"Добрият живот или благоденствието са немислими без развитието на нашите силни страни или добродетели"

"Прекомерното фиксиране върху негативността много често граничи с липсата на чувствителност към силните страни"

"Идеята на кръжока с акцент Позитивна психология е да се обединят изследователска работа с по-дълбоки знания"

В ПУ „Паисий Хилендарски“ от 11 април започва кръжок по Психология с ръководител проф. Румен Стаматов. Той се организира към Центъра за позитивно образование във висшето училище. Срещите са планирани веднъж месечно от 18.00 часа в Нова сграда на университета. Първото занятие ще се състои на 11.04., четвъртък от 18.00 часа и се очаква да е с продължителност около един час.

Съвременната психология вече е насочила погледа си към това какво прави хората щастливи, а не само в изследване на това какво прави хората нещастни. Тя става по-задълбочена по отношение на човешката сила, а не само към човешката слабост, а една смяна на опорните точки и ъгъла на виждане води до различни резултати. По този начин психологията достига етап от своето развитие, като вече реално може да предложи начини за това човек да подобри своя живот и да се чувства по-пълноценен, а от там и по-щастлив.

С какво точно се занимава позитивната психология, защо няма общо с популярното позитивно мислене и може ли да бъде от помощ на човек – за това разговаряме с професора по психология Румен Стаматов.

Често се случва хората да бъркат Позитивната психология с позитивното мислене, каква е разликата между тях?
Това е основният въпрос и проблем, пред който се изправя Позитивната психология, когато я разглеждаме като академична дисциплина, която е в лоното на Психологията, и която се опитва по по-строг и научен начин да обяснява нещата, да показва пътища за повишаване на благоденствието. Преди да се оформи като дял от самата Психология като наука, тя има предистория в една психология, която е с етикета „позитивна“, но тя е всъщност популярна. Имам предвид неща от рубриката: „Как за три дни да стана щастлив?“, „Как за една седмица да забогатея?“, „Как за два дни да подобря сексуалния си живот?“, „Как да лекувам с психични средства диабетно стъпало?“ и т.н. Тези неща могат да звучат добре, но при тях няма никаква теория и научна достоверност. Те могат да бъдат и в някои случаи верни, но нямат научно покритие. Всъщност позитивната психология в този вариант е като популярната музика, която няма кой знае какви претенции, в тази графа влиза и позитивното мислене.

За разлика от всичко това Позитивната психология е много центрирана в няколко области. Тя се опитва да даде отговор на въпроси като означава добър живот, какво означава благоденствие, щастие, смислен живот и как може това да бъде постигнато. Когато говорим как може да бъде постигнато, се има предвид какви способи, интервенции има и могат ли те действително да доведат до това, за което претендират. Позитивната психология се опитва с по-строги средства да даде отговор на тези въпроси.

Това, което е интересно в Позитивната психология и това, което ѝ два тласък в рамките на самата Психология е едно любопитно несъответствие. Твърде дълго време психологията се занимава с патология, с отклонения, с негативните аспекти на нашия живот. Това е разбираемо. Когато се сблъскаме с проблеми като страдания, като депресии, загуби, травми, психични разстройства -  те изискват своя належащ отговор за това какво да се направи и как да се преодолее. Психологията, занимавайки се с този аспект, се оказва нещо много интересно. Това, което някак се прокрадва във времето е идеята за позитивността. В какъв смисъл? Когато поставяме акцент върху негативността и искаме да се справим с нея, неусетно стигаме до едно заключение: ако аз се справям с негативните аспекти в моя живот, това би повлияло да открия и позитивните такива. Човек сякаш започва да прилича на скачен съд -  когато започне да минимизира негативните неща, това на практика означава, че ще се увеличават позитивните аспекти. Всъщност въпросът е, че ако човек се справя с негативните аспекти в живота си, не означава автоматично, че ще се появят позитивните неща.

