Всяка една от тях съдържа частица от пъстротата на българския език и богатството на българската култура
Най-хубавият начин да се отбележи и почете 24 май, Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, според нас е с книга в ръка. Представяме ви няколко подбрани заглавия от наши автори, които можете да прочетете, за да почетете празника.
Всяка една от тези книги съдържа частица от пъстротата на българския език и богатството на българската култура. Показва и част от историята и битието на българите от едно по-старо време или старите традиции, които в някои кътчета на България са запазени и до днес.
Нямаше да има книги на български език, ако не съществуваше славянската писменост. С всяка прочетена книга отдаваме почит на азбуката, създадена от светите братя Кирил и Методий.
“Бабо, разкажи ми спомен” на Ивинела Самуилова
Главната героиня в „Бабо, разкажи ми спомен“ се отправя към малка махала в Балкана, наречена Небесна, заради проект, с който се е захванала. Проектът е свързан с българския фолклор, бит и народопсихология. Младата жена среща баба Жива и опознава мъдростите на старите хора чрез нея.
Скоро осъзнава, че в малката махала легендите придобиват плът и кръв, историята оживява, а простите неща от ежедневието са изпълнени със смисъл. Гражданката иска да бъде част от този живот, не просто негов наблюдател, и да усеща пулса на ритмите, песните и езика му.
Романът е изпъстрен с истории от бита и народните традиции, които носят в себе си българския дух и култура.
“Калуня-каля” на Георги Божинов
Романът „Калуня-каля“ излиза за пръв път през 1988 г. и за дълги години бива забравен, до преиздаването му през 2014 г. Действието в него засяга Априлското въстание, но е повече роман за едни времена, в които българските земи са смес от различни народности, култури и вери. Главният герой, Калуньо, вярва в Аллах, но иначе ежедневието му е неразличимо от познатото ни мислене и начин на живот на хората от тези времена.
Георги Божинов доближава езика на разказа максимално до автентичния за българите в края на 19. век.
"Глина” на Виктория Бешлийска
Пъстротата на българския език може да се усети много силно в романа „Глина“ на Виктория Бешлийска. Авторката от години събира стари български думи, лични спомени и истории и ги вплита в тази история, изтъкана с помощта на магията на българската култура, бит и фолклор. Романът се основава на една легенда, според която турският султан дава благословия на грънчарите от малкото село Бусинци, Трънско, да пътуват необезпокоявани в границите на империята.
Бусинската керамика отваря сърца и врати, но се превръща в цяр за цялото село благодарение на майстора грънчар Велико и пламенната му любов към Жара – темпераментна и дива, дъщеря на знаялицата Зевна, тя омагьосва всички с усмивката и пламенния си смях.
Най-голямото богатство на романа е в палитрата от старобългарски и архаични думи, в магията на езика и съживената легенда от приказния Трънски край.
“Възвишение” на Милен Русков
Милен Русков ни връща по времето на Българското възраждане, когато двама приятели на Димитър Общи – Гичо от Котел и Асенчо от Жеруна – участват в Арабаконашкият обир. Романът автентично предава българския възрожденски език и е изпълнен с геройства и предателства. Просветата стои в основата на романа, а изборът на език и изразните средства ни потапят в света на българите преди Освобождението по един невероятно забавен начин.
Тук на фокус са обикновените хора, техните мисли, действия, страхове и надежди.
Следват предложения от пловдивски автори.
„Сбогом, Америка, сбогом, Пловдив“ от Евгений Тодоров
Действието в книгата се развива в днешно време. В продължение само на три дни. Но върху него се наслагват спомени за хора и събития от предишни десетилетия. В повечето случаи реални, но забравени.
Главният герой емигрира преди 40 години в Америка. Донко, избрал някога свободата, най-после се връща в родния си град. И започва да търси живите си приятели. Намира някои от тях и е щастлив. Дори се ражда идеята да купи хотел „Тримонциум“, в който сега е отседнал. И заедно да го управляват. Донко е готов да възстановят всичко онова, което е било свързано с младостта и с надеждите им.
“Котаракът на Рей Бредбъри” от Кольо Николов
Котаракът на Рей Бредбъри" е силно автобиографична и болезнено лична книга и стои особено близко до центъра на кольониколовската вселена. Тя проследява перипетиите на семейството му след преместването им в Лос Анджелис, преживяванията и срещите на писателя с куп незабравими и живописни герои по време на няколкото работи, които сменя, - нископлатени и на смени, типично за един емигрант, чието богатство и опит са единствено спомените и един малък език, - трудните дни на боледуването и смъртта на съпругата му, актрисата Виолета Павлова, както и срещите му с Рей Бредбъри, с когото Кольо Николов има щастието да общува в последните години на легендата. Спомените в този своеобразен роман в разкази обаче не са само от американските преживелици на писателя - неизбежно, те се връщат и към оставената назад България, към родния дом на село, към бита от онези години, към близките, които вече ги няма, към стара София и нейните интелектуални и писателски среди.
„Уудсток в градината“ на Димитър Гачев
Книгата имаше своята премиера и пред публика в рамките на фестивала „Пловдив чете“ и номинация за Награда Пловдив.
В историите на Димитър Гачев се пропуква не само животът на героите, но и самото битие. И ако през човешките съдби пробягва тънка, почти незабележима цепнатина, то двете страни на битието – реалната и фантазната, обяснимата и необяснимата – ту се разбягват с небивала скорост, ту се сливат по необясним начин. Смелото преминаване през световете е особен стилов белег на Димитър Гачев. Непреодолимата сила в неговите разкази е милосърдието, което изпитва към своите герои. Сякаш писателят се навежда към всеки един от тях и ги окуражава да продължат да живеят.