Срещна се с 9-годишния виртуоз на пианото Борис Дюлгеров

Поиска електрическо пиано в стаята си в хотела, пловдивска фирма внесе от Виена специален роял за първата му изява под тепетата

Броени дни след като изпрати абитуриентите под тепетата хотел Тримонциум посрещна световноизвестниня пианист Ричард Клайдерман. Звездата пристигна снощи около 20 часа. Той отсяда в едни от луксозните апартамента и единственото, което е поискал от домакините било електрическо пиано в стаята си. Клайдерман нямал претенции към храната, но държал да пие специална мрака вода.

Във фоайето на хотела го очаквал 9-годишният Борис Дюлгеров – младият пловдивски виртуоз на пианото е получил автограф от френския маестро и обещание при следващото му идване в България да посвирят заедно. Припомняме, че Борко получи билети за концерта, който девечера ще гледа от първи ред в зала Колодрума, като подарък от Община Пловдив.

За двата си предстоящи концерта в Пловдив (29 май) и София (31 май) обичаният по цял свят френски пианист Ричард Клайдерман ще разполага с ултрамодерен роял.

Инструментът от ново поколение е осигурен, благодарение на пловдивската фирма Рунитон и допреди няколко дни се тестваше в галерия 2019.

Това е концертният роял от ново поколение Е-272, дело на немската фабрика за пиана и рояли Щайнгребер. Е-272 се отличава със свръхмодерна adsilent система, която елиминира слабостите на обикновените silent системи. Роялът разполага и с иновативен трансдюсер, който придава нечуван досега артистизъм на звученето. След концертите роялът остава на пловдивска територия и ще бъде на разположение на най-добрите български и световни виртуози.

За първите си сценични изяви след принудителната пауза заради COVID Клайдерман е подготвил специално шоу с нова концертна програма.

Концертът му в зала „Колодрума“ тази вечер - събота, 29 май, ще започне в 20 часа. Ричард Клайдерман стъпва за първи път на българска сцена още през 2000-та година.

До сега той е изнесъл общо 14 концерта у нас - 8 в София, 4 във Варна и по един в Русе и Велико Търново, това е първата му изява в Пловдив. Той ще свири с оркестъра на Класик ФМ радио. Концертът се реализира с финансовата подкрепа на Община Пловдив, която отдели за него 60 000 лева.

Всяка една от тях съдържа частица от пъстротата на българския език и богатството на българската култура

Най-хубавият начин да се отбележи и почете 24 май, Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, според нас е с книга в ръка. Представяме ви няколко подбрани заглавия от наши автори, които можете да прочетете, за да почетете празника.

Всяка една от тези книги съдържа частица от пъстротата на българския език и богатството на българската култура. Показва и част от историята и битието на българите от едно по-старо време или старите традиции, които в някои кътчета на България са запазени и до днес.

Нямаше да има книги на български език, ако не съществуваше славянската писменост. С всяка прочетена книга отдаваме почит на азбуката, създадена от светите братя Кирил и Методий.

“Бабо, разкажи ми спомен” на Ивинела Самуилова

Главната героиня в „Бабо, разкажи ми спомен“ се отправя към малка махала в Балкана, наречена Небесна, заради проект, с който се е захванала. Проектът е свързан с българския фолклор, бит и народопсихология. Младата жена среща баба Жива и опознава мъдростите на старите хора чрез нея.

Скоро осъзнава, че в малката махала легендите придобиват плът и кръв, историята оживява, а простите неща от ежедневието са изпълнени със смисъл. Гражданката  иска да бъде част от този живот, не просто негов наблюдател, и да усеща пулса на ритмите, песните и езика му.

Романът е изпъстрен с истории от бита и народните традиции, които носят в себе си българския дух и култура.

“Калуня-каля” на Георги Божинов

Романът „Калуня-каля“ излиза за пръв път през 1988 г. и за дълги години бива забравен, до преиздаването му през 2014 г. Действието в него засяга Априлското въстание, но е повече роман за едни времена, в които българските земи са смес от различни народности, култури и вери. Главният герой, Калуньо, вярва в Аллах, но иначе ежедневието му е неразличимо от познатото ни мислене и начин на живот на хората от тези времена.

Георги Божинов доближава езика на разказа максимално до автентичния за българите в края на 19. век.

"Глина” на Виктория Бешлийска

Пъстротата на българския език може да се усети много силно в романа „Глина“ на Виктория Бешлийска. Авторката от години събира стари български думи, лични спомени и истории и ги вплита в тази история, изтъкана с помощта на магията на българската култура, бит и фолклор. Романът се основава на една легенда, според която турският султан дава благословия на грънчарите от малкото село Бусинци, Трънско, да пътуват необезпокоявани в границите на империята.

