Новите скъпи табели игнорират исторически факти, важни личности остават анонимни

На места все още има и се затвърждават многогодишни грешки

Имената на улиците в Пловдив имат една симпатична своя специфика – лекото „айляшко“ отношение към тези, към които са кръстени. Една от най-централните улици в Пловдив носи името „Гладстон“, нейна пресечка е улица „Шилер“, а до Малката главна е „Скайлер“. Това обаче са само фамилните имена на хора, личности с голям принос към българската или световна история – английският политик Уилям Гладстон, немският поет Фридрих Шилер или американският дипломат, описал зверствата над българите по време на Априлското въстание Юджийн Скайлер. Имената на улиците – за разлика от имената във всеки друг голям български град – са само с техните фамилии.

Преди няколко месеца стартира кампания за поставяне на улични информационни табели, които да дават повече информация, относно името на съответната улица. Една от първите поставени табели бе именно на улица „Гладстон“, където съвсем коректно в няколко изречения бе описан животът и приносът към България именно на Уилям Гладстон.

С времето обаче проектът изглежда е станал по-айляшки. На места, дори – откровено небрежен. Една от тези улици, която доскоро носеше само с фамилно име – „Куртевич“ в Капана, получава скъпа табела със стъклено покритие единствено с името – „Улица Куртевич“. Улицата от известно време е преименувана „Павел Куртевич“. Табелите и името на улицата обаче са един низ от странности и грешки.

Първият странен факт е, че това е грешка, която явно се репродуцира през годините – известният пловдивски възрожденец, участник в българската църковна община, един от най-активните борци за църковна самостоятелност, дарявал много средства за образование не се казва Куртевич, а Куртович. Вторият странен факт е, че новата табела не уточнява никакви детайли, относно богатата биография на видния пловдивчанин – въпреки публичната инвестиция в тази скъпа информационна табела, там няма и един ред за неговото минало. А третият странен факт е, че стара табелка в единия край на улицата носи надписа „В. Куртевич“ – вероятно в миналото тя е била кръстена не на Павел, а на неговия роднина – Вълко Куртович Чалъков (Малкият Вълко от известния род Чалъкови).

Това, може би, е най-фрапиращият пример с поредица грешки. Небрежното отношение обаче си личи при създаването на много от останалите табели. Въпреки инвестицията в скъпа рамка и стъкло, никой не си е направил труда да изпише факти за по-любопитните имена на много от улиците. Без никаква информация стои улица „Златарска“ в рекламираният по целия свят квартал на творческите индустрии Капана. Двуезичната табела не дава никаква информация относно произхода на името, което всъщност се свързва с множеството златари, които са работили на тази улица в Капана, а днешните наследници на куюмджиите – хенд мейд майсторите продължават занаятчийската традиция. Транскрибираното на английски „Zlatarska” едва ли ще насочи англоговорящите в правилна посока.

По същия анонимен начин е представена и улица „Магура“ – кръстена на пещерата с хилядолетни рисунки в Северна България. Без никаква информация е поставена и скъпа табела на улица „Загреб“ – въпреки, че културните връзки на България с региона са големи, от по-скорошни, като издадения там от братя Миладинови сборник с песни и приказки, до по-далечни – средновековните търговци от Дубровнишко и хърватския регион, които са имали своя колония в Пловдив дълги векове.

Анонимен остава и „Алцеко“ – или хан Алцек, брат на първия български владетел Аспарух, свързан с българската история в Италия. Доста неприятна е и липсата на информация за първия пловдивски кмет Атанас Самоковеца. Пловдив е пълен с още много други такива табели, които са изпълнени с красиви рамки, хубаво стъкло и логата на Община Пловдив, и фондация „Пловдив 2019“. Иронията е, че преди две години същата тази Община Пловдив издаде "Справочник на улиците и площадите в Пловдив", в който съществува информация за тези факти. За съжаление, небрежното отношение към имената е достигнало твърде големи висоти и в повечето случаи са просто безсмислени, или дори – грешни.