“Европейски младежки симфоничен оркестър PROGRESSIVE” представя създаденото специално за младите музиканти произведение от прочутата българска композиторка

Тя е автор на музиката в уникалния филм на Милко Лазаров "АГА", спечелил вече близо 40 световни награди

Соня Попова

Един от огромните акценти в програмата на Гала концерта на “Европейски младежки симфоничен оркестър PROGRESSIVE” на Римския стадион в  Пловдив на 24 юли е световната премиера на създаденото специално за младите музиканти произведение от прочутата българска композиторка Пенка Кунева, която от години е сред най-търсените и изявени автори на музика и оркестратори в Холивуд. Именно тя е автор на музиката в уникалния филм на Милко Лазаров "АГА", спечелил вече близо 40 световни награди.

Начело на оркестъра са талантливият млад български диригент Цанислав Петков и гръцкият му колега Димостенис Фотиадис, а солист е световноизвестният цигулар Светлин Русев – концертмайстор на оркестъра на Романска Швейцария.

Ядрото на “Европейски младежки симфоничен оркестър PROGRESSIVE” включва талантливите млади български музиканти от филхармония “Пионер”, НУМТИ “Добрин Петков” - Пловдив при Национален дворец на децата, НМУ “Л. Пипков” - София, НУИ “Панайот Пипков” – Плевен, НУИ “Добри Христов” – Варна, НМА “Проф. П. Владигеров”, АМТИИ и др., като към тях се присъединяват техни връсници оркестранти от Гърция, Сърбия, Македония, Румъния, Австрия, Италия, Испания, Франция, Португалия, Великобритания и др.

“Европейски младежки симфоничен оркестър "PROGRESSIVE” репетира усилено от няколко дни в Пловдив, атмосферата е изключително вдъхновяваща, а създадените приятелства и стимулаът за по-нататъшно усъвършенстване и реализация ще останат завинаги като безцен дар за музикантите от 11 държави.

Жените - композитори в Холивуд се броят на пръсти, но българката Пенка Кунева е сред най-изявените от тях. След огромния успех на първия й албум "Жената астронавт", тя е поканена да напише музиката за изложбата “Герои и легенди” в музея на НАСА. Заедно с композитора Стив Яблонски тя създава музиката на прочутите видеоигри “Принцът на Персия” и "Трансформърс". Оркестратор е на музиката на филмите “Трансформърс”, “Матрицата", "Карибски пирати", "Ангели и демони", "Шерлок Холмс". Пенка Кунева е първата жена в историята на Холивуд, която е главен оркестратор на редица блокбъстъри, сред които “Елизиум" с Мат Деймън и Джоди Фостър, “Играта на Ендър" с Харисън Форд и “Костенурките Нинджа”. Наред с холивудските успехи, прочутата българска композиторка работи активно и с български творци.  Пенка Кунева композира и музика за световноизвестни видеоигри, сред които "Мумията VR" и много други.

Светлин Русев – носител на награди от международните конкурси в Индианаполис, Мелбърн и „Маргарита Лонг – Жак Тибо”, отличен с Голямата награда, Специалната награда на публиката и Специалната награда за най-добра интерпретация на концерт от Й. С. Бах на I международен конкурс в Сендай, Япония, се изявява като солист на именити симфонични колективи, под палката на прочути диригенти, желан гост на едни от най-престижните сцени в света. През 2005 заема поста концертмайстор на Филхармоничния оркестър на Френското национално радио, а от 2017 и на Оркестъра на Романска Швейцария. Професор е по цигулка в „Conservatoire National Supérieur de Musique et de Danse” в Париж.

“Европейски младежки симфоничен оркестър PROGRESSIVE” е идеен проект на Фондация за култура и изкуство „Музикартисимо” и е част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019.

Входът е свободен за всички пловдивчани и гости на Града под тепетата.

Южната крепостна стена на Филипопол е преминавала през средата на днешния площад „Централен“, но е загатната съвсем бегло

Цялостният дизайн е интересен и дава обща представа за античния площад на града, неговите размери и връзката му с днешния площад

Теодор Караколев

Площад „Централен“ все повече придобива своя окончателен вид. Вече имаме и приблизителна дата за неговото откриване – на 6 септември. Дали тя ще бъде спазена или не, ясно е, че до месеци ще имаме новото пространство в своя нов вид след последната му по-голяма реконструкция преди вече близо половин век.

