Артистичният директор на „Пловдив 2019” определи като спекулации нападките на Снежана Фурнаджиева

380 произведения на изкуството на близо 100 художници от Източна и Западна Германия ще гостуват в галерия „2019”, публиката ще види оригинали на Йозеф Бойс, Герхард Рихтер, Арно Фишер и много други

Под тепето потърси артистичният директор на „Пловдив 2019” Светлана Куюмджиева за коментар относно директните нападки срещу нея и фондацията от страна на председателя на Дружеството на пловдивските художници Снежана Фурнаджиева. Преценихме, че след изказването на шефката на ДПХ трябва да потърсим и другата гледна точка, тъй като Куюмджиева има право отговор. Ще търсим мнение на специалисти и относно възможностите за менажиране и издръжка на новата галерия на Гладстон, чието откриване предстои. Светлана Куюмджиева разговаря с Иво Дернев.   

Вчера Снежана Фурнаджиева ви атакува персонално, че сте “ свили гнездо” в техния дом и ги гоните от сградата им. Ще й отговорите ли?

Ще започна с това, че ние не желаем да бъдем поставяни насила в конфликт с Дружеството на пловдивските художници, или с който и да било друг от партньорите ни, с които работим по програмата на ЕСК. Нека това да е ясно и дейността ни или становищата ни да не се тълкуват по друг начин.

Смятам за недопустимо артистични събития и проекти да стават заложници на нечии интереси и обидни квалификации. В работата си не сме си позволявали подобни квалификации към традиционните събития от художествения живот на Пловдив, организирани от дружеството, както и сравнения на базата на качество или адекватност спрямо съвременните тенденции. Непримирима съм с невярната информация и скандалните спекулации, на които за пореден път е подложен един от проектите на Европейска столица на културата. Част от тези спекулации са и въпросните твърдения за „гнездо“ и прочие. Нямаме претенции нито към сградата на галерията, нито към дружеството. Пределно сме наясно с ресурса, който е необходим за управлението на една такава сграда. Ние сме поели друга голяма отговорност и работим усилно по изпълнението на програмата, така, както сме я обявили още през миналата година, както и за обогатяването на културния афиш на града със събития, които да отговарят на уникалността и мащаба на проекта Европейска столица на културата.

Ще ковете ли инсталации с пирони по таваните в новата галерия и каква всъщност е въпросната немска изложба?

Изложбата „Пътуване по света. Изкуство от Германия“, към която имаме ангажимент като организатори, е най-голямата пътуваща изложба на ifa (Institut für Auslandsbeziehungen) Института за международни отношения на Германия, която включва 380 произведения на изкуството на близо 100 художници от Източна и Западна Германия. Изложбата се организира в партньорство с Гьоте институт – България и е включена в селекцията с акценти от програмата на Европейската столица на културата, представена на 5 септември 2018 г.

Това е изложба с висока художествена и образователна стойност, която е рядък подарък за нас и публиката в Пловдив и България. Вложили сме твърде много време, усилия, професионален капацитет и финансов ресурс, за да позволим това събитие да бъде употребено в спорове за собствеността на пространствата.

Изложбата включва живопис, рисунки, фотография, обекти и скулптури, които разглеждат в хронологичен ред основни движения и направления в европейското изкуство след Втората световна война. За първи път с нея тук ще дойдат оригинали на Йозеф Бойс, Герхард Рихтер, Арно Фишер, Катарина Фрич, Херман Глокнер, Андреас Гурски, Матиас Хох, Кандида Хофер, Ребека Хорн, Барбара Клем, Райнхард Муха, Нам Джун Пайк, Дитер Рот, Томас Руф, Карин Сандер, Томас Шуте, Волфганг Тилманс, Гюнтер Юкер, Волф Фостел, Улрих Вюст и тн.

Освен големият брой активни художници в Пловдив има две професионални училища по изкуствата и една академия. За тези студенти и ученици ще е от изключителна полза да видят тук тази уникална колекция и произведения, които иначе биха могли да видят само в най-добрите музеи в чужбина. В този смисъл името на изложбата е и символично, освен че тя буквално пътува. Какво ли не бих дала, да имаше такова събитие в града, докато аз учех в тукашната художествена гимназия. Със сигурност щях да наваксам значително с образованието. Да не говорим за възможността за възпитаване и изграждане на публики за изкуство чрез едно такова събитие. То е от полза за всички и като съдържание, и като критерии и еталон за експозиционна култура, която отговаря на съвременните международни стандарти. Образованието е един от основните търсени ефекти на Европейска столица на културата и елемент на наследството от инициативата. Историята на българското изкуство познава много такива примери на ключови гостувания на изложби и колекции от чужбина, които оставят трайна следа в тенденциите и посоките на неговото развитие, раздвижвайки инерцията и обичайната среда.

