Капана.БГ

Капана.БГ

Лас Вегас е разтърсен от серия зловещи убийства. Уликите си противоречат, убиецът е необичайно дързък, а следите водят до задънена улица. Има само един човек, който може да влезе в главата на престъпника и да го спре.

Джесика Ярдли е готова да загърби кариерата си като прокурор и да започне нов живот далеч от града на греха. Когато е въвлечена в този последен случай, тя опитва да предвиди действията на извършителя.

 

Единственият, който може да й помогне е бившият й съпруг - безпощаден сериен убиец. Изправена пред опасността да се превърне в поредния кървав шедьовър, Джесика повежда разследването в неочаквана посока...

 

Виктор Метос е автор на повече от 50 романа. Преди да започне писателската си кариера, той работи като прокурор и адвокат по наказателни дела. Номиниран е за награда "Едгар", а от книгите му са продадени над милион екземпляра.

 

Ex corpore е дългосрочен и разностранен проект, включващ изследователски процес и поредица събития. Те развиват сценични техники, основаващи се на преоткриването на връзката образ-техника-тяло-реч-смисъл с фокус върху физическите техники и техният потенциал да произвеждат визуални и звукови образи, както и прилагането на новите дигитални технологии в сценичната практика като активен сценичен партньор и участник в действието.

Ex corpore ще бъде представен през март 2021 г. с дигитален актьорски уъркшоп на Леонид Йовчев и демонстрация на художника Стефан Дончев за създаване на дигитални апарати за сценична употреба. През април 2021 г. в Пловдив ще има поредица от събития: два спектакъла и перформативна лекция на Ани Васева и Боян Манчев. Събитията в социалния профил на Метеор вижте ТУК.


 

Проектът надгражда проекта „Хиджиката и неговият двойник“, продължавайки изследователската работа в областта на новите технологии, дигитални изкуства, експерименталните форми на танц и театър и представянето им пред публика.

Като част от проекта, първоначално планирани изцяло в реална среда в Пловдив, но впоследствие изместени частично дигитално и част през април с реални срещи, ще се проведат поредица от събития. Всички прояви са с вход свободен и предварителна регистрация на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите., а ето и детайли за всяко от тях: 

  • 14 и 15 март - Дигитален Актьорски уъркшоп с Леонид Йовчев. Заявки за участие в уъркшопа се приемат до 6 март на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите., резултатите се обявяват на 8 март.
  • 16 март (вторник) - 18:00 ч. – Дигитална Презентация на Стефан Дончев: „Дигитални апарати за сценична употреба“.
  • 21 април (сряда) - 18:00 ч. – Лекция на Боян Манчев: „Изкуството и неговата сянка: Танцът на мрака и революцията на тялото“ и 19:30 ч. – Представяне на новата книга на Боян Манчев „Свобода въпреки всичко“, както и на поредицата негови книги, появили се в последната година на български, японски, френски и английски език.
  • 22 април (четвъртък)  - 19:00 ч. – Представление Ex corpore.
  • 23 април (петък) - 19:00 ч. – Представление „Хиджиката, самураят от Севера“.

Априлските събития ще се състоят в Първо студио на БНР Пловдив и са с вход свободен и предварителна регистрация на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.. NB! Местата са ограничени. За да сте сигурни, че ще можете да посетите избраното от вас събитие/събития, не забравяйте да се регистрирате предварително. Събитията ще се проведат при спазване на всички задължителни противоепидемични мерки (носене на маски, спазване на дистанция,
дезинфекция).

 

„Посланието на Пандора“ от Хавиер Сиера

 

 

Когато една догма падне, се ражда нов свят

 

 За книгата

 

В деня, когато Арис навършва осемнайсет, получава много странно писмо. То пристига при нея от Атина с инструкции да бъде прочетено незабавно. Написано при изключителни обстоятелства, в него обичната й леля я връща към спомените от последното пътуване, което са предприели заедно през Южна Европа. С писмото тя поверява на Арис хилядолетна тайна. И момичето открива, че митологията и съвременната наука имат повече общи неща от очакваното. И двете съдържат ключовете за разбиране на произхода на живота и болестите. И за бъдещето на човечеството.

