Културно-кулинарна разходка по красивата уличка, която започва от №10

Куп култови ресторанти и сладкарници, безценна археология и знакови сгради живеят в пълна хармония

Теодор Караколев, Веселина Михайловска

Улица „Гурко“ в центъра приютява много градска история. Някога започвала от градинката зад общината и завършвала до Католическата църква, днес тя е доста по-къса поради оформянето на площад „Стефан Стамболов“ , пробиването на Тунела и изграждането на булевард „Цар Борис III Обединител“.

Макар и не толкова известна с името  и впечатляваща с дължината си, улица „ Гурко” може да се „похвали” с една от най – ценните исторически забележителности в града под тепетата – древния Римски форум и Одеона, както и с още няколко красиви бижута от кутията ценности на пловдивската архитектурна история.

Днес улицата започва от Главната – „Александър Батенберг“ и свършва в тротоара на „Цар Борис III Обединител“. Едно време обаче началото ѝ е било от улица „Емил де Лавеле“. Общината и съседната до нея сграда с галерия „Аспект“ в партерния етаж са били на улица „Гурко“. Там, където днес е градинката на площад „Стефан Стамболов“,  също е имало къщи. Те са разрушени в края на 50-те и началото на 60-те, при изграждането на площада. Така по-късно тези сгради получават новите си адреси на площад „Стамболов“ – а останалите къщи си запазват номерата. И улица „Гурко“ започва от номер 10.

Останалата  част обаче също пази много история. През 20-те години на миналия век на номер 13 е бил ресторант „Бохеми“, любимо място за пловдивските културтрегери, които не са можели да си позволят по-скъпите кафета и лимонади в хотел „Молле“.  Днес на негово място се помещава известна кафетерия. На улицата е била и ушната клиника на знаменития д-р Асен Каишев.  Неговият дом, издигнат по проект на архитект Боян Чинков, все още стои, граничещ с Одеона. Докторът е брат на тютюнотърговеца Никола Каишев, който живее в един от пловдивските архитектурни шедьоври – къщата по проект на арх. Грозев на ул. „Антим I”. Домът на Асен Каишев и до днес пази – поне отчасти – прекрасната декоративна мазилка на квадрати. Изтеглената в различни форми мазилка е любим похват на част от архитектите през 30-те, когато фасадата остава без орнаменти, но все още някои прибягват до различни типове по-абстрактна декорация. За съжаление на много места – както в случая с първия етаж на къщата на д-р Каишев – те не се дооценяват и се губят.

Също през 30-те е издигната и къщата от другата страна на Одеона, в която днес се помещава ресторант Хемингуей, която носи белезите на модерната архитектура – прозорецът на стълбището в отвесна лента или терасите, които завършват с полукръг.

Къщите от другата страна на „Гурко“ са малко по-ранни. Тази на ъгъла с Главната носи белезите на късния сецесион и архитектурата от първите години на 1920-те. Следващите сгради са по-класически по вид, като също са строени в годините преди и около Първата световна война – разпознават се по по-богатата орнаментация по фасадите и около прозорците. През годините всички са претърпявали по-малки или по-големи преустройства, като днешната къща, в която се помещава ресторант „Опера“, е една от най-запазените.

Разхождайки се покрай пъстрите фасади, човек се чувства сякаш се намира на някое италианско виале, където може да си пие кафето или да похапва вкусно ястие в непосредствена близост до антични руини. От двете страни кратката отсечка е изпълнена с маси, чува се смях и звън на чаши. Макар и ограничен в периметъра на няколко метра, тук може да отседнеш в бутикова обстановка в "Art Guest House 8 1/2" и Villa Antica, да опиташ гурме специалитети в едни от най – добрите ресторанти в града под тепетата и да се насладиш на кафе специалитети и апетитни сладкиши в Dolce Fellini.

Своите знаци от миналото носят и сградите към кръстовището с улица „Отец Паисий“. Най-впечатляваща е изоставената сграда – трафопост на тролейбусите в града. За разлика от днешните трафопости, този е естетически издържан с красивите си редици прозорци. За съжаление в момента е пуст, въпреки желанията на пловдивчани той да се превърне в център за култура, или просто да бъде възроден по някакъв съвременен начин.

Диагонално от него е сецесионовата сграда, в която днес е ресторант Унико, а през соца там се е помещавал Вегетарианския ресторант. Мястото е било легендарно за пловдивчани и любима спирка на художника Златю Бояджиев.

Красиви и естетически издържани са и последните две сгради по улицата, с белези от архитектурата от 20-те години на миналия век. Едната от тях – последната от страна на Тунела – носи и година „1928“ на фасадата си. С изявените си вертикални орнаменти и стъпаловидното завършване на фасадата има и уклон към ар деко архитектурата, макар да съчетава и други характеристики.

Тази част на улицата – тупикът към „Цар Борис III Обединител“ дълги години бе позабравена, но след последните ремонти и превръщането ѝ в предимно пешеходна, може да очаква и възраждане, подобно на това, което видяхме в Капана. Връзката ѝ с подлеза към Понеделник пазара или в другата посока – връзката с Голямата базилика може да събуди интереса към тази част и изобщо към улица „Гурко“. Която и днес се радва на страхотно оживление, предимно заради чудесните заведения там. 

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…