Голямото предизвикателство е, че има три проблема в това.  Минимизирането на негативните неща никога не може да бъде завършено до край, не можем да кажем, че ще стигнем до едно положение, в което тях няма да ги има, това е много съмнително. Друго - не е много приятно да се занимаваме с негативните неща, напр., ако трябва да изкореняваме  лоши навици. Това е свързано с много главоболия, съмнителен успех. Следващото по-интересно нещо е, че дори да успеем в това, до къде мислите бихме стигнали? До посредствеността. Дори да изкореним всички негативни аспекти, това не означава, че на тяхно място автоматично ще се появят позитивни, било то като силни страни, таланти, добродетели. Дори именно занимавайки се с негативните, ние много често ги пропускаме.

Ако все пак искаме да имаме една по-добра идея за позитивните аспекти на живота, от гледна точка на Позитивната психология, то е по-добре да се насочим непосредствено към тях, защото е много по-лесно да развиваме позитивните страни в нашия живот, отколкото да се занимаваме с негативните. 

Друго сериозно предизвикателство е свързано с това, когато трябва да опишем в какво се изразява позитивността. Позитивната психология ни дава няколко опори, чрез които може да мислим за добрия живот или благоденствието. Това са позитивните емоции и по-специално отношението между позитивни и негативни емоции, за техния баланс. Друго измерение са позитивните отношения – имаме ли пълноценни интимни, приятелски отношения; семеен живот, който е удовлетворяващ и хармоничен. Дали имаме живот, изпълнен със смисъл и една устойчивост, която ни е необходима да преминаваме през различни трудности, постижения и цели. Зад всичко това прозира един много любопитен аспект - че в края на краищата, добрият живот или благоденствието са немислими без развитието на нашите силни страни или добродетели. И голямото предизвикателство и това, което ни напомня Позитивната психология е, че много от нас дори нямат идея кои са им силните страни, или дори да се докоснем до тях ние не винаги ги използваме в нашите всекидневни дейности. Това прекомерно фиксиране върху негативността много често граничи и с липсата на чувствителност към силните страни. Когато ние нямаме тази чувствителност, ние не ги култивираме. А когато нямаме чувствителност към нашите силни страни, тогава нямаме такава и към силните страни на другите. Оказва се една много парадоксална ситуация. Ние се занимаваме с негативните неща, фиксирани сме върху тях и пропускаме позитивните и добрите неща в живота. Животът всъщност е подарък и в зависимост от това какво искаме да видим, то това ще видим в него. Ако имаме нагласа да виждаме негативното, да се оплакваме, ще видим това. Ако имаме нагласа към добрите неща, ще стоим в това. Разбира се,

Позитивната психология не е толкова наивна. Освен акцент върху силните страни, тя обръща внимание и на позитивните институции. Такова позитивно място, например, може да кажем, че е квартал Капана. Място, в което хората могат да бъдат заедно, да се веселят, да споделят това преживяване, достатъчно естетизирано е там, може да откриете в квартала дръзновение, мечти, радост. Самото място е позитивно като институция. Колкото повече има такива места и се култивират, толкова възможностите да говорим за един позитивен живот, нарастват.

Какво приложение има Позитивната психология в консултантската или терапевтична практика, може ли с нея да се разрешават проблемни състояния и разстройства?

Позитивната психология не е само теория и не са само обяснения за това от какво зависи един по-пълноценен и добър живот. През последните години Позитивната психология обособи много интервенции, които намират широко приложение в различни области на живота. Все повече се поставя въпросът за приложението на Позитивната психология в училището, което води до едно ново разбиране за това, че училището не е само място за учене. Това е място, в което протича реалният живот на детето и ако можем да осигурим здраве, щастие, развитие на силните страни, това би помогнало на самия учебен процес. Има такива интервенции за самоконтрол и самодисциплина.