 

Въз основа на изследвания на водещи учени Хавиер Сиера разказва история, която ще разшири мирогледа ни по въпроси, призвани да променят баланса на нашата цивилизация. В ръцете си държим книга, която е едновременно вълнуваща, омиротворяваща и необходима. Тя ни превежда през най-критичните периоди на човечеството, за да ни припомни решенията, които то винаги е намирало, за да ги преодолее. Това е история за бедствията и новите реалности, пред които сме изправени, но и за надеждите да променим себе си и живота, който ни очаква.

 

За автора

 

Хавиер Сиера е единственият съвременен испански писател, чиито книги влизат в Топ 10 на класациите за бестселъри в САЩ. Творбите му са преведени на повече от 40 езика и вдъхновяват множество читатели, които в книгите търсят нещо повече от забавление или интрига. Натрупал богат опит от света на журналистиката, днес той посвещава времето си в изследване на исторически загадки и да пише за тях. Изпод перото му излизат множество популярни книги, сред които се отличават „Тайната вечеря“ (издадена в 42 държави), „Синята дама“ (публикувана в 20 държави), „Тамплиерските порти“. През 2017 г. получава престижната награда „Планета“ за романа си „Невидимият огън“, в който се изправя срещу енигмата на искрите на вдъхновението чрез едно необикновено търсене на свещения Граал.

 

По време на карантината в Испания се ражда идеята за „Посланието на Пандора“. Авторът споделя, че е имал намерение да довърши други, вече започнати проекти, но информацията за положението, в което се намира светът, за жертвите на вируса, за противоепидемичните мерки и не на последно място – конспиративните теории, го подтикват да напише книга – послание към света.

 

 

 

Ето какво още разказва авторът за работата си по „Посланието на Пандора“:

 

 

 

Писмата присъстват открай време в моя живот. Баща ми беше пощальон. Разнасяше кореспонденция и пощенски записи в центъра на Теруел и влизаше в домовете на стари хора, за които той често беше единственият човек, когото виждаха. Болни или осакатели, целият им свят се свеждаше до един прозорец, през който да гледат, и една пощенска кутия, която почти не отваряха. Понякога, попадайки в подобна къща, на татко му се налагало да оставя кожената си чанта на пода, да сяда на масичката заедно с получателя и да му прочита на глас току-що донесеното писмо. Много от тези хора не са имали възможност да ходят на училище и не са можели да разгадават мастилената главоблъсканица, изпратена им от някоя дъщеря или син, принудени да изоставят родителите си, за да си изкарват хляба другаде.

 

Татко ни разказваше техните истории, когато се прибереше вкъщи. Правеше го, без да придава на това голямо значение, сякаш то беше естествена част от занаята му. Аз, разбира се, го слушах с отворена уста. А когато дойдеше Коледа и ни пуснеха във ваканция, бързах да тръгна с него на обиколката му из онези къщи. Тогава ставаше друго малко чудо: госпожа Емеренсиана, господин Матиас или семейство Перес ме канеха да седна край техните масички с мангала отдолу и за няколко минути разтваряха пред мен душата си, докато ми разказваха как са изглеждали коледните ясли и какви песни са се пеели за Рождество в тяхното детство. Спомняха си толкова популярните в Арагон истории за таласъми и вещици и дори за деня, в който свети Георги пробол с копието си змея, който бълвал огън наблизо.

 

От тези далечни спомени се роди настоящата история. Знам какво изпитва човек, когато получи писмо с хубав разказ, и най-вече знам какво е да седнеш и да се заслушаш в думите на възрастна жена като Асумпта Рокамора от настоящата книга. Смесицата от двете усещания – и моето почти натрапчиво увлечение по епистоларния стил – се трупаше с десетилетия у мен, докато не излезе наяве в тази творба.

