Художниците са професори, преподаватели и възпитаници на водещи университети по изкуствата

В Дома на културата „Борис Христов“, (фоайе, ет.2) e подредена „Трета приятелска изложба“ на художници – професори, преподаватели и възпитаници от водещите висши учебни заведения по изкуствата от Република Турция - Истанбул Ъшък Университет-Факултет за художествено изкуство в Маслак и Бейкент университет - Факултет за художествено изкуство, текстил и моден дизайн в ,Маслак, Истанбул.

 Куратор на експозицията и двигател на сътрудничеството между Пловдив и турските университети за 3-ти път е г-жа Рафие Караджа, също автор, участващ със свои творби.

Сред многобройните гости на откриването във втроник бяха г-н Хюсеин Ергани - Генерален консул на Република Турция в Пловдив, г-н Волкан Бозкурт Танйълдъз – вицеконсул, доц. Ангел Иванов – заместник-председател на Общински съвет – Пловдив, Нина Димовска – директор на дирекция „Култура и културно наследство“ на Община Пловдив, Снежана Фурнаджиева – Председател на Дружество на пловдивските художници, Цвятко Сиромашки – скулптор, Крум Шаранков – творец и организатор на международния проект за мозайки „Балкански мостове“, Божидар Савов – галерист, собственик на галерия „Савов“, Сашка Гъделева – Председател на Общински читалищен съюз – Пловдив, Ганка Янкова – мениджър на девически хор „Евмолпея“ Пловдив и много други приятели от Кърджали, Хасково и Пловдив.

От името на почетния патрон на изложбата – председателят на Общински съвет - Пловдив Савина Петкова, която поради служебни дела извън Пловдив не успя да присъства лично, бяха връчени 4 почетни плакета - на проф. Ахмет Озол, проф. Басри Ердем, г-жа Зюлал Карлова и кураторът на изложбата г-жа Рафие Караджа.

„Изкуството не познава граници, не познава ограничения, то е свят на автентичната емоция, която свързва хората от различни етноси, религии, народи. Днешната изложба е пореден пример за неоспоримия факт, че изкуството е универсален език, който ни сближава“, каза доц. Ангел Иванов, който имаше честта и удоволствието да връчи плакетите.

Нина Димовска, директор на дирекция Култура и културно наследство приветства гостите от името на Община Пловдив и им разказа за атмосферата, в която кипи града по време на голямото събитие - Пловдив – Европейска столица на културата 2019, като не пропусна да ги поздрави за прекрасните творби, с които участват в „Третата приятелска изложба“. Тя им пожела прекрасни мигове по време на престоя им в Пловдив, (който включва и обиколка на забележителностите на града и региона), които да ги вдъхновят за нови проекти, нови картини, които биха могли да станат част и от следваща „Четвърта приятелска изложба“.

Генералният консул на Република Турция отправи топло и сърдечно приветствие към  своите сънародници, които видимо се вълнуваха и в продължение на час след изложбата продължиха да си правят снимки за спомен с него, на фона на творбите си.

След Пловдив, изложбата тръгва на път из Европа, каквато е традицията и при предишните две приятелски изложби, които бяха организирани в Пловдив, и които станаха основа за отлично сътрудничество и общи проекти между пловдивското дружество на художниците и турските им колеги.   

 Участници:

1.      Prof. Dr.Ahmet Özol

2.      Prof. Dr.Basri Erdem

3.      Prof . Dr.Gülsün Parlar

4.      Prof. Dr.Erol Özden

5.      Dr.Ethem Baymak

6.      Doç.Dalila Özbay

7.      Gülseren Sönmez

8.      Aynur Akgül

9.      Aynur Ocak Gündoğan

10.  Aysel Kul

11.  Ayşe Delier

12.  Ayşegül Akman

13.  Bensen Ünlüoğlu

14.  Bersen Özkan

15.  Cahide Topaloğlu

16.  Esen Elderoğlu Tüneri

17.  Feyza Zeybek

18.  Gülçin Alpay

19.  Güler Özcan

20.  Günseli Yetkin

21.  Hatice Erbaş

22.  Hürriyet Gökbayir

23.  Hüseyin Sartaş

24.  Meryem Balci

25.  Mukadder Oyanik

26.  Münü Durukan

27.  Nergiz Dirlik

28.  Nesrin Ertaş

29.  Nilüfer Batmanoğlu

30.  Nurten Füsun Altinsoy

31.  Pervin Bülbül

32.  Sabiha Uzunoğlu

33.  Şükran Çizmecioğlu

34.  Yurdanur Gözcü

35.  Zekiye Tellioğlu

36.  Zülal Karliova

37.  Rafiye Karaca

Куратор: Ressam Rafiye Karaca

Kоординатор: Serdar Karaca

Aсистент: Cansu Karaca.

Студентските общежития в район „Западен“ на Медицинския университет в Пловдив три поредни дни са сцена на въздушен балет. Те оживяха за пръв път снощи, но предстоят още представления на петима френски актьори от трупата АСТЕ.

Трупата от театър на движението ще представи пак спектакъла „Място за съществуване“ днес от 19 часа и в неделя от 12 часа. Идеята на артистите е да покажат как по необичаен начин може да се раздвижи характерната градска среда. И те го демонстрират зрелищно на три нива – балет по фасадата на сградата, танцьори по балконите и пред входа.

Изумителният спектакъл може да видян от различни гледни точки в квартала и интересът е огромен.

Събитието е част от програмата на „Пловдив- европейска столица на културата 2019“.

Творците са подкрепяни в шоуто от 22 доброволци от Пловдив.

Представлението разказва история за разединение и опит на хората да намерят път едни към други.

Входът е свободен.

Снимки: Георги Матов

Цялата галерия може да видите ТУК.

Анна Велкова, стажант

Иван Ланджев е роден през 1986 година. Завършил е философия и културология в СУ „Св. Климент Охридски“, където защитава и докторантура по руска класическа литература. Автор е на стихосбирките „По вина на Боби Фишер“ (2010), „Ние според мансардата“ (2014), която е издадена и на немски език със заглавието „Wir Mansardenmenschen“ (2017, Berlin), „Ти, непрестанна новина“ (2019), както и на книгата „Поетика на себенадмогването. Наративни стратегии у късния Лев Толстой“ (2017). Ланджев е сценарист в  в хитови български сериали като “Под прикритие“, “Стъклен дом“, “Столичани в повече“,“Революция Z” и “Фамилията“, автор е на запомнящи се коментари по актуалното ни злободневие. Списва и личен блог в интернет. Носител е на национални награди за поезия – „Веселин Ханчев“ (2009), „Южна пролет“ (2011), „Памет“ (на името на Георги Рупчев) (2014). При откриването на фестивала „Пловдив чете“ Иван Ланджев бе удостоен с „Орфеев венец“ за новата си стихосбирка „Ти, непрестанна новина“, издадена от ИК „Жанет - 45“

- Кои са трите най-важни неща, които трябва да знаем за Вас? Изключвайки факта, че сте поет, есеист, сценарист?
- Да, има три изключително важни неща за мен, които е важно да не се пропускат, но за съжаление и аз не ги знам, за да ви ги кажа. В общи линии, аз съм Иван и имам нова книга. Казва се “Ти, непрестанна новина”. Ще се радвам да я прочетете.

- Къде се срещат поезията и прозата днес, около нас? Създава ли се драма на тази граница?
- Изглежда, че срещата напоследък е в социалните мрежи. Повече за лошо, отколкото за добро.

- Казват, че в литературата не трябва да си първи, трябва да си единствен. Какъв е пътят на Единствения творец?
- Пишещият трябва да създава нещата си, да работи, за да стават те по-добри. Това е самотно занимание. “Единствения” е в този смисъл, а не като някаква поза и претенция. По-скоро, като неизбежна самоизолация, когато работиш.