Например, доброто равнище на самоконтрол, подпомага ученето. Една друга страна, която може да бъде култивирана чрез тренинг е мъдростта. Представете си едно училище, в което има голямо пано и децата всяка сутрин записват мисли на него, свързани с мъдростта, дебатират различни ситуации и гледни точки. Това дава една по-друга перспектива.

А една от интервенциите, която може да повлияе депресиите е благодарността. Когато ние развиваме благодарствена нагласа към нещата, се повлияват нивата на депресията. Това става с техники като водене на благодарствен дневник, писане на благодарствени писма. Друга такава интервенция е формиране на способността да се прощава.  В много от ситуациите, които ни създават проблеми, особено в семейството, това е непростителността. Позитивната психология предлага такава интервенция – как да се научи човек да прощава. Повечето изследвания показват, че справянето с насилие, травми, особено в семейния живот е свързано с това.

Какво представлява кръжокът по психология, който започва в ПУ „Паисий Хилендарски“ на 11 април?
Идеята за този кръжок е твърде дълго време обмисляна и същевременно малко спонтанна. Студентите изискват нещо да се случва, да се занимават с някаква практическа дейност. Кръжокът ще е с подчертана насоченост към Позитивната психология, ще ги запознаем с основни теми и ще им предоставим възможността да правят собствени изследвания, които да са по-строги и по-научни. Всеки може да участва като за това е нужна регистрация. Кръжокът ще се провежда един път месечно. Идеята е да се обединят изследователска работа с по-дълбоки знания.

Регистрация за кръжока може да се направи в този сайт: https://uni-plovdiv.bg/pages/index/1196/
За повече информация: 032 261 791 или e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Шарлот Бронте е английска писателка, най-известна с романа си „Джейн Еър“. Други нейни творби са „Шърли“ и „Вийет“, но Шарлот не е само романистка. Пише и поезия, като зад гърба си има около 200 стихотворения.

Умира на днешния ден през 1855 г., само на 38, но творчеството ѝ си остава неизменна част от английската класика.

„Аз приех нова вяра - повярвах в щастието.”

„Аз не съм птица и никоя мрежа не може да ме оплете. Аз съм свободно човешко същество с независима воля.”

„Да си верен на традицията не е същото като да си верен на морала.”

„По-добре без логика, отколкото без чувства.”

„Монотонността и смъртта ми изглеждат еднакви.“

„Опитвам се да не гледам напред или назад, опитвам се да продължа нагоре.”

„Ще пиша, защото не мога да се спра.”

„Истинският ентусиазъм е хубаво чувство, на чийто блясък се възхищавам всеки път, щом го зърна.”

„Несподеленото щастие не може да се нарече щастие. То няма вкус.”

„Не заслужаваш да си роден, ако не използваш живота си.”

„Интелектът и подходящото образование осигуряват независимостта на духа.”

„Неспокойният ум е неудобна възглавница.”

„Мъката на съвестта може да отрови живота.”

„Мъжът не струва нищо, ако в него няма нещо дяволско.”

„Предразсъдъците, както е добре известно, се изкореняват най-трудно от сърце, чиято почва не е облагородена от образованието. Там те растат силни като плевели между камъни.”

„По-добре е да опиташ всичко и да се убедиш, че всичко е суета, отколкото да не опиташ нищо и да изживееш пуст живот.”

„Животът е устроен така, че това, което се случва, няма и не може да се припокрие с очакванията.”

„Плачът не показва, че си слаб. Още от раждането той е индикация, че си жив.“

„Животът ми се струва прекалено кратък за подхранване на омраза и отчитане на всяка грешка.“

Пролетта е време не само за почистване на дома и гардероба, но и за подновяване на списъците със заглавия за четене и гледане. Фенове сме на фантастичните поредици и обичаме, когато можем да се насладим на магията и на екрана. Затова подбрахме четири книги, които да прочетете преди релийза на адаптациите им.

