Дълга и богата история има уникалната каменна къща на Сахат тепе. Построена в началото на XX век, вече над 100 години тя краси хълма с масивния си градеж. Издигната е от протестантския мисионер Георг Марш, който продължава традицията на чуждестранните евангелски свещеници в Пловдив още от средата на XIX век, докато Пловдив е част от Османската империя.

Към края на века мисията вече е набрала скорост и след няколко други свещеника, като д-р Кларк и д-р Мериам, Георг Марш успява да издигне красивата каменна църква на склоновете на Сахат тепе. Проектът най-вероятно е на знаменития архитект Георги Фингов. Евангелската съборна църква функционира и до днес. Къщата, в която Марш е живял, обаче има по-бурна съдба.

Каменната къща е била негов дом и е построена почти по същото време с църквата, открита официално през 1901 година. Все още архивите не пазят информация дали и тя е проектирана от арх. Фингов, или от самия Георг Марш, който устното предание твърди, че също имал влечение към архитектурата. На първия етаж на голямата къща се е намирала и протестантската библиотека на Марш.

В съседните сгради по улица „П. Ю. Тодоров“ пък са живеели хора от неговата прислуга. Едната от къщите е запазена, докато от друга от слугинските сгради е останала само основата, по стръмнината към върха на Сахат тепе.

След известно време Георг Марш напуска Пловдив и къщата остава в ръцете на местната община. Така през годините там се настаняват различни хора. Един от днешните обитатели е Иван Манолов, който разказа за „Под тепето“, че къщата редовно предизвиква интерес на любители на архитектурата.

„Много се заглеждат по козирката, която е каменна и не е типична за другите сгради. Това са едни големи камъни, които съвсем малко стърчат“, разказа той.

Сградата е в сравнително добро състояние. В интериора няма много украса, сподели Иван Манолов. Едни от красивите елементи, запазени и до днес, са цветните плочки на входа. Къщата е с много дебели стени и някои от силните земетресения дори не се усещат в нея, добави днешният обитател на каменния дом. Стените са около 86 см, като на места е само камък, на места има и тухлен градеж, добави той.

На останалите етажи живеят и други хора – общо към 5 семейства. В подземието, където преди години е имало кладенец, пък е помещение, което днес се използва от Българското дружество за защита на птиците. Там са подредени материали от различни изложби и инициативи на организацията. Също, както преди сто години, освен като жилище, къщата приютява културни и просветни дейности.

Дори и само на външен вид, къщата и до днес впечатлява с внушителната си архитектура, която може би е уникална за цялата страна. За щастие, днешните обитатели знаят нейната ценност, и доколкото могат, се грижат за нейното адекватно опазване за бъдещите поколения.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…