Поглед 19 века назад под съвременен Пловдив

Влезте първи в седалището на градския съвет на Филипопол

Почти в края на археологическо лято 2018 ви разхождаме под нивото на XXI век Съвременният Пловдив все още няма свободен достъп до дeбрите на баща си Филипопол на ниво Одеон - седалището на градския съвет на античния град (булевтерион).

Орисницата на Древния и вечен град преди хиляди години превърнала Одеона в театрална сграда. Снимките, които виждате сега, показват консервацията и експонирането, такова каквото е направено през 2004-2005-а година. До ден днешен на това ниво няма свободен достъп. Очаква се това да бъде възможно през 2019-а. Това стана ясно днес, след завършването на последното археологическо проучване там.

Одеонът е построен е по времето на император Адриан като са разпознати четири строителни периода на сградата: от II в. до IV в. от н.е. Както в античността, така и днес Одеонът се използва за камерни театрални, музикални и литературни прояви. Наличието на сграда с такова функционално предназначение в централната част на Античния град дава основание да се предполага голямата значимост на Филипопол като културно и политическо средище.

Одеонът на Филипопол е разположен на ул. „Ген. Гурко“, в североизточния ъгъл на Форума (Агората) на града. В близост до него са централната пешеходна улица на Пловдив и сградата на централна поща. Ествествената връзка между Одеонът и Форума на Филипопол е прекъсната при изграждането на бул. „Княгиня Мария Луиза“.

Одеонът представлява правоъгълен в план обем и съдържа всички елементи, характерни за покритите театри: скене, орхестра и кавея. Скенето е сравнително тясно по размер, като дължината му обхваща цялата широчина на кавеята. Проскеният (подиумът) е бил с 1,50 м. по-висок от нивото на орхестрата. Фасадата на скенето в интериор е била с голяма височина. Това предположение се основава на височината, която достига конструкцията носеща кавеята, както и на факта, че скенето е било двуетажно, изпълнено в характерната за периода коринтска ордерна система от римски тип. Наличието на вертикални жлебове в стената на скенето предполага наличие на конструкция за повдигане и сваляне на завеса, което от своя страна е характерно за една театрална сграда.

Характерно за римските провинции, първоначално орхестрата е била с подковообразен план. Последният строителен период обаче намалява орхестрата и тя придобива полукръгла форма. Настилката ѝ е от големи мраморни плочи, които в прехода към кавеята са ограничени с ортостати, изпълнени от същия материал. В източния си край орхестрата е ограничена от зид, който служи за опора в най-ниската част на радиално разположените зидове, носещи зрителните места на кавеята.

В план кавеята е концентрична на орхестрата и я огражда от източната ѝ страна. Зрителните места са били между 300-350 и са разположени стъпаловидно за по-добра видимост за всички посетители. Кавеята се носи от сводова конструкция, при която всеки свод е с форма на пресечен конус. Конструкцията на кавеята е характерна за строителното майсторство на римляните. По сходен начин, със същата конструктивна система, е изпълнено и зрителното поле на Колизеума в Рим. Кавеята на Одеона е отделена от скенето посредством пародоси.

Одеонът на Филипопол е открит през 1988 г. от археолозите З. Димитров и Мая Мартинова. През 1995 г. Одеонът е обявен за културна ценност от национално значение като част от форумния комплекс. Благодарение на помощта на Фондация Левентис през 2002 г. са извършени консервационно-реставрационни дейности и Одеонът на Филипопол е отворен за посетители.

Тази национална културна ценност ще се стопанисва най-вероятно от Античен Пловдив. Към момента тя е изключително притегателна за модерни сватбени фотосесии.

1 comment

  • Comment Link Irina Dorosieva Irina Dorosieva Юли 31, 2018

    Одеона е играл важна роля в живота на античен пловдив. Очакваме с нетърпение да се отвори за публични посещения и да го разгледаме и ние на живо. Прекрасни снимки, благодарим за фоторазходката!

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…