1. Живият хаос от Патрик Нес

 Догодина очакваме „Живият хаос“, филм базиран на „Не пускай ножа“, първа част от трилогията на Патрик Нес. Действието се развива в дисутопично бъдеще, в което децата израстват вярвайки, че вирус е убил всички жени в колонията им, което е причинило масово разпространение на „психологически“ шум, способността да чуваш умовете на хората и животните. Когато Тод среща непознат човек, който е две забележителни неща – тих и момиче, той осъзнава, че историите за вируса може би не са такива, каквито изглеждат.

Филмът е обявен да излезе през 2020 г., а актьорският състав включва Дейзи Ридли, Том Холанд и Ник Джонас.

2. Тайната на Артемис Фоул от Оуън Колфър

Понастоящем франчайзът може да се похвали с осем части, както и колекция от графични романи и предстоящ спин-оф. Обичаната поредица следва приключенията на момче гений, което в първия роман отвлича фея за изнудване на откуп от феите и възстановяване на богатството на семейството. Оттук нататък става още по-странно и по-невероятно.

Първата филмова адаптация беше обявена още през 2001 г., но едва когато Дисни пое проекта през 2016 г., нещата наистина се раздвижиха. Главната роля е поверена на все още непознатия ни Фердия Шоу, а филмът ще излезе у нас на 9 август.

3. Алена кралица от Виктория Айвярд

Виктория Айвярд е само на 28, но вече може да се похвали като бестселъров автор на поредицата „Алена кралица“. Мер Бароу живее в свят, разделен според цвета на кръвта ти: хората от висшата класа са със сребърна кръв, а по-бедните – с червена. Уловката? Хората със сребърна кръв имат магически способности.. Бедните нямат нищо. С изключение на Мер, която има червена кръв и свръхчовешка сила…

Правата бяха закупени от Universal Studios, а Елизабет Банкс ще режисира филмовата адаптация.

4. Четирите цвята на магията от В.Е. Шуаб

 „Четирите цвята на магията“ проследява Кел, докато пътува през четири различни версии на Лондон, всеки от които се различава с нивото на магия. Кел е от Червения Лондон, изключително магически град, който може би не е толкова безопасен, колкото жителите му вярват, че е. Когато Кел, единственият останал магьосник, който може да пътува из тези светове, среща жена от нашия обикновен Лондон, двамата ще трябва да спасят вселената.

Единсвеното, което знаем за адаптацията на Sony Pictures, е, че ще бъде продуцирана от Джерард Бътлър. Нямаме информация за актьорския състав, нито официална дата, но това означава, че ще имаме повече време да наваксаме с четенето.

Изграждането на социализма в България започва на 15.09.1946, когато страната ни променя името си на Народна република България и поставя началото на нова страница от историята.

За повечето от нас това време звучи доста далечно, а всъщност са минали точно 30 години от  смяната на строя и преминаването ни към демокрацията. По онова време по улиците на градовете ни най-често можеше да срещнете предимно лади, москвичи, трабанти и тук-там някоя шкода, а задръстванията бяха нещо нечувано. За децата най-лелеяното място бе Кореком, а предпочитаното лакомство – шоколадово яйце Киндер. Голяма част от жителите на града се нанасяха в сиви панелни блокове, които още запълват пейзажа в повечето квартали на града.

Важен момент от гледна точка на архитектурата и строителството в градовете е 1948 година, когато малко след приемането на нова Конституция, се забранява частната архитектурна практика и всички архитекти започват да работят в изкуствено създадени градски обединения в колективи. Архитектурата до 1989 година преминава през много периоди, и в Пловдив – както и във всички градове – се появяват разнообразни големи сгради. Освен по-скоро скучните жилищни постройки, някои от обществените сгради се превръщат в знакови за Града под тепетата и хората.

