Освен с историческото си наследство, Пловдив може да се похвали и с това, че е от малкото градове със защитена природна местност в рамките на самия обитаван град. Пловдивските хълмове Джендем, Бунарджик и Сахат тепе са обявени за природна забележителност, но тяхното опазване винаги е било трудно. Пловдивчани са имали отношение към природата и са се борили за нейното опазване – което го показаха и с будното си отношение в послединте протести, свързани с НП „Пирин“. Преди време помним и протестите, свързани с плана за изграждане на затворен комплекс на мястото на ресторант Големия Бунарджик.

Отношението на пловдивчани към природата обаче е видимо още от царско време. Известен е случаят, в който кметът Христо Данов не позволява на княз Фердинанд да построи дворец на мястото на Бунарджика.

Пловдивчани обаче не успяват да спасят Марково тепе. Ниският хълм е унищожен още през 30-те години на миналия век. Той е използван за каменна кариера, отдаден на концесионер. Въпреки протестите с увеличаването на гражданското – а и на общинската управа – недоволство, концесионният договор не е развален и хълмът изчезва напълно преди около 80 години.

Южната част на Джендем тепе има подобна съдба. Видимите скали (там, където дълги години беше известният надпис „ВМРО“) към жп-линиите на Младежкия хълм са споменът за изцяло държавната кариера, която правителството управлява, за добив на висококачествен камък. Ситуацията е идентична с Марково тепе. Дълги години пловдивчани протестират срещу кариерата, но безуспешно.

Интересно е, че още през 1932 година се създава „Дружество за украса на град Пловдив“. Негови привърженици или членове са видни пловдивчани, като Недко Каблешков или арх. Христо Пеев. Последният участва в протест и подписва протестна резолюция, приета през 1933 година срещу „разрушението на Джендем тепе от държавата“. Според тях тепето е от изключителна важност за градския климат, както и за общата красота на града.

Протестиращи и община са заедно в битката срещу централната власт – общината също изпраща поредица писма до различни министерства с желание кариерата да бъде спряна и преместена. Пловдивската управа се бори да си върне 90 дка от южните склонове, които са „взети без нейно (на община Пловдив) знание от държавата за кариери“. Затова общината решава да загради съответната зона и да не допусне държавната власт там, което официално се съобщава в писмо до Министерството на благоустройството от 1933 година.

Пловдивските хълмове са част от интереса и на Българското туристическо дружество, много активно през 30-те години на миналия век. В няколко статии на членове на организацията се коментира опазването на природата, чрез създаването на резервати и защитени зони. Освен високите планини Пирин, Рила и Витоша, в тях се коментира и опазването на пловдивските хълмове, като ценна природа. „Георгафски и художествени“ ценности ги нарича Павел Кебърле в статия за юбилеен сборник на БТС и ги поставя редом до резерватите Ропотамо, Камчия или Странджа.

Борбата на любителите на природата все пак постига успех. Стръмните скали, резултат от държавната кариера си личат и до днес, но пловдивчани – граждани и местна власт заедно – успяват да спасят хълма. Залесителната дейност на местната власт там продължава, така че днес Младежкия хълм е опазен красив парк, вместо да бъде превърнат в кариера за павета.