Стайновата къща на върха на Таксим тепе скоро ще започне своя нов живот. В последните седмици по фасадите ѝ се правят финалните щрихи от ремонта, продължил вече близо година. Прелестната сграда от 30-те години на миналия век, популярна сред пловдивчани, като „Баухаус“-а на тепето, дълги години стоеше изоставена, но скоро отново ще бъде възродена.
Ремонтът обаче предизвика недоволството на много експерти и любители на архитектурата. Сградата е един от най-ценните обекти на архитектурния модернизъм у нас, а този стил е особено чувствителен към пропорциите в обемите на дадена сграда, тъй като обикновено това е основното, с което тази архитектура работи – поради липса на детайли и орнаменти. Шедьовърът на архитект Светослав Грозев е сред малкото пловдивски сгради с плосък покрив от периода, като впечатляваше и с други детайли – някои от тях запазени, други обаче вече унищожени.
Един от изгубените елементи е елегантният балкон над североизточния вход на сградата. Оригинално над вратата имаше полукръгла козирка-балкон, който също имаше собствена коризка с тънка плоча на горния етаж. Този обем на втория етаж на сградата сега е „затворен“ в собствено помещение.
Другата разширена част е на последния етаж – покривна тераса. Още в началото на ремонта стана видно, че последният етаж, от който стълбището излиза на покрива, ще бъде разширен с няколко квадратни метра. Промени има и по парапета на тази покривна тераса, който е вдигнат с няколко десетки сантиметра, но за по-зоркото око това оставя сериозни промени в пропорциите между прозоречните отвори и т.нар. „плът“ – тоест останалата част от фасадата на сградата.
Последната голяма промяна е фасадата на мазилката, която дори преди ремонта на места бе много добре запазена. В типичния за повечето пловдивски сгради от 30-те стил, тя не бе напълно гладка, а бе едра и влачена, което създаваше собствена специфична текстура в иначе изчистената от декорации фасада.
Като положително от ремонта все пак могат да се отбележат няколко неща – за разлика от други модерни сгради от периода, които напълно се заличават (само преди няколко месеца започна събарянето на прекрасна къща на улица „Тракия“), Стайновата къща все пак ще бъде запазена. Макар и с известните и немалки промени, сградата не е тотално обезличена, ако можем да я сравним с друг модернистки шедьовър – къщата на Асваздурян на „Антим I“ до Протестантската църква на Сахат тепе, която още преди повече от десетилетие бе надстроена нелепо със зъбери, а преди броени години получи още един нов етаж и куп промени, напълно губейки оригиналния вид на арх. Христо Пеев. Модата новоремонтираните сгради да се боядисват в ярко жълто или розово също сякаш вече отминава. Като добро решение може да се отбележи и поставянето на белите дървени дограми, оразмерени коректно спрямо стила. За много от експертите и любителите на архитектурата обаче, тези малки положителни детайли не са достатъчни за достойното отношение, което великолепната къща трябваше да получи.