Кино Космос             

Забележима сграда е откритото през 1964 година кино „Комсомол“ по проект на арх. Любомир Шинков. Знаков пример за модерната архитектура след Втората световна война с изчистените си форми и обеми, просторни вътрешни пространства и скромни декоративни елементи. Кино залата е била сред най-големите за времето си с около 1000 седящи места. По-възрастните пловдивчани го помнят с премиерни прожекции на много легендарни филми, чак до 90-те, когато променя името си на Кино Космос.

По-късно то започва да приема и други функции, като към 2010 година вече запада до такава степен, че съществува идея да бъде съборено заради паркинг. Гражданска активност спира това, след което екип архитекти, обединени като Колектив Кино Космос опита да го възстанови като културен център. За момента обаче сградата пак пустее и чака своето бъдеще след ремонт от общината.

Дом на науката и техниката

Сградата е издигната за дом на Научно-техническите съюзи през соца. Построена е в средата на 80-те години и е интересна с видимите си бетонни колони и греди, които носят широките тераси. В дизайна на сградата от арх. Милчо Сапунджиев са интересни също и декоративните акцентите с тухли в интериора. След падането на соца сградата остава част от сдружението „Научно-технически съюзи“ и продължава да приема в залите си различни конференции, форуми и др. събития.

През 90-те там беше и домът на Лъки Синема, което по-късно затвори, а преди няколко години прие и единственото арт-кино на Пловдив LUCKY Дом на киното. В съседство в сградата е и Club Fargo, което също приема много кино събития, а в партерния етаж е Bee Bop Café, където се случват множество качествени блус, джаз и други концерти, както и различни театрални постановки.

Младежки дом

Построен през 70-те години на миналия век, Младежкият дом е един от интересните примери на най-смелия „брутализъм“ – архитектурният стил, в който основен акцент са видими бетонни елементи. Много често при тези сгради има впечатляващи конструктивни решения – така при Младежкия дом над главния вход има огромен бетонен обем, който сякаш нереално виси във въздуха. Сградата е построена по проект на арх. Веселин Ракшиев и преди 10-ина години се превърна в дом на пловдивския Общински съвет.

Сградата на Административен съд – Пловдив / Руско консулство

Бившето Руско консулство в Пловдив на улица „Иван Вазов“ е сред по-деликатните сгради от соца, която не шокира с големи размери. Сградата е построена през 70-те години по проект на архитектите Димка Танева и Милчо Сапунджиев. През 1998 година дипломатическата мисия на Русия в Пловдив е закрита, и сградата остава празна до около 2010 година. Тогава същите двама архитекти преустроиха сградата в Административен съд, каквато функция изпълнява до днес.

Партиен дом

Партийният дом е една от най-видимите сгради в Пловдив, която се приема със смесени чувства от местните. Високата постройка доминира пейзажа в централната градска част, където повечето съседни сгради са по-ниски. Освен това тя закрива и гледката от Главната пешеходна улица към Родопите.

Въпреки това построената в началото на 70-те години сграда има своите архитектурни достойнства. Във високото си тяло се помещават много административни помещения, а в ниското – Концертна зала, която доскоро бе домът на пловдивската опера.

Сградата е и един от примерите за доста популярната идея през социализма за „синтез на изкуствата“ – тоест в сградите да се интегрират и творби на други изкуства. Така във фоайето на Партийния дом има голям стенопис, а отвън – към площад „Централен“ – мозаечно пано от големия пловдивски художник Йоан Левиев. Подобни големи стенописи или други произведения на изкуството има и в други сгради от периода – като сградата на Централна поща с мозайка от Георги Божилов – Слона или в Народната библиотека със стенопис, също от Слона.

Източник: Lost in Plovdiv

Тя е само на 19 години, а рисува изумително добре. Името ѝ е Татяна и бързо стана популярна в работата си. Самоуката художничка позната като TatiMoons, решава да пресъздаде някои от любимите си рисувани герои, представяйки си как биха изглеждали те, ако бяха истински хора. Творбите ѝ предизвикаха фурор в социалните мрежи, не само заради идеята, а поради самородния талант на момичето, което никога не е посещавало курсове по изобразително изкуство или графичен дизайн.