Тук накратко няма да обърна внимание към съвременното му използване – пешеходни пространства, вектори на преминаване, пространства за почивка, за събития, места със сянка, зеленина и тн, които трябва да бъдат обсъдени и критикувани – положително или не. Така или иначе за окончателния вид на площада предстои да разберем чак накрая, поради липсата на проект, представен публично пред широката общественост.

В случая ще се спра на визията, оформена предимно с плочите, с които се покрива площадът. Преди неговото официално представяне и, надявам се, поставяне на указателни и информационни табели, решенията на архитектите вече придобиват вид.

Каква е идеята

Цялостната идея можем да наречем „консервативна“, т.е. без рискове, съвсем безопасно и очаквано приповтаряне с различни цветове или елементи на частите на форума (или агората). Приповторени са магазините, колонадата (стилобат), както и улицата „кардо“, с която форумният комплекс граничи на запад. С големите гранитни плочи се оформя „арея“-та, която е в центъра на античния площад, а останалите части са от вече типичните за Пловдив бетонни павета с посипка от камъчета, каквито има по Главната улица и много от тротоарите в града.

Улицата от запад на площада (между Пощата и Цар Симеоновата градина) е интересно дизайнерско решение, която е логично продължена в посока Партийния дом, като настилката ѝ вече е поставена. Вероятно със същата настилка ще се изработи и перпендикулярната на нея улица „декуманус“ – която е една от най-добре разкритите и видими южно от пощата (в дупката между Пощата и Тримонциум).

Улицата „кардо“, западно от форума (агората)

Така, изглежда, идеята е освен форумния комплекс да се загатне за обкръжението около него, поне в частта на днешния площад „Централен“. Какво е имало там?

За градоустройството на Филипопол

Римският Филипопол (или поне равнинната му част) е бил изграден по т.нар. Хиподамова система с прави улици, които се пресичат под прав ъгъл. Между тях се образуват квартали, наречени „инсули“, в които понякога има много сгради, а понякога само една по-внушителна. Възможно е дадени сгради да заемат и повече от една инсула.

Обикновено в центъра на града се разполага форумът или агората – култов или търговски център. В случая с Пловдив форумът (или агората – относно този дебат, в друга статия) се намира встрани от центъра, на практика в неговия югозападен край. Комплексът – поне в неговата най-монументална фаза, която е основа за сегашното дизайнерско решение – е обграден от улици от запад, от юг (за които стана дума) и от изток – видимата улица между Пощата и бул. „Цар Борис III Обединител“.

Улицата „кардо“, източно от форума (агората)

Форумът заема мястото на 8 инсули – две по ширината изток-запад и четири от север на юг. Така, например, с източната си страна форумът граничи с 4 инсули. Някои от разделящите ги улици може да се видят и днес – най-южната е тази, която продължава и покрай днешната Поща.

Улицата „декуманус“, южно от форума

След това има още две кръстовища в северна посока – първо една по-малка улица, след което друга, която завършва в Източните пропилеи – т.е. източният голям монументален вход във форума. До тази улица се достига точно от едно от стълбищата от тротоара на ул. „Цар Борис“.

Източните пропилеи, днес забутани до подземния паркинг на пощата. Срещу тях е кръстовището на източното кардо и декуманус, който продължава на изток

Следващите улици в северна посока са унищожени от съвременното градоустройство през 80-те с прекарването на подлеза между ул. „Гладстон“ и „Мария Луиза“.

Какво още има в дизайна на площад „Централен“

Градът всъщност продължавал съвсем малко на юг от най-южната улица, с която граничи Форумът.

Интересна е една сграда, част от която се вижда и днес в разкопките, южно от Пощата. Това е голяма сграда с колонада и много представителна фасада. Тя е била на богат гражданин и с много и големи стаи – някои помещения са с размери 20х20 метра. Дали има идеи за нейното цялостно проучване и експониране в площада – не се знае. Въпреки, че тротоарът в тази част вече се разширява, изглежда допълнителни разкопки не се предвиждат, тъй като подпорната стена е на старото място.