Вземете също например музея за съвременно изкуство в Белград – институция с дълга и сложна история и наскоро изцяло реновирано пространство, което най-сетне отвори за посетители след 10 години ремонт. Между другото в България такъв музей все още няма. Но не виждам защо изложбата „Пътуване по света“ да може да бъде инсталирана там, и да не може да намери място в новите пространства в Пловдив. (Изложбата гостува в Белград в началото на тази година.)

Обвиниха ви и в създаването на дипломатически скандал с испанската изложба на ДПХ. Поддържате ли контакт с института „Сервантес“?

Разбира се, че сме в контакт с Институт „Сервантес“. От три години развиваме десетки проекти с всички културни институти, представени в България. Нямаме причина да смятаме, че с който и да е от тях говорим различен език. Скандал няма. Не е моя работа да се изказвам от името на института и да давам повече информация, в какво точно се състои събитието, в което те са се включили като партньор, и кое е техен приоритет. Ще кажа само, че вместо да се правят жалки опити за дискредитиране на една изложба, което най-малкото не отива на хора на изкуството, то по-добре да се потърсят алтернативи и пространства за реализацията и на планираните от дружеството изложби за този период, ако наистина в случая те са приоритетът, а не сградата.

Запознати ли сте с новите технически специфики в галерия „2019“?

Дали изложбата, която планираме толкова дълго, в крайна сметка ще дойде в Пловдив или не, зависеше от решението на нейните куратори и на техника, който отговаря за инсталирането й. Те специално отлагаха идването си в Пловдив до момента, в който вече имаше готовност на пространствата. Така че, да, отговорните за изложбата хора са запознати с техническите възможности на новите пространства в Пловдив.

Ще може ли новото изложбено пространство да се самоиздържа с пестене на електричество от фотоволтаици? Колко сложна ще е издръжката на новата галерия, според опита ви?

Избягвам да се изказвам по въпроси, които са извън моята експертиза, така че нищо не мога да кажа за въпросните фотоволтаици. Но със сигурност, освен сметките за ток, това пространство има и други разходи, така че може би е планирано и да се продава енергията от въпросните панели…

Съдейки по най-пресен опит с управлението на сградата на СКЛАД, в която се намират офисите на фондация „Пловдив 2019“, както и наблюдения от работата ми в Съюза на художниците в София, точно в момента, в който се развиваше сериозната драма със сградата на Шипка 6, както и опита с управлението на частна галерия с по-малък мащаб, мога да твърдя, че при всички случаи се изисква базисен финансов ресурс, който да е гарантиран, и от там нататък вече да се търсят допълнителни варианти и възможности за издръжка. Моят опит до тук обаче е основно с некомерсиални пространства.

За съжаление нерядко става така, че при пространства за култура, оцеляването и издръжката вземат превес над качественото програмиране.

Колко души на щат са нужни, за да се управлява удачно това пространство за култура според вас?

Санитарният минимум е четирима и това е наистина на границата.

По силите ли е на ДПХ менажирането на една такава нова сграда?

Да, по силите е на всяко дружество, което има необходимия управленски капацитет, възможността да се самоиздържа, да привлича спонсори, и което има устойчиво финансиране.

Какво може да откриете, напускайки града - холивудски надпис и духът на един поет

Петя Банкова, стажант

Туризмът, включващ посещение на села и местности, добива все по-голяма популярност през последните години. Ето защо проучихме околностите на Пловдив и открихме 5 китни селца, които биха били прекрасни дестинации за уикенд туризъм.

Първото ни предложение е Ново село, най-често споменавано заради холивудския надпис на един от хълмовете и бутафорния „Център за увеселителни и културни дейности”, който прави мястото изключителна атракция за снимки. „Българският Холивуд”, както шеговито го наричат, се намира само на 23км от Пловдив. Ако нямате възможност да стигнете до Лос Анджелис, то Ново село ви предоставя прекрасна възможност. Надписът обаче не е единственото известно в селото – посещението на Параклис „Света Лидия”, който се намира в близост си заслужава.