Вижте дигиталните рисунки на Татяна:

Усаги Цукино от "Сейлър Муун"

Шиго от "Ким Суперплюс"

Сали от "Кошмарът преди Коледа"

Коралайн от "Коралайн и тайната на огледалото"

Бу от "Таласъми ООД"

Аврора от "Спящата красавица"

Елза от "Замръзналото кралство"

Вайълет от "Феноменалните"

Ванилъпи от "Разбивачът Ралф"

Джак Фрост от "Чудната петорка"

Ким от "Ким Суперплюс"

Блестина от "Реактивните момичета"

Гретхен от "Голямото междучасие"

Сабрина от "Сабрина: Анимационният сериал"

Снижанка от "Снежанка и седемте джуджета"

Бръшлян от "Реактивните момичета"

Белушка от "Реактивните момичета"

Бълбук от "Реактивните момичета"

Дракулора от "Монстър Хай"

Спинели от "Голямото междучасие"

След успеха на останалите статии, в които ви водим виртуално из някои от най-предпочитаните ресторанти в Тракия, Кючук Париж, Кършияка и в района на Бунарджика, днес представяме вкусни алтернативи за всички в периметъра около Каменица. Макар и да не е толкова популярно място за прекарване на свободното време, все пак има защо да се отклоните от маршрута си поне за една вечеря.

Teencho’s е сравнително ново заведение, което впечатлява със спокойна атмосфера, вкусно и добре подбрано меню и отлично обслужване. Предложенията не са прекалено много, но са подходящо сортирани и всеки може да открие своя фаворит. Само тук може да опитате единственото в града врящо брауни и да се насладите на вкусна храна, поднесена в ръчно изработени съдове - уникат! От основните препоръчваме патешкото магре и пиле Тикка Масала с басмати ориз, а за вегетарианците – комбинация от тиквички и патладжан Тинчос.

Без прекалени претенции, но предпочитан от много жители на Пловдив, е ресторант Южен Полъх Полиграфия. В темата за Бунарджика ви разказахме за друг обект от веригата, но и този си струва да се посети заради огромния избор в менюто и големите порции. Ресторантът разполага с основна зала с капацитет 180 места, две зимни градини с капацитет 110 места и 150 места на открито и често бива избиран за семейни тържества и по-големи мероприятия. Платата са просто феномални, а за ценителите на дреболии препоръчваме тук да не ги пропускате.

Последното място ще ви пренесе в Италия. Bologna Food е ресторант за бързо хранене, чиято концепция за предлаганото меню се базира на италианската кухня. Храната е винаги прясна и много вкусна, като всеки ден може да откриете различни рецепти. Независимо дали бързате и искате да похапнете на крак, или ви трябва храна за вкъщи, винаги ще намерите нещо примамливо.  

А кои са вашите препоръки за място, което може да сме пропуснали да посетим?

Източник: Lost in Plovdiv

Във „втората“ България е останало доста по-образовано градско население

Княжеството също е имало свои предимства, от които българите са се възползвали при нужда

Теодор Караколев

Източна Румелия е имала различни предимства спрямо Княжество България и е била любопитен феномен като втора България, предлагаща конкурентни политически системи, от което ползи са изпитвали всички българи. Тази теза защити снощи преподавателят по стопанска история в УНСС доц. Пенчо Пенчев пред пловдивчани на лекция в Историческия музей. Той даде примери за предимства на Източна Румелия спрямо Княжеството в уредбата на законодателната и изпълнителната, съдебната система и други сфери на управлението.

