Съборената къща на ъгъла на улица „Цар Асен“ и „Г. М. Димитров“ – бижуто, от което останаха само две жалки стени – влезе в архитектурната изложба за проекти от последната година, която Камарата и Съюзът на архитектите в Пловдив организират. Или по-точно проектът за надстрояване и поглъщане на прекрасната стогодишна къща от ново стъклено здание.

Преди около 4 години прекрасната сграда бе подхваната от багери. Къщата, която бе сравнително запустяла, но в съвсем прилично конструктивно състояние, с възможност да бъде ремонтирана и запазена в автентичния си вид, бе унищожена. Багерите оставиха само две мижави стенички, днес почти подигравателно погълнати от стъкло и бетон. Макар и с наложени глоби, в крайна сметка законът е спазен и всичко е наред. Части от две от стените на културния обект съществуват. Това, че те са напълно смачкани под съвремие няма значение.

Проектът на арх. Марта Теодосиева и арх. Любомир Драгомиров е гордо представен на изложбата. Самият обект продължава да се строи, една година след като археолозите пък забавиха работата по така ценния парцел. Дали нещо от откритията им ще бъде на показ в бъдещата сграда не е ясно. Със сигурност историята на Пловдив – дали близката, от преди 100 години, или по-далечната, от преди двадесетина века – вече е бетонирана и остъклена.

А най-тъжното е, че сградата-бижу ще бъде механично преповторена, поне според проекта. С бетон, фалшива имитация на истинската история на къща, била нечий красив дом, в последствие и пространство за изкуство към Музикалното училище.