Ако сте фенове не само на посещението на красиви български села, но и на пикниците по слънчеви поляни, то следващото село ви дава причина да съчетаете двете неща. Село Яврово се намира на 30км от Града под тепетата. Както може би сте чували, то е свързано с поета Николай Хайтов. Яврово е неговото родно село, което ще ви посрещне с красива природа, българска атмосфера и история за живота на писателя в къщата-музей.

Снимка: Isip2 westboro

Село Белозем – нашето трето предложение, се слави като селото на щъркелите. Разположено на 35км от Пловдив, от 2005г. то официално е обявено за Европейско село на щъркела и е дом на повече от 40 щъркелови гнезда. Белозем гордо носи титлата, отбелязвайки ежегодно Празника на щъркела и разполага с Парк на щъркела с наблюдателна кула. Както бяхме споделяли и в статията ни за Алтернативни забавления, там се намира и база, от която може да полетите с бало.

На 35км от Града под тепетата се намира следващата ни дестинация – Ситово. То е пример за онези родопски села, чиито описания се срещат в легендите и фолклорните приказки. Разположено в прегръдката на Родопите, Ситово е свързано и със загадка – загадката за Ситовският надпис. Табелата за надписа преди влизането в селото ще ви отведе до знаци, изсечени в скали около черния път. Знаците не са разчетени и написаното остава мистерия, която води много изследователи и туристи в селото.

By Valpamoukov - Собствена творба, CC BY-SA 4.0, Link

Последното ни село е избрано специално за любителите на виното. Село Старосел посреща гостите си на 50км от Пловдив със специално изграден комплекс за винен и СПА туризъм, в който те могат да се отдадат на заслужена и истинска почивка от ежедневието. Селото е известно и с тракийските гробници, открити от д-р Георги Китов. Старосел съчетава в себе си усещането за древна история и опиянение от българското вино.

Селата, които екипът ни подбра предлагат по нещо за всеки – вино за традиционалистите, мистерии и загадки за любопитните и красиви пейзажи за хората, гледащи с очите, сърцето и дупата. Независимо дали ще послужат за уикенд бягство или за фоторазходка, селата предлагат толкова много, без да искат нищо в замяна.

Източник: Lostinplovdiv

Авторът е Владимир Балан - летец и офицер от Българската армия

Ново издание на книгата „Спомени летят“ от поручик Владимир Балан излиза на пазара в началото на август. От сдружение „Българска история“ подчертават, че за първи път от 1939 г. насам българският читател ще може да се запознае с вълнуващия разказ на героя от Първата световна война, споделил съдбата на мнозина други – убит без съд и присъда след 9 септември.

Владимир Балан е брат на личния секретар на цар Борис ІІІ Станислав Балан и син на акад. Александър Теодоров-Балан – първия ректор на Софийския университет. Авиаторът е роден през 1895 г. в гр. Прасберг (тогава в Австро-Унгария) и по-късно следва в колеж в Истанбул. Там се разиграва и случката, която предопределя живота му. Един ден учителят на Балан завежда класа на авиационна демонстрация, водена от известния френски самолетен конструктор и пилот Луи Блерио. Макар полетът да завършва злополучно за този авиатор, младият Балан се влюбва завинаги в летенето и го превръща в своя професия и съдба.

Участникът в Първата световна война разказва за малко известни, но прелюбопитни събития от началните години на българската военна авиация – както бойни моменти, така и такива от ,,земния“ живот на летците. Интересни са внимателните характеристики, които авторът прави на своите колеги и началници, а от техническа гледна точка е важен професионалният поглед, с който описва използваното въоръжение, разказват от издателството.

Тук ще прочетете безспорно едни от най-вълнуващите страници в българската мемоарна литература, подобни на военен трилър – боен самолет се разбива след рискован полет навътре в неприятелската територия, а смелите авиатори, полуживи, са принудени дни наред да се крият из храсталаци и шубраци, за да не ги забележат бдителните френски постове.

А след прочитането на последната страница ще бъдете сигурни, че сте преживели част от историята на българската военна авиация и я познавате поне малко повече, допълват от „Българска история“.