Проектът на промоутърите за концерт на мегазвездата в Пловдив догодина кандидатства за финансиране към културния календар

Идеята мина през първия кръг на процедурата като напълно допустима 

Само месец след великолепния си концерт в София, днес се разбра, че световното музикално величия Стинг вероятно ще се завърне в България съвсем скоро. При това ще дойде в Пловдив. София Мюзик Ентърпрайсис са поканили големия творец за бутиков концерт на Античния театър, а за реализирането на фантастичната си идея промоутърската компания кандидатства за финансиране към културния календар. Днес бяха обявени проектите, които се допускат до следващ етап – оценка, класиране и включване в Списък с класирани проекти. Сега остава комисията да прецени дали Стинг да излезе на древната сцена, или това ще е прекалено скъпо удоволствие за културния бюджет на града. Скоро ще разберем.

Ако тази мечта стане факт, това няма да е първо подобно бутиково изпълнение на музиканта, свикнал да свири пред многохилядна публика. Античния театър има 2700 седящи места, но това няма да притесни супер музиканта. Емблематични са няколко негови концерта пред отбрана аудитория, единият от които е в католическа катедрала.

Очаквайте подробности за преминалите първия кръг и отпадналите проекти

Дръзкият Пловдив Джаз Фест 2017 отваря сетивата и разкрива нови светове

За първи път в България на сцената се качва „законодателят“ на съвременния джаз  - Джошуа Редман

Свилен Ноев от „Остава“, Стефан Вълдобрев и Орлин Павлов, заедно с Павел Терзийски пеят джаз в компанията на Октет Пловдив

Саксофонистът Мишел Нахабедян открива изложба в първата вечер на Пловдив Джаз Фест с фотоси на любими джаз музиканти

Срещите с Мирослава Кацарова са винаги запомнящи се. Независимо дали става въпрос за концерт или друго. Тя има способността да оставя след себе си усещане за топлина и уют. Разговорите с нея се  помнят дълго. Човек търси такава среща, както търси пролетното или есенното слънце и ѝ се оставя със спокойствие и доверие. По такъв специален начин, Мирослава успява да направи така, че джазът отново да си бъде у дома. Пловдив Джаз Фест ще ни сгрее и изпълни с хармония в началото на ноември. От 01.11 до 04.11 фестивалът показва модерното лице на джаза с редица изпълнители. Всяка вечер ще има два концерта, с изключение на последната.
Славена Шекерлетова разговаря с Мирослава Кацарова за програмата и за джаза като настроение и начин на живот, разбира се.

Казваш, че джазът не е просто и само музика, какво е още той?
Всичко започва от музиката. Но това е музика, която влияе на начина ти на мислене, на начина ти на живот, на възприятията ти за света, на отношенията ти с хората. Тя те прави някак по-одухотворен и облагородява. Кара те да откриваш и други прояви на изкуството, но не само - изостря сетивата на човек и той забелязва и другите, иначе невидими неща. Мисля си, че ние, които харесваме тази музика, сме един кръг, който все повече и повече се разширява, за щастие, и може би мисията на Пловдив Джаз Фест е да отвори този кръг. Хората, които се събираме да слушаме заедно джаз сме малко или много близки по дух, братя, които си взаимодействаме, влияем и е хубаво да се виждаме от време на време на такива празници на музиката.

Как се развива Младежкият конкурс към фестивала, има ли вече заявки за участия?
И тази година има много интерес към Младежкия джаз конкурс. Слава Богу, че е така, защото това показва, че младите хора са обърнали взора си към една смислена музика. Вярно, тя е по-сложна и за изпълнение и за слушане, изискваща е от артистите, които ѝ се посвещават. И едно от най-вълнуващите неща за мен е, че тези млади хора  знаят, че джазът никога няма да ги направи звезди, няма да ги направи известни и богати. Но духовната връзка с музиката тук е сигурна. Казват хората, че младото поколение нехае за тази музика, не се интересува от това. Точно обратното се оказва. Те харесват тази музика, интересна им е и са готови да ѝ се отдадат. А това е част от мисията ни - тези млади хора да открият за себе си очарованието на импровизацията.

Колко човека посетиха фестивала през миналата година?
Този фестивал не е многолюден. Той разчита на това, че първо продава билети. Това е нещо, на което държим като организатори, защото музиката която представяме е музика, която заслужава отношение, уважение и когато влезеш в концертната зала е добре да седнеш и да слушаш в тишина и мълчание. Нямам против туристическите джаз фестивали, някои от тях са безплатни. Но понякога се случва, че чистата музика на сцената някак отива на заден план. На мен не ми се иска да е така. Този фест е камерен, повече от  500 човека не могат да присъстват на концертите. Мога да кажа, че като се имат предвид тези факти, Пловдив Фжаз Фест се радва на един доста добър и смислен интерес. Миналата година имаме 90 процента продаждба на билети, което означава, че българинът вече е склонен да дава парите си за джаз.

