислиш, че трябва да бъдат там?
Тъжна е съдбата на костюми, декори, инсталации - добре е да има къде да се съхранят, извадени от контекста на тяхното създаване, те имат собствен живот - това е магията на това едновременно колективно и персонално изкуство.