Ловният трофей се пази в двореца „Кричим“

Ловно стопанство крие огромно природно богатство, убежище е на редки растителни и животински видове (ГАЛЕРИЯ)

Таня Грозданова

В нощта срещу 22 септември 1908 министър-председателят посреща княз Фердинанд I на яхтата „Хан Крум“ край Русе. Оттам цялото българско правителство и князът поемат към Търново. Царският влак, в който пътуват държавниците, прави почивка по маршрута си на гара Две могили. Там Малинов написва манифеста за независимостта, под който се подписват Фердинанд и министрите. Независимостта на България е обявена тържествено на 22 септември 1908 г. в църквата „Св. 40 мъченици“. Княз Фердинанд I приема титлата „цар на българите“.

Цар Фердинанд I, премиерът Александър Малинов и други официални лица при обявяването на независимостта на България

Всеки патриот знае тази част от историята на Родината. Питали ли сте се някога какво е направил предпоследният български цар, за да отпразнува този акт? Отговорът е … отишъл на лов.

След прочитането на Манифеста в Старопрестолния град, владетелят отпрашил директно към двореца „Кричим“, където бил организиран „празничен лов“. На тази дата Фердинанд отстрелял прекрасна лисица в ловното стопанство и наредил да направят трофей от главата ѝ.

Трофеят до ден днешен е изложен в един от коридорите на двореца на първия етаж. Историята разказа пред репортер на Под тепето Владимир Маринов, заместник-директор на ловното стопанство, който е и ландшафтен архитект.

Маринов работи в стопанството към двореца повече от 30 години, хванала е и от предишния политически строй, и се явява живата енциклопедия на мястото. Той помогна на екипа ни, като показа потайностите на парка и царската ловна хижа за читателите на Под тепето в аванс.

Както ви съобщихме преди дни, едно от най–интересните места от към туристическа гледна точка, обвито в исторически мистерии, секретно и недостъпно през различните политически години – царският дворец „Кричим“, ще бъде отворено за широката публика след около 3 месеца.

Парка

Дънерът на най-огромната ела, която била засадена в парка лично от Фердинанд и откривателят на Байкушевата мура Костадин Байкушев. Намирала се е отдясно на двореца, до входа за ловци. Загинала преди 2-3 г. и била отсечена, а до огромния ѝ дънер лесовъдите засадили млада от същия вид.

Дворцовият парк е с площ от 300 дка, от които 260 декара се поддържат с поливна система. Предстои тя да бъде напълно ремонтирана, както и да се изчистят напоителните канали за гората, преди да се отвори за турисити.

За горската част на имението, свързана и с ловното стопанство, са полагани особени грижи към богатата местна фауна. Там през различни периоди са аклиматизирани мексикански пуйки, разни видове фазани и дори южноамерикански щраус-нанду. Развъждани са и кеклици, яребици, токачки и др. Управител и водещ ловната програма на Царя от 1907 г. е Васил Бояджиев.

„По последното пролетно преброяване имаме 460 елена лопатари, 40 муфлона, 350 фазана и 560 яребици. Сигурно има сърни и 20-ина диви свине, които нанасят щети на парка и трябва да бъдат отстранени”, обясни шефът на Югозападното горско предприятие инж. Дамян Дамянов.

В парка има над 300 растителни вида, някои от които са уникални за страната като лаврови вишни, секвои и магнолии.

От посещенията си в Страната на изгряващото слънце, през 70-те години на XX век, Тодор Живков  донесъл фиданки на красиви японски вишни, които били засадени край Двореца

Огромният парк всъщност е гора с разнообразна растителност, езера, зелени поляни. За тази част на имението, свързана и с ловното стопанство, се полагат особени грижи и до днес.

Цялото имение е разположено на площ от 2 хиляди декара, като над 1400 от тях са лонгозна гора, около 300 декара са декоративен парк с уникални и редки видове растителност – 500-годишни дъбове, 200-годишни бели тополи, секвои, магнолии и бамбук.

Уникално и е езерото с водните лилий, се простира на площ от 3 декара и по което са плували лодки по царско време.

Гората и досега се обитава от животни. Там е най-големият развъдник на елена лопатар. Има над 200 елена и много сърни. Стопанството е последното убежище на бронзовата мексиканска пуйка. Ловът обаче е забранен, защото паркът е защитена територия.

Плановете в момента са да се възстанови ябълковата градина, както и нивите, от които може да се добива фураж за дивеча, а така също и зеленчукопроизводството, съобщи инж. Дамянов.

В оранжерията в момента се отглеждат около 200 вида цветя, повечето от които напролет се вадят на открито. Сред тях са: декоративната форма на татула, огромни кактуси, пасифлори, килимни фигури, които дават целогодишен ефект в парка, австралийското растение дървовиден хвощ, над 20-годишни огромни кактуси, папрата „Еленови рога”, мини ананас, орхидеи и много други.

По времето на Цар Борис Трети в парка е направен детски басейн за малкия Симеон и сестра му княгиня Мария-Луиза, който е запазен и до днес. При първото си посещение у нас след промените Симеон Сакскобурготски посетил и двореца Кричим, разказва ландш.арх. Владимир Маринов.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…