С какви изпълнители ще ни сгрее тазгодишното издание на Пловдив Джаз Фест?
На първи ноември започваме с два много силни концерта. Тази година се честват годишнини от рождението на две важни фигури в историята на джаза. Телониъс Монк - един от най-интересните, провокативни и променили импровизацията артисти в джаза. Монк през 1959 година прави исторически концерт. Вдъхновен от този концерт е първият артист в програмата - Джейсън Моран, който живее и работи в Ню Йорк. Много интересна ренесансова личност е, той е и визуален артист. Миналата година, на Венецианското Биенале е имало негови визуални инсталации. На сцената в Дома на културата в Пловдив ще представи 10 човека, които ще пресъздадат този концерт от 1959 година. По нов начин ще препрочетат музикалния материал на Монк и на фона на този концерт ще има визуално присъствие -  мултимедия, която ще е в непрекъснато общуване с музиката, която се случва тук и сега.
Голяма гордост за нас е, че Джейсън Моран се съгласи да изнесе лекция ден преди началото на фестивала на 31 октомври в Би Боп Кафе. Решихме да не е в академичен контекст, да има сцена, да има роял, да може хората, които са там спокойно да разговарят с него. Всяка вечер след всички големи концерти на сцената на Би Боп са обичайните джемсешъни.
Вторият концерт на 01.11 е поверен на една от най-добрите български джаз певици Хилда Казасян - стара любимка на Пловдив Джаз Фест. По повод 100 години от рождението на Ела Фицджералд, тя сътвори концерт с почит към гранд дамата на песента и той се казва „За Ела с усмивка“. До Хилда ще застанат JP3 и Христо Йосифов.
На откриването на 01.11 в 18 часа в Дома на културата в Пловдив ще се представят деца, които пеят джаз и ще направят концерт с Джаз трио и заедно с това ще бъде открита изложбата на българския саксофонист Мишел Нахабедян, запечатала страхотни моменти от концерти на неговите любими джаз артисти по цял свят. Ще видим неговите фотографии на едни от най-големите джаз музиканти, които той е чул на живо.

Мирослава Кацарова не скри, че един от любимите ѝ музиканти е Дони Маккаслин, който идва през ноември в Пловдив на фестивала. По думите ѝ той е един от визионерите на съвременния джаз, създал последния албум на Дейвид Боуи. Тази година на наградите „Грами“  албумът печели 5 награди, две от които отиват при Дони Макаслин, разказва още джаз певицата. Последният му албум ще може да бъде чут на живо на 02.11 по време на фестивала.

Третата вечер е изцяло поверена в ръцете на българи - българи, които са свързани с джаза и не съвсем, разкрива Мирослава Кацарова. Там четирима господа ще пеят джаз. Това са певци от други жанрове - Свилен Ноев от „Остава“, Стефан Вълдобрев и Орлин Павлов. Те, заедно с Павел Терзийски ще пеят джаз в компанията на Октет Пловдив.

За първи път в България на сцената се качва „законодателят“ на съвременния джаз  - Джошуа Редман.

„Ще празнуваме тази музика и живота изобщо по време на фестивала. Чакам ви да се срещнем. Това е един от най-вълнуващите моменти, когато хората обсъждат тази музика“, приканва любимата на мнозина джаз певица Мирослава Кацарова.

В програмата на всяка от първите три вечери между 1 и 3 ноември има по два концерта, с кратка пауза между тях. Билетът за дадената вечер важи и за двата концерта.

Пловдив Джаз Фест се организира от джаз певицата Мира Кацарова и компанията й „Блу Ем“, с подкрепата и в партньорство с Общинска фондация „Пловдив 2019“. Събитието е част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019.

Пловдив Джаз Фест 2017 показва модерното лице на джаза – дръзко, смело и отворено към нови публики и пространства. От 1 до 4 ноември джазът ще бъде уютен, защото си е у дома – в Пловдив.

Защото няма входирано искане за това, а кметът твърди, че министерството разпоредило

А дали е така?

Таня Грозданова

Община Пловдив не е правила запитване местене на паметника на Гюро Михайлов от мястото му до Клуба на военните на пл. „Централен“, показ репортерското ни проучване. Въпреки това лансира версията, че е указано от министерството.  Информацията ни е официална от НИНКН.

Не е постъпвало предложение от страна на Община Пловдив за това не е направено и становище от Института към Министерство на културата. „Ние можем да дадем становище само по конкретно предложение,“ това коментира пред Под тепето вр.изп.дл. директор на НИНКН арх. Красимир Тодоров.