Така, например, в Източна Румелия е съществувал Административен съд – нещо, което никога не се появява в Княжество България и се създава чак през 1911 година, вече в Царство България. Този факт може да звучи сухо, но всъщност е много важен – всеки гражданин е можел да обжалва административни решения спрямо него. До преди това, по цитат от вестник „Марица“, който доц. Пенчев предостави, даден чиновник е можел да ти разруши къщата и ти нямаш никаква възможност да защитиш своето право.
Любопитен момент в съдебната система е била нейната по-голяма независимост, спрямо Княжеството. В един случай, който преподавателят цитира, Административният съд е глобил директорът на дирекция „Правосъдие“ (т.е. правосъдният министър), тъй като е закъснявал да се явява на заседания, в качеството си на свидетел.

Любопитен факт е, че двете Българии в известен смисъл са се надпреварвали в устройството на държавата. Така, когато в определени години данъците върху имотите са станали твърде високи в Източна Румелия е започнало изселване на север от Стара планина, след което управителите в Пловдив са започнали обратно да свалят данъците. В последните години – 1883/84 и 1884/85 има и ясна тенденция за намаляване на данъците и свиване на публичните разходи, коментира Пенчев.

Според него, цитирайки статии в местната преса или от заседания на Областното събрание, тук парите са се харчили много по-внимателно. Местните са били много по-наясно, че чиновниците получават заплата от техните данъци и са знаели, че бюрократите са техни служители. Самите управници от своя страна са знаели колко трудно се събират данъците и са внимавали много, когато са харчели публични средства. Това е много по-силно изразено в Източна Румелия, отколкото в Княжеството, коментира Пенчев. Той приведе известния цитат от Емил де Лавеле, който е останал впечатлен как докато в Белград и София управниците живеят в големи палати, то в Пловдив генерал-губернаторът обитава постройка, която почти се разпада.

Разбира се, княжеството е имало свои предимства. Така, например, както е известно, по Берлинския договор и Органическия устав, Източна Румелия е доста по-зависима от Османската империя. Макар и в територията да няма разквартирувани войски на султана, то той винаги е имал пълно право да изпрати войски в Тракия. Това никога не се е случвало, но е било реална възможност. Източна Румелия е трябвало да плаща и вноска в общия бюджет на Османската империя – отново за годините на съществуване това никога не се случва, но също е било нещо, което винаги султана е можел да си поиска и да утежни бюджета на територията.

Съществуването на Източна Румелия е било от полза и за политическите емигранти от България. Докато в други моменти те бягат или в Русия, или в Турция, и почти се превръщат в национални предатели, то между 1878 година и 1885 година, това не се е случвало. Известно е, че в Пловдив пристигат много политически емигранти след суспендирането на конституцията от Александър I през 1881 година. Оставайки далеч от властта на Княжеството, но все пак в една друга България, те продължават да работят за националния интерес.

Доцент Пенчев цитира и любопитен момент от обсъждане на закон за задължителни паспорти за гражданите. Той е отхвърлен след усилени дебати, като например против него се обявява Константин Величков. Според източнорумелийските депутати, паспортите са уред, с който полицията да преследва всички граждани и да упражнява пълен контрол върху техния живот. Това се случва само в деспотичните държави, но не и в свободните, коментират народните представители.

Този дух на класически либерализъм е билмного по-осезаем в Източна Румелия. Стремежът към по-ниски данъци и опазване на личната свобода е бил ясно изразен през целия период.

Интересен е и момент, в който се обсъждат средства за литературни награди и държавни поръчки към писатели. Вестник „Марица“ се обявява против тази идея. Според тях е много по-добре на година да излизат по две произведения, но те да са истински и свободни, а не много повече литературни творби, но платени от държавата, което значи, че ще са „подлизурнически“ и в слуга на правителството. А не винаги правителството и народът имат един и същ интерес, се пише в статията на „Марица“.

Съединението е било много популярно сред населението и едва ли е имало хора, които са смятали това за грешка. Съществуването на двете български юрисдикции обаче е имало своите ползи, които са носили полза за жителите и на двете държави.