 

Може би заради това написах „Посланието на Пандора“ толкова трескаво, когато SARS-CoV-2, причинителят на COVID-19, принуди голяма част от населението по целия свят да остане затворено вкъщи. Пандемията ме свари в средата на хиляда и един проекта, които изискваха пътувания и проверки, но ме накара да спра и да наблюдавам от балкона си ужаса, който се разиграваше около мен. Изведнъж изпитах остра нужда да получа някое дълго писание – като онези, които помнех, че баща ми разнасяше. Представях си как един ден вадя от пощенската кутия писмо, което ми обяснява какво се случва. Което ми описва защо и почти без предупреждение милиони хора от цял свят бяха диагностицирани с това зло; защо повече от 85 страни затвориха границите си; какво накара индустриалната и търговската дейност да забавят ритъм както никога досега в познатата ни история, а цели нации да задължат своите граждани да останат в домовете си седмици наред, докато новините за смъртните случаи и икономическите последици от „планетарния застой“ ни заливаха с лоши предзнаменования.

 

Така и не получих такова писмо, разбира се. Затова реших сам да го напиша. Потърсих убежище в детството си – рая, който винаги те приютява в най-лошите моменти – и от него се роди тази книга...

 

 

През следващите години ще трябва да осмислим внимателно всичко преживяно. Ще се нуждаем от творби, които да ни проправят пътя към едно космическо, широко скроено и изследователско мислене. Към такова разбирателство помежду ни, което да ни приобщи към природата и да ни накара да разберем, че в действителност разделение между земно и извънземно няма. Поставянето на граници и разделителни линии е твърде човешки навик, старомодна парадигма, която може би е крайно време да превъзмогнем. Светлината, вятърът, вирусите, любовта, музиката, изкуството, смъртта или литературата не зачитат въображаеми препятствия. Може би тази книга ще спомогне по някакъв начин за проправянето на път, който да ни отведе от сегашния ни антропоцентризъм към безграничен космоцентризъм. Това ще е в наша полза, ще загърбим прекаления земен провинциализъм, с който сме обременени, и всеки ден ще се удивляваме на нещо ново.

 

Ако следите активно социалните мрежи, не може да сте пропуснали десетките снимки на българските инфлуенсъри, които привлякоха вниманието към един от бисерите на раннохристиянската архитектура в Европа

Веселина Михайловска

С все по-осезаемото затопляне през деня и по-дългите часове на слънцегреене у нас неминуемо се събужда и желанието за разходки извън града и откриване на нови забележителности и фотогенични местности. Това е и темата на днешната ни статия, а единственото, което вие трябва да направите, е да си отделите половин ден от уикенда и да се впуснете в едно кратко пътешествие на по-малко от половин час от Града под тепетата.

 

Червената църква се намира  на от 2 км. от входа на Перущица и лесно ще видите вляво отбивката. Обикновено посетителите паркират около пътя, а до останките ще ви заведе добре асфалтирана алея около канал за напояване. В края ѝ има посетителски център, в който може да намерите още информация за обекта. Самият храм е един от бисерите на раннохристиянската архитектура в Европа. Получава статут на национален античен паметник през 1927 година, а на архитектурно-строителен паметник на културата в руинен вид - през 1966 година.

 

 

Църквата е изградена през Ранното средновековие - V–VI век от новата ера. Редица изследователи предполагат, че оригиналното ѝ име е било „Света Богородица”, поради широко разпространения култ към Божията майка през ранновизантийския период, а наименованието си Червената църква получава заради типичните римски тухли и розов хоросан, от които е изградена.  Централната сграда е с форма на четирилистник, разположена върху останките на друга разрушена постройка с почти същия план. Останките са от основната част. Впоследствие са прибавени още помещения: двоен притвор, параклис, долепен към него от южната страна, и баптистерий (кръщелна) от северната. Портик с колони от запад оформя входа на църквата. Подходът към последния е по каменно стълбище, от което има запазени само отделни блокове. Общите размери на църквата са: дължина - 32,45 метра и ширина - 29 метра.