Припомняме, че при обявяването на идеята за четвъртото местене на паметника на 18 септември 2017-а г. се надигна вълна от недоволство. На 27 септември след множество брожения от страна на обикновени пловдивчани и съсловни военни организации в медиите, кметът Иван Тотев обяви, че „не Община Пловдив, а министерството е указало Гюро да бъде преместен“.  

Попитахме зам.-министъра на културата Амелия Гешева „какво точно е указало министреството за паметника на Гюро Михайлов“. Бившият кмет по културата на Пловдив ни препоръча да се обърнем към НИНКН, от където разбрахме, че там не е входирано предложение за изразяване на становище.

Паметникът се намира в естествените граници на Цар-Симеоновата градина и същевременно попада в устройствените на площад „Централен, коментира арх. Красимир Тодоров. По думите му, паметникът може да бъде реставриран при сегашния си статут.

Въпросът кой иска да уволни Гюро Михайлов остава.

„Всичко е на приливи и отливи във всяка една музика, но хардкора винаги ще го има, защото е устойчива музика с история и идеология“, твърди Виктов Цонев, барабанист на рождениците от ВЗРИВ

Скандално известният учител Данев, който разбуни духовете в държавата с изпълнението Харлем шейк в двора на Хуманитарната гимназия, забива с групата си този петък в Пловдив

Една от бандите, които положиха основите на хардкор музиката в Града под тепетата, празнува своя 15-ти рожден ден. Група ВЗРИВ ще избухне този петък в пловдивския клуб Void, заедно със своите приятели King Rat, MD Beddah + Прим, Нокаут, Indignity, Outrage, Face Up и Last Hope. Без съмнение, това е една от най-пъстрите банди, в която са забъркани Виктор, Стоян - Малкия, Ванката, Данев – Дългия , Адом и от време на време Хундев – Дебелия. „Както всяка компания си има Малкия, Дългия и Дебелия“, споделя Виктов Цонев, който е барабанист на ВЗРИВ. За миналото и настоящето на бадата, родната публика и емоциите да свириш с едни от големите имена от хардкор сцена разказа Виктор за Капана.Бг пред Стефка Георгиева.

Викторе, как се чувстваш 15 години по-късно на сцената?

Същото хлапе.

Как се събра група ВЗРИВ и как се роди всъщност идеята за групата?

Идеята дойде малко по-късно. Преди това имахме една банда – Nothing left, с която свирехме от 2000 година и в нея бях вокал, обаче изобщо не ми се отдаваше, а Хунджев беше китарист. След като бяхме на последния Free mind през 2002-ра, там свирехме с Nothing Left, а след това кметът на Варна го забрани… Тогава ходихме на протест даже. След като се върнахме, с нашия съученик Иван Шовчев – Шофо и с още един съученик направихме ВЗРИВ и се учехме в движение. До тогава никога не бях свирил на барабани, само на репетиции. Худжев остави китарата и започна да пее и нещата взеха да се получават много добре.

Искаш да кажеш, че ти си се научил да свириш на барабани с началото на самата банда?

Да. Никога не съм ходил на уроци и никога не съм имал барабани вкъщи. И то си личи.

Как решихте да сте именно хардкор банда?

От личните ни предпочитания. Тогава всички слушахме олд скул и до ден днешен продължаваме да слушаме. Малко сме повлияни от метълското на Integrity и Jugde.

Къде беше първият ви концерт?

В „Пианото“. Това беше клуб в Стария град, който вече не съществува. В момента е детска градина. Уникално място! Първите ни концерти, повечето от тях, бяха там. И чужди банди са свирели там, и с кой ли не, с „Кокоша глава“ също. През 2003-та се запознахме с един американец в Пловдив, на Главната, защото видя с какви тениски сме. Заговорихме се, пуснахме му някакви песни и ни даде пари. Направихме безплатен концерт през юли месец. Имаше 350 човека, всичко беше във вода и имаше 10-ма американци в мелето, беше голямо шоу. 

ВЗРИВ ли е основата на хардкор музиката в Пловдив?

С Nothing left сме основоположници на хардкор течението в Пловдив. След това се появиха Delate, след това и ВЗРИВ. Но със ВЗРИВ го развихме в годините. ВЗРИВ беше по-силна банда от първата ни. 2003-та записахме едно демо и го издадохме, беше пълна лудница. Тогава беше много силна година, защото идваха много чужди банди, което беше супер екстра за Пловдив по онова време. Да отидеш на концерт на група, която не е от България не се случваше както в момента. Като цяло, концертите бяха много малко.

Коя е най-голямата банда, с която сте свирели на една сцена?

