Преди малко повече от седмица кметът Иван Тотев обяви официално идеята стълбището към Арменската църква „Сурп Кеворк“ да бъде продължено и това да се превърне в нов подход към Небет тепе. Малко по-късно от фейсбук групата „Архитектурата на възрожденския Филипополис“ публикуваха мнение срещу тази идея, според което мястото не е подходящо за подход, тъй като там съвсем естествено никога не е имало вход за крепостта, тъй като е най-стъмната част на хълма. Оттам припомниха, че към Небет тепе има и други съществуващи подходи. Те обаче рядко се ползват от пловдивчани, а за туристите са в пълна тайна. Решихме да проверим в какво състояние са и какво е нужно за тяхното облагородяване, както и какви са вариантите за стълбището от Арменската църква.

Разделили сме подходите към Небет тепе на 4. Първият от тях (в синьо на картата) е известният на всички от улица „Стоян Чомаков“. Ще се спрем поотделно на другите три – северният (в розово), източният (в оранжево) и предложението за нов западен (в червено).

Подходите от север

Пътеките от север доскоро бяха в много лошо състояние, но след окастряне на растителността, достъпът към върха на тепето вече е съвсем лесен. Основната пътека към върха тръгва точно зад спирката срещу семинарията. Тя минава между двете нови къщи и след няколко красиви стълбища, може да се влезе в крепостта от северозападния край – близо до т.нар. Диагонална стена.

Другият възможен, малко по-логичен, вход при подход от север, е през „официалния“ античен вход към крепостта. Входът там се образува с едно „разминаване“ на крепостните стени, което дава възможност да се образува своеобразна порта. В непосредствена близост до този вход е и тунелът, който минава под крепостната стена. Той обаче е в лошо състояние и напълно занемарен, пълен с боклуци. Достъп до него има само от горната страна на крепостта, но не е препоръчително, тъй като е доста мръсен. Със сигурност както официалният вход, така и тунелът, може да бъдат приведени в нормален вид и да се използват от пловдивчани – а след нужното обозначаване с табели и от туристи.

Самите пътеки в тази част (източната на розовото поле) са в лошо състояние. Изградените тераси и стълбища на места прекъсват и се превръщат в стръмни пътеки, без никаква настилка, а на места не могат и да се преминават от растителност. Самите изградени преди години тераси и пътеки са достатъчно добре направени, така че там днес спокойно могат да се поставят пейки и да се оформят места за почивка и наблюдение точно под крепостните стени.

Подходите от изток

Източните подходи са малко по-тайнствени. Вариантите за вход от тази страна са доста повече, преминавайки през различни живописни улички на Стария град между възрожденски и по-нови къщи. Едната пътека тръгва от северната страна, до бившето заведение под тепето. Друга от пътеките минава през малката уличка „Камчия“, през малко стълбище между къщите. Третият път е от ул. „Стръмна“, известна и като Улица на занаятите. Към тези пътеки може да се тръгне и от другия край на улица „Стръмна“ – под Етнографския музей, покрай Хисар капия.

Пътеките влизат в зелена зона с дървета, като са в сравнително добър вид, макар и на места да има изпадали камъни от подпорните стени или самата настилка. Също както северният път, който минава точно под стената, така и този заобикаля покрай крепостните стени и е много интересно сливането на стълбището и крепостта на някои места. Всички пътеки се събират в една, която излиза на бившата площадка на заведението Рахат тепе.

Като цяло и този подход е проходим, но също липсва поддръжка – нужни са малки поправки по някои от стените, също няма никакво осветление. За разлика от северните подходи, които са в, да го наречем „открита местност“, то източните са в горичка и може би няма нужда от пейки или места за наблюдение и почивка. Със сигурност обаче и тук трябва да има указателни и информационни табели, които да насочват туристите, защото този път е достатъчно интересен и показва непозната част от крепостта.

Подходите от страната на Арменската църква

В червено на картата сме отбелязали планирания подход откъм Арменската църква. Позицията на „Архитектурата на възрожденския Филипополис“ изглежда съвсем коректна – стълбището при всички положения ще премине през запазената 190-годишна вълнообразна ограда на Арменската църква. По какъвто и начин, откъдето и да се заобиколи, тази двувековна ограда, строена, заедно с изграждането на самата църква, трябва да бъде разрушена поне частично.

От страната на върха на тепето възможностите са няколко. Ако се продължи в права линия нагоре се излиза на широкото пространство, в непосредствена близост до водохранилището и разкопките, които се извършваха през изминалата година. Макар и да не е обявено официално, очаква се през 2018 година там да продължат разкопките. През миналата година там екипът на София Христева разкри непозната досега кула. Вход към крепостта там не е имало, така че ако се прави стълбище, то със сигурност ще преминава през крепостната стена по един или друг начин.

Любопитно е обаче, че изглежда преди години от външната страна на двора на Арменската църква е имало някакво стълбище. В момента в посока надолу то завършва неочаквано в съседния двор. Нагоре към момента това малко стълбище се свързва с пътечката, образувана от пловдивчани, която върви от западната (външна) страна на крепостта. Един от вариантите, за да не се пресича крепостната стена, е тази пътечка да бъде оформена в по-добър вид и стълбището от Арменската църква да се свързва с нея и да води към северния вход и тунела. Самата тази западна тераса предлага чудесна гледка към центъра на града и може да бъде облагородена с осветление, пейки и друга малка инфраструктура.