Дълга и богата история има уникалната каменна къща на Сахат тепе. Построена в началото на XX век, вече над 100 години тя краси хълма с масивния си градеж. Издигната е от протестантския мисионер Георг Марш, който продължава традицията на чуждестранните евангелски свещеници в Пловдив още от средата на XIX век, докато Пловдив е част от Османската империя.
Към края на века мисията вече е набрала скорост и след няколко други свещеника, като д-р Кларк и д-р Мериам, Георг Марш успява да издигне красивата каменна църква на склоновете на Сахат тепе. Проектът най-вероятно е на знаменития архитект Георги Фингов. Евангелската съборна църква функционира и до днес. Къщата, в която Марш е живял, обаче има по-бурна съдба.
Каменната къща е била негов дом и е построена почти по същото време с църквата, открита официално през 1901 година. Все още архивите не пазят информация дали и тя е проектирана от арх. Фингов, или от самия Георг Марш, който устното предание твърди, че също имал влечение към архитектурата. На първия етаж на голямата къща се е намирала и протестантската библиотека на Марш.
В съседните сгради по улица „П. Ю. Тодоров“ пък са живеели хора от неговата прислуга. Едната от къщите е запазена, докато от друга от слугинските сгради е останала само основата, по стръмнината към върха на Сахат тепе.
След известно време Георг Марш напуска Пловдив и къщата остава в ръцете на местната община. Така през годините там се настаняват различни хора. Един от днешните обитатели е Иван Манолов, който разказа за „Под тепето“, че къщата редовно предизвиква интерес на любители на архитектурата.
„Много се заглеждат по козирката, която е каменна и не е типична за другите сгради. Това са едни големи камъни, които съвсем малко стърчат“, разказа той.
Сградата е в сравнително добро състояние. В интериора няма много украса, сподели Иван Манолов. Едни от красивите елементи, запазени и до днес, са цветните плочки на входа. Къщата е с много дебели стени и някои от силните земетресения дори не се усещат в нея, добави днешният обитател на каменния дом. Стените са около 86 см, като на места е само камък, на места има и тухлен градеж, добави той.
На останалите етажи живеят и други хора – общо към 5 семейства. В подземието, където преди години е имало кладенец, пък е помещение, което днес се използва от Българското дружество за защита на птиците. Там са подредени материали от различни изложби и инициативи на организацията. Също, както преди сто години, освен като жилище, къщата приютява културни и просветни дейности.
Дори и само на външен вид, къщата и до днес впечатлява с внушителната си архитектура, която може би е уникална за цялата страна. За щастие, днешните обитатели знаят нейната ценност, и доколкото могат, се грижат за нейното адекватно опазване за бъдещите поколения.