Бусинската керамика отваря сърца и врати, но се превръща в цяр за цялото село благодарение на майстора грънчар Велико и пламенната му любов към Жара – темпераментна и дива, дъщеря на знаялицата Зевна, тя омагьосва всички с усмивката и пламенния си смях.

Най-голямото богатство на романа е в палитрата от старобългарски и архаични думи, в магията на езика и съживената легенда от приказния Трънски край.

“Възвишение” на Милен Русков

Милен Русков ни връща по времето на Българското възраждане, когато двама приятели на Димитър Общи – Гичо от Котел и Асенчо от Жеруна – участват в Арабаконашкият обир. Романът автентично предава българския възрожденски език и е изпълнен с геройства и предателства. Просветата стои в основата на романа, а изборът на език и изразните средства ни потапят в света на българите преди Освобождението по един невероятно забавен начин.

Тук на фокус са обикновените хора, техните мисли, действия, страхове и надежди.

Следват предложения от пловдивски автори.

„Сбогом, Америка, сбогом, Пловдив“ от Евгений Тодоров

Действието в книгата се развива в днешно време. В продължение само на три дни. Но върху него се наслагват спомени за хора и събития от предишни десетилетия. В повечето случаи реални, но забравени.

Главният герой емигрира преди 40 години в Америка. Донко, избрал някога свободата, най-после се връща в родния си град. И започва да търси живите си приятели. Намира някои от тях и е щастлив. Дори се ражда идеята да купи хотел „Тримонциум“, в който сега е отседнал. И заедно да го управляват. Донко е готов да възстановят всичко онова, което е било свързано с младостта и с надеждите им.

“Котаракът на Рей Бредбъри” от Кольо Николов

Котаракът на Рей Бредбъри" е силно автобиографична и болезнено лична книга и стои особено близко до центъра на кольониколовската вселена. Тя проследява перипетиите на семейството му след преместването им в Лос Анджелис, преживяванията и срещите на писателя с куп незабравими и живописни герои по време на няколкото работи, които сменя, - нископлатени и на смени, типично за един емигрант, чието богатство и опит са единствено спомените и един малък език, - трудните дни на боледуването и смъртта на съпругата му, актрисата Виолета Павлова, както и срещите му с Рей Бредбъри, с когото Кольо Николов има щастието да общува в последните години на легендата. Спомените в този своеобразен роман в разкази обаче не са само от американските преживелици на писателя - неизбежно, те се връщат и към оставената назад България, към родния дом на село, към бита от онези години, към близките, които вече ги няма, към стара София и нейните интелектуални и писателски среди.

„Уудсток в градината“ на Димитър Гачев

Книгата имаше своята премиера и пред публика в рамките на фестивала „Пловдив чете“ и номинация за Награда Пловдив.

В историите на Димитър Гачев се пропуква не само животът на героите, но и самото битие. И ако през човешките съдби пробягва тънка, почти незабележима цепнатина, то двете страни на битието – реалната и фантазната, обяснимата и необяснимата – ту се разбягват с небивала скорост, ту се сливат по необясним начин. Смелото преминаване през световете е особен стилов белег на Димитър Гачев. Непреодолимата сила в неговите разкази е милосърдието, което изпитва към своите герои. Сякаш писателят се навежда към всеки един от тях и ги окуражава да продължат да живеят.

Продължава празничната програма на Община Пловдив, посветена на Деня на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската писменост - ГАЛЕРИЯ

Първият концерт на 25 май (вторник) е от 18.30 ч. на ансамбъл за ударни инструменти „Престо“ към НУМТИ „Добрин Петков“, с художествен ръководител г-н Пенчо Пенчев. Талантливите ученици, носители на многобройни престижни награди от конкурси в страната и чужбина ще бъдат „подгряваща група“ на следващия концерт.

Точно в 19.00 ч. започва концерт на Калин Вельов и Тумбаито - първата по рода си в България латино формация, изпълняваща 100% танцувална салса. 

Калин Вельов и ТУМБАИТО ще представят „Златните български шлагери от 60-те и 70-те“ - най-любимите хитове от най-романтичния период на българската шлагерна музика, изпълнени в колоритни латино аранжименти.Ще се включат салса клубове от Пловдив, които ще направят и своеобразен открит урок по латино танци.

С голям концерт на талантливи пловдивски музиканти и изпълнители завърши програмата на празничния 24-ти май, която община Пловдив организира за пловдивчани и гости на града. На откритата сцена, разположена пред сградата на общината се изявиха даровити деца от Народно Читалище „Цар Борис III и Царица Йоанна“, възпитаници на музикална школа „Арт Войс Център“, Китарен ансамбъл "Академика" и солисти на АМТИИ „Асен Диамандиев“ – Пловдив.

