Романът „Нас, които ни няма“ е най-новата, трета книга на Антония Апостолова, след сборника „Потъване в мъртво море“ и стихосбирката „Солена ябълка“. Редактор е Марин Бодаков, корицата е дело на Кирил Златков, а издателството отново е Жанет 45.

„Нас, които ни няма“ е обяснение в любов към цяло едно поколение. Към един любим на всички град. Към писането и книгите. Към културните жалони и музиката на 90-те. Към астрономията и фантастиката. Един роман за самотата и спасенията, за пробуждането на сексуалността и разрушителните импулси, за приятелствата и предателствата, за родителските бягства и силата на гените. За крехкия абсолют на любовта и за вечната тяга на смъртта.

„Нас, които ни няма“ е болезнено личен автофикционален текст с двама разказвачи – момчето и момичето, в чиито души Ерос и Танатос се борят за надмощие. Книгата е разделена на две части, по имената на двамата протагонисти - Мартин и Антония. Десетилетия след събитията през 1994 г. Мартин възкресява паметта за първата си любов. Той се връща към космическите измерения на тази обич, към белезите и грешките си от онова време и към спомена за счупеното си семейство. В десет писма от същата година Антония пък му разказва за неподражаемата цялост на своето семейство – от своето раждане до срещата си с момчето. 

Романът обхваща ранните 90-те години, но се връща и в десетилетията назад, а действието се развива в Бургас, като самият град е своеобразен герой - със своята атмосфера, улици, поети, актьори, чудаци. Типичните клишета за 90-те обаче - мутрите, икономическите проблеми, политическите вълнения - тук изцяло и умишлено липсват, като книгата акцентира върху една друга, интимна, „субкултурна“ атмосфера от живота на подрастващите поколения тогава. Част от действието се пренася за кратко и в две близки до морския град села – едното в Стара планина, другото в Странджа.

Не на последно място „Нас, които ни няма“ е и трибют към страстта на Мартин, която мнозина момчета от онова време споделят: астрономията и фантастиката. В своята диалогична изповед героят-разказвач превръща тяхната терминология в пронизваща целия роман поетична метафора за своята 16-годишна любов – неговата собствена черна дупка. 

* * *

Ето какво написаха за книгата писателката Яна Букова и литературният редактор Ваня Майсторска:

 „Много добър стил. Чудесно построени изречения, ритъм, образност, майсторски описани сцени. Конструкцията с двете огледални части и финалът са много добри писателски решения.“ (Яна Букова)

 „Антония Апостолова е рядко срещано интелигентно и оригинално перо. В него се усеща и ерудицията, и дълбоката интуитивност, и способността да моделира света в ярко естетическо изживяване. Този роман няма аналог в родната литература и запълва ниша с огромен потенциал. Книга и за днешните тийнейджъри, които ще припознаят себе си във вечните проблеми на съзряването, но преди всичко за техните родители, които ще се върнат в годините на своята младост.“ (Ваня Майсторска)

Ето какво споделя и самата Антония Апостолова за романа си: „Когато попитах редактора си дали книгата не му се струва сантиментална, той ми отвърна: „Такава сантименталност е свредел“. Да, исках да напиша роман, в който „сантименталността“ се самоиронизира и самобичува, но е равносилна единствено на способността да си ранимо, погрешимо, неуместно и неприспособимо чист в сърцевината си – дори когато прикриваш това с грубост и ръбатост. Това е роман за собствената ми 16-годишна любов, ала разказан от него, така че самата аз съществувам като нечия друга героиня, както и роман за нашите напълно различни едно от друго семейства. Едно предупреждение и… извинение. Много хора ще се разпознаят в героите, но нека знаят, че това е преди всичко фикция и всяко действие и характеристика са такива единствено в услуга на света от романа.“

Антония Апостолова е родена през 1977 г. в Бургас, града на морето и поезията, където завършва английска гимназия и издава първата си книга, стихосбирката „Солена ябълка“. Дипломира се като магистър по английска филология в СУ „Климент Охридски“ и петнайсет години работи като редактор и журналист във водещи български медии. След като окончателно напуска корпоративния свят, създава литературния сайт и фейсбук страница „Литературни разговори“, където публикува рецензии за най-новите издавани у нас книги, интервюта с писатели и новини за предстоящи заглавия. Преводач е на израелския поет Амир Ор на български – „Езикът казва“ (Издателство за поезия ДА, 2017). През 2019 г. излиза втората й книга - „Потъване в мъртво море“, разкази (изд. Жанет 45). Пише литературна критика за „Литературен вестник“ и други издания, рецензира и редактира ръкописи.