Базите на колоните на голямата сграда, южно от форума

Зад тази монументална сграда е и краят на укрепения град. В подлеза на хотел „Тримонциум“ е открита и експонирана южната крепостната стена – стената, издигната от император Марк Аврелий през 172 година. Тя е само една инсула след гореспоменатата улица, която се вижда южно от Пощата.

Крепостната стена в подлеза на Тримонциум

Предположенията на мнозинството археолози са, че тази стена запазва посоката на останалите улици и върви в права линия приблизително в посока изток-запад със същото отклонение, както и улиците. Други части от стената, които доказват това направление са открити при разкопки на ул. „Иван Вазов“, както и много участъци в източна посока при строителството на блоковете по улица „Капитан Райчо“.

Иначе казано – почти сигурно е, че под площад „Централен“, приблизително в пространството от входа на Военния клуб (ДНА), покрай бившия и премахнат фонтан и до подлеза на Тримонциум е преминавала крепостната стена на града в период от няколко века след 172 година. И със сигурност във времето, в което Форумът, чиято визия днес се възстановява, е бил жив и действащ.

В този смисъл дизайнерското повтаряне на улицата от изток, без да се повторят останалите елементи – най-вече крепостната стена – изглежда донякъде неравностойно. Това е укрепената част на града – също толкова монументален елемент от визията на античния Филипопол, колкото и улицата, която се повтаря с малките изкуствени павета. За съжаление съвременната настилка вече е поставена, а стената е загатната съвсем деликатно, със същите по-тъмни павета, с които се правят и чисто декоративни правоъгълници по целия площад. Подредените по-светли и по-тъмни павета дават представа за ориентацията на града в римския период и тази лента съвпада с мястото на крепостната стена, но човек по нищо не би познал, че става дума за монументалната стена.

Продължението на крепостната стена – трудно се разбира, че това е толкова важна част от античния град

Освен това градът е продължавал в южна посока с още инсули и улици – макар и такива, извън крепостните стени. Детайлно представен проект би трябвало да покаже дали първата улица „декуманус“ (изток-запад) на юг от крепостната стена също не попада в границите на днешния площад. Част от нея би трябвало да преминава приблизително около стария вход за операта, така че макар и в една малка част, там също би могло да се повтори дизайнът с паветата. Дали тази първа улица извън крепостните стени е минавала оттам или изцяло под Партийния том вече е само хипотеза, тъй като за това би трябвало да се представи целия проект с резултатите от разкопките през годините.

Самият форумен комплекс е представен достатъчно добре – магазините са в червеникав гранит, а колонадата пред тях – с гранитни плочи с изрязан кръг, който имитира база на колоните. Това решение е приятно и създава представа за целия комплекс, без да се натрапват.

Продължение на магазините от източната страна на форума

Лесно можем да проследим навсякъде продължението на колонадата (перистила), от който бяха частично възстановени три колони – с парчета автентичен мрамор укрепени със съвременен материал.

Гранитните камъни, повтарящи колоните от перистила

Идеята за улицата също е добра (без значение дали ни харесва решението точно на този тип павенца, което поне на мен не ми се струва най-подходящото). Би трябвало да очакваме цялостно представяне на кварталите около Форума, които попадат в рамките на днешния площад „Централен“. Това със сигурност е поне още една улица, която тръгва в южна посока от южния вход на Пощата – там, където е била споменатата по-горе богата сграда, както и южните пропилеи.

Приблизителна схема на Филипопол около днешния площад „Централен“. В тъмно синьо са улиците на града, в червено – границите на магазините от форума, а в оранжево – крепостната стена. В светло синьо са предполагаемите улици извън крепостните стени

Какво ще се случи и каква ще е финалната визия, обаче ще разберем само във финалния проект. Дали всички тези елементи от урбанистичната структура на античния Филипопол ще бъдат показани адекватно, разбираемо и полезно за пловдивчани и гостите на града, ще разберем чак септември.