В Пловдив с право можем да се гордеем с хилядолетната си история. По територията около хълмовете са живели стотици поколения едно след друго, които са наследявали и обогатявали културата на своите предци или на гостите, които са се заселвали и са ставали пловдивчани. Днес всеки нов строеж се натъква на останки от тези предходни поколения. Разкопките от археолозите ни обогатяват представата за историята на града, но често остават неглижирани.
Разбира се, в Пловдив можем да се похвалим с големите и впечатляващи обекти - Римският стадион, Античният театър, крепостните стени по Небет тепе и други. Градът ни обаче буквално е построен и живее сред историческите останки. Пешеходците, които минават по подлеза на Понеделник пазара, ходят буквално по същия път, по който са ходили пловдивчани преди почти 2000 години. Цветарите пък ползват постамент с надпис на гръцки език, върху и около който си подреждат цветята.
На някои места симбиозата между съвременност и археология обаче не е с толкова положителни резултати. Пълно е с археологически обекти, които тънат в забрава, зарити под растителност, боклуци и забрава. Крепостните стени на Небет тепе, например, са популярни и в що-годе приличен вид, но крепостта всъщност е ограждала цялото трихълмие. В приличен вид можем да видим крепостните стени единствено около т.нар Хисар капия. Цялата крепостна стена от там до Небет тепе е в забрава. Тя е напълно достъпна, но тъй като пътеките са в лошо състояние, няма никакви указателни табели и като цяло е неизвестна за пловдивчани и гости, не може да бъде проследена от върха до тази, по-ниска част на Трихълмието. Повече за състоянието може да видите в този текст в Kapana.bg
Кръглата кула в съседство е по-добре почистена. В предишните години тя също не бе в добро състояние, обрасла в храсти и друга растителност. Съвсем близо до нея, от другата страна на бившето заведение "Конюшните на царя", в границите на хостел, който община Пловдив в момента отнема от концесионер, също има разкопки, които обаче са обрасли в храсталаци, а и са заградени зад рекламни табла и винили.
Като цяло крепостните стени на Трихълмието изобщо не представляват един цялостен обект, който може да се възприеме в цялост. Макар и на много места стените да изглеждат интересно и да са запазени до внушителни размери, е трудно за незапознатия турист или дори пловдивчани да ги възприемат като една цялост.
Извън Трихълмието също има много обекти, които тънат в забрава. Археологическите разкопки по впечатляващата Източна порта изглежда са спрели и идеята да се разкопае в цялост са изоставени. По протежението на улица "Митрополит Панарет" също е пълно с разкопки в частни обекти. Покрай тротоара от страната на Стария град има няколко обрасли обекта, които вероятно чакат да бъдат зарити и върху тях да се издигнат нови жилищни кооперации.
От югозападната част на античния град също има много изоставени обекти. Най-лесен за експониране е този до Цар Симеоновата градина - разкопките на късноантичните керамични пещи. В момента те са място за игра на деца или изхвърляне на отпадъци, а могат също да се превърнат в атрактивно място.
Разбира се, няколко от най-големите обекти също очакват скорошно развитие. Форумът на античния Филипопол, както и огромният обект от жилищни квартали и улици, собственост на "Розаимпекс" до Тунела са два от тях. Дали ще има положително развитие - времето ще покаже. Снимки на актуалното състояние на част от разкопките вижте в галерията на KAPANA.BG.