Първи на сцената свири изключителният пловдивски талант - 9- годишният пианист Борис Дюлгеров от Музикалната школа към читалище “Цар Борис ІІІ и царица Йоанна 1931 г.“. На 22 април той бе гост на Кмета на Пловдив Здравко Димитров, придружен от клавирния си педагог Росица Грозданова, родителите си и секретаря на читалището. Формалният повод за поканата бе последния голяма успех на Борко, който само седмица след завоюването на златен медал от Международния музикален конкурс „Giuseppe Raciti “- 2021 в Сицилия, събра овациите на жури и публика на Х-я Международен конкурс за пианисти „VIVAPIANO“ 17-18.04.2021г. в гр. София.  Борис получи най-престижната награда „Гран при  Джуниър“ – изпълнение с оркестър, а също и специалната награда на името на академик Андрей Стоянов. Третокласникът от ОУ „Виктория и Крикор Тютюнджян“ завоюва и златен медал с най-висок резултат  от участниците във всичките възрастови групи в състезание  с деца от България, Великобритания, Германия и Албания. По време на тази среща, той и възпитаниците на Музикалната школа получиха покана да осъществят концерт на емблематичната дата 24-ти май.  Народно Читалище „Цар Борис III и Царица Йоанна“ представи музикалната си школа и с класическите изпълнения на своите талантливи ученици: Гергана Костадинова, Елена Бубарова, Снежана Кисьова, Стилиян Манев и Силвия Веселинова, музикален педагог - Росица Грозданова. Програмата включваше изпълнения на Лист, Рахманинов, Шопен, Кабалевски, Клементи и др.

След бурните аплодисменти на публиката на пл.Стефан Стамболов, втори на сцената се изяви Китарен ансамбъл „Академика“ към АМТИИ „Асен Диамандиев“ – Пловдив.  Музикантите представиха произведения от български автори, посветени на ансамбъла, образци от световната класика (аранжирани за състава), съвременни пиеси, изпълнени премиерно в България и др. На 5 юни, Китарен ансамбъл „Академика“ ще свири в сърцето на Париж за българската общност там, така че изявата им миналата вечер бе своеобразна генерална репетиция. Трети на сцената се изявиха изявени солисти на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив  с класическа програма. Пловдивчани чуха Веселин Стоянов (пиано), който свири Шопен, 2 етюда; Рахманов, прелюд, Георги Иванов (акордеон) – Скарлати, соната; Франк, пиеса, Илиян Тиганев (пиано) – Думка, Чайковски, Юлия Милева (флейта) –  "Кантабиле и престо" от Джордже Енеску. Клавирен съпровод – Мария Каназирска, Кристиян Христов – (флейта) Ф. А. Хофмайстер - Соната за флейта и пиано, опус 13, на пианото Мартин Даскалов, както и самостоятелно Мартин Даскалов (пиано) – Лист по Паганини, етюд.

Музикална школа „Арт Войс Център“ с главен вокален педагог Румяна Иванова завърши празничния концерт с богата програма и атрактивни изпълнения на част от своите най-изявени таланти, между които Деница Караславова, Дими и известните от националния ефир чрез формата „Нова звезда“ Ивайла Терзиева, Виктория Димова и Елена Василева.

Или иначе казано - Поздравления, г-н Евгени Тодоров - за новия роман „Сбогом Америка, Сбогом Пловдив”.

Предвид това, че не съм чел романа „Рекет”, подходих с известно притеснение към новия роман на господин Евгени Тодоров. Как ли се е справил с този вид литературен жанр управителят на ПОТВ и автор на поредицата от 5 книги „Запомнете Пловдив”?

Притесненията ми отпаднаха още в първите страници. Действието тръгна, макар и малко мудно и неясно очертано – т.е. съвсем по пловдивски. Съвсем по пловдивски изглежда и главният герой – Донко. Малко безличен, на пръв поглед, облечен с тениска, маратонки и дрехи секънд хенд, но с ясен сиво-син поглед, на човек който умее да преценява моментално видяното. По-нататък в действието образът на Донко става все по действителен и плътен. Изпреварвайки малко темата може да кажем, че в нашата родна българска литература, вече имаме нов образ на литературен герой, който ще стане класически – пловдивчанина-американец Донко. Тук правят впечатление имената на героите в книгата – Донко, Коко, Тинка, Минка, Боби и т.н., типично пловдивски имена и прякори (като Фотото, Алая, Белия и т.н.), които в наши дни определено контрастират на модните тенденции.

