Съдебната палата в Пловдив е един от непознатите шедьоври в архитектурното наследство на града ни. Сградата се свързва основно с негативни събития – арестувани престъпници, различни видове дела и леко скучна администрация за хората, които се занимават с дружества, свидетелства за съдимост и подобна бюрокрация.
Освен с тези задължителни за функционирането на обществото дейности, можем да свържем сградата и с нейната вълнуваща история. Тя се преплита между тази на големите пловдивски бизнесмени, трудностите на общината да осигури място за Съдебна палата и решенията от социализма, но и – това, на което ще акцентираме тук – великолепните архитектурни решения на строителите на сградата.
Първоначалната история на сградата е свързана с Търговско-индустриалната камара. Тя се сформира през 1895 година, когато се провеждат и първите избори за нейни членове. През 1901 година Камарата открива Частно търговско училище, през 1910 година се създава Търговската гимназия. С помощта на Камарата се построява и днешната сграда на бул. „Руски“ и ул. „Гладстон“, която е открита през 1927 година.
Дейността на Търговско-индустриалната камара продължава и в следващите години. През 1930-а година се изготвя проект от архитектите Димитър Попов и Светослав Грозев за Промишленото училище, днес гимназията по дървообработване „Христо Ботев“. Сградата носи много от стилистичните белези на модерната архитектура от 30-те години на века – например козирката и балконът с полукръгъл завършек над входа, както и изключителните вертикални ленти прозорци на стълбищата.
В началото на 30-те Камарата започва работа и по възобновяването на Пловдивския мострен панаир. Изложенията се провеждат във временно издигнати палати, повечето от които са около Централна гара. В някои години за изложението се използват и сградите на Промишленото училище, самата Търговска гимназия, както и училището „Андрю Карнеги“ – днес ОУ „Алеко Константинов“. Интересното е, че за дизайна и архитектурата на повечето от мострените палати отговаря отново архитект Светослав Грозев.
Така, набрали скорост, в края на 30-те Търговско-индустриалната камара решава да си издигне и собствена представителна сграда. Това се случва чак през 1938 година, когато започва строежът на този техен нов дом. Проектирането отново е възложено на Димитър Попов и Светослав Грозев. Строителството продължава до 1941 година, като сградата е осветена на 6 март.
Дизайнът е доста строг, типичен за сериозна и представителна сграда. Носи и много от белезите, обичайни за архитектурния модернизъм у нас между двете световни войни. Той е в тенденцията от края на 30-те години, когато част от архитектите представят в проектите си цитати или преработки на мотиви от класицизма. Много от представителните сгради от периода са именно такива. Сградата е била на три етажа, с две големи зали и две отделни стълбища. По-големият вход и по-голямото стълбище водят до двете зали – едната е точно над самия вход, другата гледа на север, днес – към вътрешния двор.
Това е по-представителната част на сградата – подовата настилка е от големи мраморни черно-бели плочи. Около касите на вратите са използвани красиви гладки мраморни плочи, на които ясно си личат ефектните жили. Стените са облицовани в травертин. Всичко е изпипано в максимален детайл. До днес на много места си личат и устойствата за отваряне на прозорците, както и името на фирмата, която ги е изработила – немската Kiekert, която до ден днешен съществува и прави заключващи системи за целия свят.
В западната част са събрани по-малки помещения – там подовата настилка е от черно-бели шахматни карета от мозайка, също типично за модернизма у нас през 30-те. Стълбището също има типичен модернистичен елемент – дългите тесни и високи верткални прозоречни отвори. Парапетът е тръбен. Изключително интересно и необичайно за страната – но срещано в други сгради в Пловдив – е решението за долната част на стълбищата. Вместо с гладка, полегата повърхност, те са стъпаловидни и от долната си страна.
Екстериорът на сградата също е много интересен. Облицовката е каменна, изчистена от детайли, които са съвсем малко. Такива намираме най-вече на двете врати – по-голямата от източния вход и по-малката – на западния вход. В метални медальони на вратата са изобразени типични за промишлеността символи – стилизирана фабрика, зъбни колела, житни класове, както и покровителят на търговците – Меркурий. Подобни елементи има и над централния вход на сградата, под корниза. Тези елементи се откриват и в други подобни сгради, свързани с търговията в цялата страна – например в Търговско-индустриалната камара на Бургас.
Днес сградата на Търговско-индустриалната камара е претърпяла известни промени. Това се случва най-вече в периода на социализма. Още след Освобождението, Пловдив изпитва трудности да построи сграда за нуждите на съдебната власт. Обсъждат се купища варианти за място, за видове финансиране и т.н., но така и до 1944 година такава сграда не се създава. След 9 септември Търговската камара е закрита и сградата е отнета, като малко по-късно там ще се настани именно пловдивският съд.
Една от големите промени е изграждането на още един четвърти етаж, в нетипичен и неподходящ за модернизма стил. Полегатият скатен покрив от проекта от 1938 година е премахнат и на негово място е изграден сегашният мансарден етаж. Друга голяма промяна се случва в началото на 80-те години, когато се изгражда сградата на север, като двете са обвързани с топла връзка. Двете сгради днес се делят от Окръжния, Районния съд и други институции. Множество преустройства са извършени в интериора, свързани с премахване на някои врати, преоборудване на различни зали, поставяне на павилиони във вътрешните помещения, лампериите по стените и др.
Много от чара на автентичната сграда обаче все още е запазен. Сред елементите са подовите настилки и облицовките на стените от естествени материали, стълбищата, прозоречните отвори (на някои места са подменени дограмите, но други са запазени), някои от много специфичните врати с метални тръбни дръжки, парапетите по стълбищата, както и голяма част от екстериора – красивите врати, дребните детайли, както и самата каменна облицовка отвън. Това са елементи, които трябва да бъдат запазени, а при възможност, да се акцентира и повече на тях, тъй като близо 80-годишната сграда е един от шедьоврите на пловдивската архитектура и от малкото относително добре запазени големи сгради в града ни.