Със SlapShot в София тази година, като това беше абсолютна мечта. Едно време дори не сме вярвали, че ще гледаме SlapShot на живо, та камо ли, че ще свирим с тях.

А как се озовахте заедно на сцената?

Ами с годините… Нашият стил е малко по-първичен олд скул хардкор и сме доста повлияни от SlapShot и така се случи. Просто се допълваме стилово горе-долу или по-скоро приличаме на тях.

Tова ли беше най-големият ви концерт?

Най-големият ни концерт може би беше във Военния клуб в София на един HardCore Xmass 2003. Имаше страшно много хора. И на следващата година в Black Box. Тогава даже не беше HardCore Exmass, a New Year Fest на 4-ти януари с Backfire!, много голяма холандска банда. И няма да го забравя, защото басиста на Backfire! се разкарваше по гащи отстрани на сцената докато ние свирехме.

А най-якото ви участие?

Беше един фестивал в Ловеч, за който с Дългия си говорихме, че даваме години от живота си да го гледаме отново, защото там свирехме с Кокоша глава и изпълнението беше невероятно. Който е гледал Кокоша глава на живо – може да си го представи. Който не е – и на филм не може да го види. Няма да изпадам в подробности. Само ще кажа, че оператора от ловешката телевизия на втората песен направо свали камерата и се хвана за главата.

Това ли бяха най-силните и запомнящи се години?

През 2005-та всичко започна да отшумява не само тук, но и в световен мащаб. Музиката стана по-метъл, появиха се метъл кор банди, емота и децата започнаха да слушат такива работи. Всичко е на приливи и отливи във всяка една музика, но хардкора винаги ще го има, защото е устойчива музика с история и идеология. Не е музика, която е модерна за времето си и отминава, а като всяка музика с идеология, тя ще си върви и винаги ще я има.

Как би определил музика у нас?

Като цяло, в България публиката е много сила за всякаква музика. Ако ще да е за електронна музика, за рап… Дори един приятел беше ходим на концерт на Red Hot в Лондон и каза, че това е бил най-скучния му концерт в живота и след това е гледал бандата в София. Дори Red Hot бяха писали, че такъв концерт не са имали никога. В България винаги концертите са с много заряд, без значение дали е Пловдив, София, Варна, нашата публика винаги много се раздава. Ходил съм и на концерти в чужбина, но там са малко пренаситени и не са толкова експресивни и емоционални като нас.

С коя банда бихте искали да свирите на една сцена?

Има една банда, която може би няма как да свири отново, но с Blood for Blood.

Можеш ли да сравниш ВЗРИВ преди 15 години със сегашната банда?

Сега свирим една идея по-добре и сме малко по-завършени като стил. Тогава бяхме много хаотични и първични, но това беше много готино.

Всички сте работещи и ангажирани. Как намирате време за репетиции?

Много сложно. Напоследък е много сложно, защото някои хора работят на смени, дневни и нощни. Други пътуват и е изключително сложно да се съберем. Преди си имахме традиция, всяка неделя каквото ще да става, отивахме да свирим. Но хората са супер интересни. Дългия е даскал, скандално известен харлем шейк учител, Адомката работи като златар и екскурзовод, Ванката работи в БДЖ-то, Малкия нищо не работи в момента, аз съм си в кантората и Хунджев дето ту го има, ту го няма, той е зъболекар и пътува постоянно. Всеки си е с професия и музиката е нещо, което е кеф, а не професионално занимание. Но хардкора като цяло много рядко е професионално занимание.

Имате ли очаквания към юбилейния ви концерт този петък?

Очакваме да се съберат хора и да се видим с приятели, с които не сме се виждали отдавна. Цялата идея на този концерт е да съберем такива групи на куп, които не са свирели заедно от страшно много години. От 99‘ година всъщност. Ние потърсихме групите, като китаристът на Face Up е в Германия и специално пристига за този концерт. Това са все групи, от които малко или много сме се учели. Ние имахме късмета, когато тази музика е популярна и тези банди имат нещо издадено, да ходим и да ги гледаме на живо. Направо си попивахме от тях.

Плакатът за събитието 15 години ВЗРИВ грабна погледите на много фенове и не само. Чие дело е?

През 2015-та записахме един албум, който издадохме онлайн, но тепърва ще издаваме физически CD-та. Та, обложката на самия диск и дизайнът на плаката, който е за концерта, го е правила една наша приятелка от Монтана, която в момента живее във Варна. Диана се казва и го е рисувала на ръка. Прави дизайни на много банди за тениски, обложки, тя е страшна машина и много и благодарим.

Какво ще кажеш на вашите фенове и всички, които ще дойдат на концерта?

Да си сложат по-стари кецове и да се забавляват. Който е ходил на концерт знае защо се слагат стари кецове.