Преди християнизацията у българите е съществувал празничен цикъл, посветен на възраждащата се природа
Навсякъде ще прочетете, че днешният Лазаравден е християнски празник, по името на Свети Лазар, а в неговата основа е библейската притча за възкресението на Лазар от Иисус Христос. Това обаче не е цялата истина, тъй както всичко в нашата история и този празник има друго значение за народа.
От съдържанието на традиционните вярвания и обредни действия на този ден, както и на Благовещение, Цветница и Великден за историците и етнолозите е станало ясно, че преди християнизацията по нашите земи у българите е съществувал празничен цикъл, посветен на възраждащата се природа и плодородието. Чрез налагането на християнството в Европа била наложена и християнската празнична система, която обаче се сблъскала с местните езически култове и неизбежно се стигнало до абсурден религиозен микс. Тъй като цикълът, свързан с „Христовото възкресение“, съвпадал с настъпването на пролетта – особено наситен на тържествени дати период в езическия календар.
По старобългарските обичаи този празник се свързва повече с порастването на жената и нейната готовност за встъпване в брак и народът го нарича още "Лазарица" или "Лазарова събота". На самия Лазаровден рано сутринта, пременени в нови и чисти момински носии, закичени с венци и свежи китки по главите, лазарките тръгват на групи по махалата да обикалят селските домове. Те пеели песни и играели като подгонен вихър, а после пускали венците по реката. Навсякъде лазарките благославяли труда на работливите стопани, пеели за нивите, за къщата, за стоката - домашните животни. " Стопанката кара лазарките да подскачат високо и да потропват с крака, за да растат високо посевите и да се плодят домашните животни. После тя дарява девойките с яйца, които те събират в кошнички.
Днес празнуват имен ден: Лазар, Лазара, Лазарин, Лазарина, Лазаринка и Лазо и Лазета и други производни имена.
В календара на християнската църква празникът е свързан с един от най-вълнуващите евангелски сюжети - възкресението на Лазар, живял в град Витания, близо до Ерусалим.
Лазаровото възкресение станало непосредствен повод за смъртната присъда на Спасителя. Затова именно от най-дълбока древност било установено случилото се да се спомня преди началото на Страстната седмица (Седмицата на Христовите страдания). В IV век Лазаровото възкресение се считало за общоцърковен и тържествен празник, което се вижда от множеството поучения на този ден от св. Иоан Златоуст, блаж. Августин, и др. В VII-VIII век светите църковни песнописци св. Андрей Критски, Козма Маюмски и Иоан Дамаскин съставили особени песнопения и канони, посветени на празника, които са в Църквата ползва до ден днешен.