Често сме чували, че архитектурата на Пловдив е във „виенски стил“. Това се използва най-често за Главната, но също и за сградите в Капана, а дори и в квартала с тютюневите складове. Доколко обаче тази архитектура е определящата за облика на Пловдив и какво изобщо значи „виенски стил“?
Тъй като такъв термин в научните среди не съществува, се уповавам на личните наблюдения – какво визират хората, които го използват. И сякаш става дума за архитектурата на сецесиона – по-точно тези сецесионови сгради с богата декорация и флорални мотиви, а понякога също за неокласическите и необароковите сгради.
Това обаче не е определящият стил по пловдивската Главна улица. Тези постройки, макар и впечатляващи и привличащи погледа не са мнозинството и не са тези, които определят общия вид на Главната улица на Пловдив. Построени от Освобождението до Първата световна война, а някои – в първите години на десетилетието на 20-те години, те остават част от града – но истинското оформяне на централната градска улица предстои.
Всъщност, най-често срещаните сгради по Главната са в стил ар деко. Този вид архитектура се налага в България – а и по целия свят – през 20-те години. И всъщност – дали поради вкуса на пловдивчани, дали поради историческа случайност и икономически фактори – но Пловдив се оказва столицата на ар деко. Останалите големи български градове – или поне техните централни части – са застроени и получават своя модерен облик малко по-рано или по-късно в историята. Пловдивската главна обаче се застроява активно в периода, в който ар декото властва.
Така в нашия град можем да се радваме на най-много сгради от този тип. Само по самата главна улица „Александър Батенберг“ те са десетки. Започвайки от площада пред Община Пловдив веднага трябва да споменем сградата с Атлас – самата скулптура е тематична за периода и духа на времето. Формите на фасадата са типичните за ар деко – издължени във височина, тесни и високи прозорци. Характерни в случая, а и по принцип за ар декото са и липсата на стрехи и стъпаловидните (или „зикуратни“) завършеци на корниза на фасадите. В днешния си вид сградата не е много близко до автентичността си, но все пак основните черти си личат.
Тръгвайки по улицата към Римския стадион срещаме още много такива сгради. Най-внушителна е тази на „Ково и Сиди“ (където днес е магазина H&M), построена между 1926 и 1930 година по проект на арх. Христо Пеев. Макар и не в най-изчистен ар деко стил, пак виждаме силен акцент върху тези издължени във височина форми и линии, които минават без прекъсване през цялата фасада.
Интересен е и самият край на улица „Александър Батенберг“ –площадът „Римски стадион“. От южната страна е сградата на Куцооглу по проект от 1924 година на архитект Стойко Стойков. С красивите си парапети, впечатляващо стълбище и типично фасадно оформление, тя е един от най-завършените примери за ар деко сграда в България. Самият архитект Стойков всъщност е автор на повечето ар деко сгради по Главната – всички тези, с тесни високи прозорчета, групирани по три, които ще видите по пешеходната улица. Неговият собствен дом пък е истински шедьовър на стила, но на него ще се спрем в следваща статия.
На другия ъгъл на площад „Римски стадион“ също намираме страхотна ар деко сграда. Проектът на сградата на ъгъла на „Райко Даскалов“ и „Железарска“ до Джумая джамия е от 1922 година на известния арихтект Йордан Йорданов, заедно с Димитър Коев. Ъгловият цилиндричен обем с часовник спокойно може да е символ на Пловдив. Сградата е строена за популярна банка, после става хотел. Днес в ниските етажи отново е банка – а нагоре можем да открием офисите на общинска фондация „Пловдив 2019“. Отново виждаме типичните за ар декото издължени линии през всички етажи на фасадата, както и типичните високи и тесни прозорци. Интересно е, че стълбището на сградата е преустройвано малко по-късно и вече е в стила на модернизма – с мозайка от бели и черни квадрати, метални тръбни парапети и изчистени полукръгли форми. Проектът за това модернистично преустройство е на архитект Христо Пеев.
За съжаление, ар декото не е особено популярно из Пловдив – в научните изследвания и литературата той все още често се влива в „късния сецесион“. Действително късните сецесионови сгради преливат много плавно в ар деко – а съответно ар деко намира известни паралели в архитектурата на модернизма, въпреки многото различия (например изявени хоризонтални акценти в модернизма, за сметка на вертикалните в ар деко). Всъщност този изключително интересен стил, който в голяма степен определя духа на Пловдив – или поне на Главната улица – има свои собствени достойнства. И се вписва много точно в този дух на спокойствие, щастие и попиване на радостите от живота, с който се свързва ар деко в световен мащаб.
В следващи статии ще ви разкажем и за другите ар деко сгради из Пловдив, каквито има не само по Главната пешеходна улица „Александър Батенберг“, а във всички квартали на града – като Малката главна „Райко Даскалов“, Капана, по тепетата и по други места.