Поглед 19 века назад под съвременен Пловдив

Влезте първи в седалището на градския съвет на Филипопол

Почти в края на археологическо лято 2018 ви разхождаме под нивото на XXI век Съвременният Пловдив все още няма свободен достъп до дeбрите на баща си Филипопол на ниво Одеон - седалището на градския съвет на античния град (булевтерион).

Орисницата на Древния и вечен град преди хиляди години превърнала Одеона в театрална сграда. Снимките, които виждате сега, показват консервацията и експонирането, такова каквото е направено през 2004-2005-а година. До ден днешен на това ниво няма свободен достъп. Очаква се това да бъде възможно през 2019-а. Това стана ясно днес, след завършването на последното археологическо проучване там.

Одеонът е построен е по времето на император Адриан като са разпознати четири строителни периода на сградата: от II в. до IV в. от н.е. Както в античността, така и днес Одеонът се използва за камерни театрални, музикални и литературни прояви. Наличието на сграда с такова функционално предназначение в централната част на Античния град дава основание да се предполага голямата значимост на Филипопол като културно и политическо средище.

Одеонът на Филипопол е разположен на ул. „Ген. Гурко“, в североизточния ъгъл на Форума (Агората) на града. В близост до него са централната пешеходна улица на Пловдив и сградата на централна поща. Ествествената връзка между Одеонът и Форума на Филипопол е прекъсната при изграждането на бул. „Княгиня Мария Луиза“.

Одеонът представлява правоъгълен в план обем и съдържа всички елементи, характерни за покритите театри: скене, орхестра и кавея. Скенето е сравнително тясно по размер, като дължината му обхваща цялата широчина на кавеята. Проскеният (подиумът) е бил с 1,50 м. по-висок от нивото на орхестрата. Фасадата на скенето в интериор е била с голяма височина. Това предположение се основава на височината, която достига конструкцията носеща кавеята, както и на факта, че скенето е било двуетажно, изпълнено в характерната за периода коринтска ордерна система от римски тип. Наличието на вертикални жлебове в стената на скенето предполага наличие на конструкция за повдигане и сваляне на завеса, което от своя страна е характерно за една театрална сграда.

Характерно за римските провинции, първоначално орхестрата е била с подковообразен план. Последният строителен период обаче намалява орхестрата и тя придобива полукръгла форма. Настилката ѝ е от големи мраморни плочи, които в прехода към кавеята са ограничени с ортостати, изпълнени от същия материал. В източния си край орхестрата е ограничена от зид, който служи за опора в най-ниската част на радиално разположените зидове, носещи зрителните места на кавеята.

В план кавеята е концентрична на орхестрата и я огражда от източната ѝ страна. Зрителните места са били между 300-350 и са разположени стъпаловидно за по-добра видимост за всички посетители. Кавеята се носи от сводова конструкция, при която всеки свод е с форма на пресечен конус. Конструкцията на кавеята е характерна за строителното майсторство на римляните. По сходен начин, със същата конструктивна система, е изпълнено и зрителното поле на Колизеума в Рим. Кавеята на Одеона е отделена от скенето посредством пародоси.

Одеонът на Филипопол е открит през 1988 г. от археолозите З. Димитров и Мая Мартинова. През 1995 г. Одеонът е обявен за културна ценност от национално значение като част от форумния комплекс. Благодарение на помощта на Фондация Левентис през 2002 г. са извършени консервационно-реставрационни дейности и Одеонът на Филипопол е отворен за посетители.

Тази национална културна ценност ще се стопанисва най-вероятно от Античен Пловдив. Към момента тя е изключително притегателна за модерни сватбени фотосесии.