- В ,,Лекции по естетика в неочаквани случаи" казвате, че трябва да се опитваме да не търсим много общо с поетите. Защо да ги отбягваме и кога да ги търсим?
- Свързано е с това, което току що казах. Поезията не е отборен спорт. Не е политика. Не е някаква секта или клуб. Сам си. Разчитай на себе си. Сиреч, ако искаш да станеш поет, не се опитвай форсирано да бъдеш “при поетите”.

- Кои са книгите, които Ви вадят от творческа криза?
- Да, имам такива книги. В три направления. Когато ми е криво или пък съм блокирал, чета любими стихове, чета любима философия. Сенека винаги може да те накара да се чувстваш по-добре. Или пък чета любими смешни неща – Хашек, Илф и Петров и други автори.

 - Как виждате твореца в бързо променящия се днешен свят?
- Мнозина предричат изчезването му, но аз не мисля така. Каквато ще програма да се напише, един компютър не може да измисли велико стихотворение или да ти разкаже добре история. За да се създава изкуство, е необходим субект, който е способен да греши уникално, лично да греши, така както само той би могъл.

...Щастлив съм

за твоите възгледи

обновени

и за света като цяло.

За днешното време,

за редките видове –

застрашени и не-

застрашени.

Бъди щастлива и ти

за мене.

Стани

на Слънцето протеже.

От сърце поздравявам

всичките ти мъже

и слизам до магазина –

щастлив – да си купя

евтино вино,

някакъв плод

и късо, щастливо

въже...

/Иван Ланджев/

„Рибки в дървено море“ – търсеният и в чужбина илюстратор и дизайнер на книги Капка Кънева научи пловдивски малчугани как се прави хартиена пластика

Марияна Горанова, стажант

„Обичам децата, защото малкият човек е винаги готов творец“, с усмивка и отворени обятия художничката Капка Кънева прие десетките осемгодишни малчугани в своето „Ателие по изкуствата“, част от фестивала „Пловдив чете“. „Това е най-якият и най-гъсто посетен уъркшоп, който съм водила“, разказа Капка и в социалните мрежи.

Децата бяха изключително любопитни и с вдъхновение се втурнаха да откриват тънкостите на хартиената пластика, с която Капка Кънева е известна и зад граница. Дизайнерката показа на малчуганите различни свои творби и ги запозна с интересния си метод на работа.

„От хартия и картон може да се направи всичко, стига да имаш въображение и фантазия“, радваха се малките ученици. Те имаха възможност да избират между различни приказни герои, които да изработят, но най-силно ги впечатли една рибка, моделирана от Капка Кънева за детска книжка с приказки. Ателието бързо се изпъстри от всевъзможни хартиени рибки в различни цветове и името на изложбата се роди от само себе си – „Рибки в дървено море“.

Капка Кънева е завършила Националната художествена академия със специалност „Книга и печатна графика” и работи в областта на илюстрацията, книжния и графичния дизайн. Любимата й техника е хартиената пластика. През 2006 година печели конкурс за работа в “Cite internetionale das art“ в Париж, през 2008 г. защитава доктората си, посветен на нетрадиционните издания за деца, а от 2009 година преподава “Илюстрация и оформление на книга“ към факултета по журналистика и масова комуникация в Софийския университет, където е главен асистент. През 2011 г. художничката получава наградата за илюстрация от Второто биенале на българския дизайн.Работи активно с редица издателства в България и чужбина.

В проектите си влага собствено разбиране за хартиената пластика като изкуство. „Занимавам се с илюстрация и дизайн на книги. Напоследък създавам предимно обекти от хартия, които след това фотографирам при различно осветление и ракурс. За мен фокусът е върху участието на светлината, това е ефектът, който търся. Защото светлината превръща обектите и сенките им в рисунки“, такава е тайната на добрата книжна илюстрация според уникалната техника на Капка Кънева.