Индустриалецът Драгомир Цанков бил един от успелите хора в Пловдив преди 9 септември. Един от активните бизнесмени, чието име често се появава в документите на Търговско-индустриалната камара. В книгата си „Забравеният град“ Петко З. Петков и Владимир Балчев разказват за различните му бизнеси – фабрика за конци, за производство на стъкло и др. Най-популярни от продуктите на Драгомир Цанков били печките Балкан, които продължават да се използват дълго време след национализацията.
С успешния си бизнес – и с помощта на архитект Светослав Грозев – Цанков има възможността да остане в днешната памет и с една от най-красивите къщи в града. Белият дом на улица „Архимандрит Дамаскин“ строи леко накриво спрямо бул. „Цар Борис III Обединител“ малко преди Тунела, но това не е случайно. Булевардът идва много по-късно.
Когато къщата на Цанкови се появява на пловдивската карта през 1937 година, кварталът изглежда по много различен начин. Няма го Тунела, няма булевард, няма и Античен театър – подходът от църквата Света Марина до Трихълмието е бил съвсем бърз и лесен. По същия начин и връзката с квартала около Понеделник пазара е била дирекна. Днес полуизгубена е улица „Съединена България“ – в момента северна граница на големите разкопки до Понеделник пазара, от която улица си личат малки остатъци до Тунела. Тази уличка е продължавала естествено към днешната „Д-р Вълкович“ и църквата Света Марина. Тунелът и големият булевард обаче разцепват тези два квартала, които преди години са били едно.
Тъкмо в този квартал издига къщата си Драгомир Цанков. Леко кривото ѝ положение спрямо останалите улици не бива да ни учудва – всъщност целият квартал е променил доста вида си – макар и повечето сгради там да са построени именно преди 9 септември 1944 година.
Архитект Светослав Грозев вече е бил име в пловдивската архитектурна гилдия, когато получава поръчка за къщата. През 1931 година той вече е построил внушителната къща на ул. „Антим I” за тютюнотърговеца Каишев, а през 1936 година вече е завършил другия си, вече напълно модернистичен, проект на върха на Таксим тепе за семейство Стайнови (къщата, която от няколко месеца активно се ремонтира).
Така се стига и до този трети, емблематичен за него – а и за град Пловдив – проект. В различни текстове ще срещнем как той бил повлиян или от немския Баухаус или от знаменития френско-швейцарски архитект льо Корбюзие. Говори се дори, че тя е построена по проект на самия льо Корбюзие, а Грозев само го бил адаптирал. Истината е, че проектът е напълно оригинална идея на Светослав Грозев – един както изцяло модерен архитект, така и такъв със собствено виждане за архитектурата.
Влияния, разбира се, има. Грозев – като всеки български архитект преди 1948 година, когато се открива първото българско архитектурно училище – учи в чужбина. Роден в Котел, но завършил средното си образование в Мъжката гимназия в Пловдив, той получава архитектурната си школовка в Берлин. Диплома взема през 1925 година. След прибирането си в България успява да отвори архитектурно бюро през 1928 година и веднага започва активна работа.
Фактът, че в България няма архитектурно училище не означава, че сме откъснати от европейските тенденции – или че нашите архитекти спират комуникация със Западна Европа след завършването си. Българската специализирана преса още тогава е изпълнена с преводни статии на работата на колегите архитекти от Европа. Тенденциите на Баухаус, идеите на Адолф Лоос, на льо Корбюзие и други не са непознати за българските творци.
В тази среда и с това минало твори архитект Грозев. Къщата на индустриалеца Цанков прилича на някои от проектите на льо Корбюзие – например къщите в Песак, Франция, построени за служителите във фабриката на местен бизнесмен. Хоризонталните прозорци, белият цвят, големите тераси със специфична пергола с отвор напомнят за проектите на льо Корбюзие, изработени през 1924 година – още, когато Грозев е учил в Берлин. Цанковата къща обаче не е сляпо копие на чужд проект.
Оригиналната творба на Светослав Грозев доживява до 2018 година изненадващо близо до автентичния си вид. По време на прокарването на Тунела и бул. „Цар Борис III Обединител“ (тогава – „Георги Димитров“, разбира се) и на последващото разширение през 80-те, къщата едва оцелява и не е съборена от местната власт. Сградата има късмет и с обитателите си – там живеят наследниците на Драгомир Цанков, които видимо се грижат за нейното автентично състояние.
Типичните поражения по културни ценности – сменени дограми, климатици по фасадите, пребоядисване в неподходящ цвят, саниране отвън – тук са напълно избегнати. Дори дървените външни щори и техните механизми са запазени и се използват до днес. Така, вече на 81 години, къщата на индустриалеца Цанков по проект на архитект Светослав Грозев е един жив пример както за добрите връзки между България и най-модерните западни течения в архитектурата, така и за оригиналното, собствено творчество на един български архитект.
снимки: Плочата, поставена години по-късно, която свързва проекта на Грозев с нецитирана "скица на льо Корбюзие"; къщата, погледната от югоизток; и печат и подпис на архитект Грозев от друг негов проект