 

 

Постройката била богато украсена. Подът ѝ бил покрит с мозайка, а стените до известна височина облицовани с мраморни плочи, над които следвали стенописи. Специалистите смятат, че откритите два пласта стенописи са изработени между VI и XI век.

 

Първият познат източник, в който се споменава църквата, е от Иконом Константин през 1819 година, който я определя като „руина”. Сведения за нея има и от Константин Иречек. През 1915 г. Българското археологическо дружество предприема проучване, което е прекъснато от Първата световна война. По това време Теодор Шмид прави заснемане на видимите над земята части. Червената църква е разкрита изцяло през 1921 г., а резултатите са публикувани по късно от Андрей Фролов. 

 

През периода 2010-2013 г. е реализиран проект за укрепване, консервация, достъп и социализация на археологическия обект. Целият район е облагороден с алеи и пейки.

Още по темата вижте в Lost in Plovdiv.

 

Живописни платна и съвременни концептуални творби си правят среща в галерията на улица „Гладстон“ от тази сряда. Срещата е семейна – автор на първите работи е Петър Кочевски, а на вторите – Севдалина Кочевска в изложбата „Без герои“.

Петър Кочевски представя поредица живописни творби – експресивни творби в голям формат. Подредени по традиционен начин те изпълват цялото пространство.

Между тях са подредени съвременните концептуални работи на Севда Кочевска. Сред тях има няколко видео творби, както и произведения, поставени хоризонтално в средата на галерията на самия под.

Едната от тях е „Пенелопа“ – златен квадрат с подредени слънчогледови семки. Това е препратка към мита за Пенелопа, която чака своя Одисей, но вместо да преде, чопли семки. Те са златни, тъй като все пак това е царско семейство, коментира за изложбата самата Севдалина Кочевска. Свързана творба е полиптих от 4 рамкирани пакета за ядки "Rois" – като всички ядки в пакетите също са позлатени.

Другата творба, поставена в центъра на галерията е „Сирийки“. Темата е миграционната криза и връзката със сирийските бежанци, която се прави през стъклените топчета, известни също и като джамини. Представената в сегашната изложба работа е вариант на творба, показана на „Изкуство. Без граници“ в Седмица на съвременното изкуство в Баня Старинна през септември 2019 година, когато цяло пространство в банята бе изпълнено със стъклени топчета и огледала.

Освен тях Севдалина Кочевска представя и творби в други медии, като например чисто черен „Пейзаж“ или няколко графични отпечатъци. Любопитна е и концептуалната творба „Автограф от Стефчо Автографа“ – рамкиран подпис върху хартия от известния пловдивчанин.

Пловдивският археологически музей ще предлага образователни занимания за деца. Това ще се случва в рамките на проект, спечелен към Министерство на културата, съобщиха от институцията. Образователната инициатива цели да създаде отношение у подрастващите към археологията и културното наследство чрез различен тип интерактивни занимания.

В рамките на проекта, ще се организират различни събития, спрямо възрастта - оцветяване на специално създадени книжки, рисуване и моделиране, тематични работилници, древни занаятчийски практики, видеа и др.

След двугодишния успех на инициативата „Археология за всеки“ и натрупаните впечатления относно интересите на посетителите, екипът на Регионален археологически музей – Пловдив е убеден, че музеят като институция може да достигне модерен облик като отговори на съвременните тенденции за образование и привличане на внимание както в подрастващите деца, така и в техните родители.

 

 

Севдалина Кочевска и Петър Кочевски откриха съвместната си изложба „Без герои“ в Зала „2019“ на ул. „Гладстон“ №32, насищайки експозиционното пространство с експресивна живопис, обекти, инсталации и видео арт. 

 

Творбите и на двамата автори, макар да са толкова различни като стилистика и теми, са обединени от честната рефлексия към външни и вътрешни предизвикателства, изразена с безмилостна откровеност в свят без герои.

 

Изложбата ще продължи до 30 март.

 

 

 

 

 

 

Страница 622 от 2469

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…