Запомнящи и пълнокръвни са и другите образи в романа като антикомунистът Коко, пловдивския депутат Алая, кръчмарят и колекционер Фотото, таксиметровия шофьор Боби Тънкото и т.н. Единствено малко неправдоподобен е образът на Биляна, известна като Били Лъжата – книжарка, която се е пускала по свободно из Тримона навремето. Съчетание на човек, който разбира от литература и бивша лека жена, звучи малко неправдоподобно. Поне аз такова съчетание не съм виждал, а не съм и чувал.

Култът към хотел Тимонциум или Тримона, както е известен и до днес сред пловдивчани, за моето поколение е непознат, само сме чували за него от по-възрастните. Чувал съм за танци, и партита, като му казваме днес, а по пловдивски хави, които са продължавали, в Тримона, до зори. Чувал съм за Бумбарника и ресторанта към хотела, но по наше време беше вече съвсем различно. Имам някакви смътни спомени от средата на 80-те години, може би нашите са ме водили и в Тримона, но честно казано спомените ми са противоречиви. Помня едни сервитьори, които се разпореждаха с теб, а не обратното, но да кажем, че това се е случило някъде другаде, а не в култовия хотел. Определено обаче Пловдив е градът на нощните заведения, които през 90-те години се разпространиха с такава сила и набраха такава мощ, че Тримона, от 60-те години, навярно е нещо като прародител на тези събития. Затова и тези сантименти.

Евгени Тодоров е успял успешно да вплете в романа пловдивски събития, личности и съдби, някои от които световно известни, но повечето световно неизвестни и все пак типично пловдивски. Предприемаческият дух, наречен навремето дребно-буржоазен, стоката, дюкяна, тефтерът със сметки, занаята, определящ развитието на Пловдив през последните няколко столетия, а вероятно още от самото му съществуване като град, са ясно изразени в романа. То и не би могло да бъде различно, иначе това нямаше да е пловдивски роман. От това днешните управители на България могат само да се поучат, както е отбелязано в книгата, а и Евгени Тодоров нееднократно го е споменавал в своите предавания.

Немалка част от сюжета в романа всъщност се разгръща върху разкази, които обаче като пъзел сглобяват голямата картина на отминалото, а и на новото време. Историите събрани в тези разкази са сборни, по признанията на самия автор, но по-важното е че са автентични, почти без изключение. Тук ще срещнем и някои неща, описани в поредицата „Запомнете Пловдив”, но вплетени в романа и неговото действие.

Особено впечатляващи са последните глави от книгата и особено главата „Голямата сделка”. Тук сюжетът достига върховете на истинската класика в този жанр. Дори да сме имали претенции към нотките на носталгичност, или семплост, или нещо подобно, в действието до този момент, то тук започваме да си спомняме за автори като Иван Вазов и Фьодор Достоевски. Без ташак.

Ще направя сравнение с романа „Казаларската царица”, на Вазов, за което се извинявам, понеже това е един съвсем неизвестен негов роман, а и аз съвсем по случайност го прочетох. Та този равен, романтичен и гладък роман на Иван Вазов, в последните си глави изкачва главните герои до една Голгота и ги прекарва оттам. Точно това се случва едновременно естествено и неочаквано и в последните глави на романа „Сбогом Америка, Сбогом Пловдив”. Едно изкачване, не на типетата (казано по пловдивски), а на Голгота. След което финалът на романа е вече предопределен.    

Въпреки че заглавието на книгата е „Сбогом Америка, Сбогом Пловдив”, авторът просто не може да си позволи да убие американската мечта. Той не само не я убива, но дори я подмладява и осъвременява, така да се каже. А и може ли да бъде иначе? Може ли да си позволим да живеем без мечти, независимо дали ще ги наречем пловдивски, чикагски, американски или български?

Преди края, една забележка по отношение на времената в книгата, глаголните. Както авторът сам споделя, първоначално ръкописът е бил предназначен за сценарий, т.е. писан в сегашно време – „той влиза в стаята”. Това време в много случаи е запазено, което предизвиква известно притеснение при четене, но пък от друга страна придава и известна специфика на текста, с която се свиква. Така че при едно второ издание може и да се промени, може и да си остане, по преценка на автора и на издателя. Може да се направят и други дребни забележки, но те са в сферата на субективното мнение.

Със сигурност обаче обобщението за романа „Сбогом Америка, Сбогом Пловдив” е едно и то е - Кънграчулейшънс, Евгени! Появи се един пловдивски роман, който, както и образът на Донко,  ще се превърне в класически… Честно!