Посланието на старогръцки е в чест на Дионис и е посветено на императорите Варелиан и Галиен

Под надписа седят имената на 44 члена на религиозната организация, оцелели след опустошителното готско нашествие

Мраморната стела е изработена сто години преди Базиликата, преизползвана е като строителен материал при изграждането на раннохристиянския храм

Този надпис може да възстанови до голяма степен съществото на тракийските мистерии

Иво Дернев

Исторически удар. Така археологът Жени Танкова и епиграфът проф. Николай Шаранков определиха последното сензационно откритие на Епископската базилика. При обръщането си, една от мраморните плочи от пода в атриума на гигантския раннохристиянски храм разкри неподозиран надпис, който е бил част от по-ранната сграда там, а в последствие е бил преизползван. Огромното посланието на старогръцки е издялано съвършено върху каменната стела (паметник с надпис и релеф) приблизително сто години преди изграждането на Епископската базилика. Което потвърждава теорията,  че предшествалата храма постройка е била свързана с императорския култ.  Под посланието седят имената на 44 члена на религиозното сдружение Дионис, а изработването му е по повод оцеляването им при готското нашествие през 251г., което почти унищожава града. Надписът е в чест на Дионис, наречен тук за първи път Тракийския Предводител. Членовете на мистичната организация го посвещават и на императорите Варелиан и Галиен.

„Открихме го в атриума на Базиликата, обърнат откъм опаката му страна. Бил е използван като настилка при изграждането на раннохристиянския храм”, обясни пред Под тепето на място днес ръководителят на разкопките на Базиликата арх. Жени Танкова. Тя и екипът й  наблюдават консервационно- реставрационните работи, които вървят на обекта, и оглеждат всички мраморни плочи, които се вдигат там. Вчера, в момента, в който повдигали въпросния мраморен блок от пода в атриума, Жени Танкова вижда, че в единия си край той завършва с декорация. Веднага разбрали, че става въпрос за стела. Посланието на старогръцки е разчетено вчера вечерта от епиграфът проф. Николай Шаранков.

„Този надпис е трети от по-ранната сграда тук. Той не я датира в точност, а просто е положен тук в момента след готското нашествие от 251г. Надписът буквално гласи: „За победата, здравето и вечното просъществуване на императорите Публий Лициний Валериан и Галиен Августин и за целия им дом, за свещения сенат и римския народ и за съвета и народното събрание на Филипопол- на Тракийския Предводител Дионис посветиха оцелелите мисти, когато водач на мистериите и пожизнен жрец беше Аврелий Мукианид , син на Мукиан”. Следва издълбан в мрамора списък с имената на всички 44 члена на мистичното общество, много от които са споменати с длъжностите, които са заемали”, разкри Жени Танкова.

Проф. Николай Шаранков пък трудно скриваше вълнението си от последната находка на обекта днес.

„ Нямаме друго Дионисово сдружение с толкова сложна организация, съдейки по длъжностите. Явно тук е било някакво много важно място, където императорските почитатели са си слагали списъци с имената. Става въпрос за списък на религиозното сдружение Дионис. Но това, което е по-интересно, че от времето на Галиен, по-точно Валериан и Галиен, подписалите се тук пишат, че са се спасили от готското нашествие. Шрифтът е идентичен с един надпис в чест на император Галиен в Археологическия музей. Посвещението е за Повелителя на Тракия Дионис, като интересното е, че не споменават провинциален управител, тъй като по това време вероятно ситуацията в Тракия е била доста сложна. В това мистично сдружение има интересни длъжности, явно свързано и с императорския култ. Находката е изключителна и с това, че от този период на практика нямаме никакви надписи. Само този за Галиен в музея и един за пълководеца му Марциан, който сега е експониран до стадиона”, разказа епиграфът проф. Николай Шаранков.

Точната датировка ще е ясна след месец, но щом се говори за Галериан и Валериан и щом става въпрос за оцелели от готското нашествие, явно надписът е изработен е в началото на управлението на императорите- 253г. Това е поредно потвърждение на отколешна идея на археолозите и проф. Шаранков, че под Базиликата е имало нещо, свързано с императорския култ.  В списъкът с имена например се среща рядката длъжност „сабостофор”- този, който носи изображението на императора. Мъжете с тази длъжност в списъка са двама, може би заради двамата императори.

„Този надпис дава много богата информация. Това без съмнение е един от най-интересните надписи, откривани в Пловдив. На първо място защото е поставен от хора, които са се спасили от голямото готско нашествие в средата на трети век и те след оцеляването си, 253-254г., за благодарност за спасението си издигат този списък на оцелелите членове на религиозното сдружение в чест на Дионис, наречен тук за първи път Тракийския Предводител. Те го посвещават на императорите Варелиан и Галиен, чийто имена след това са изтрити. Това е списък на сдружение за провеждане на мистерии в чест на Дионис. Това, което е интересно, е че са изброени и длъжностите на членовете в организацията, а те са много разнообразни. Има няколко ръководители на мистериите, различни видове жреци, хора които имат задължение да носят специфични свещени предмети. Виждаме една много сложна структура на това сдружение, каквато нямаме в други надписи. Това тепърва ще трябва да се проучва”, заяви проф. Шаранков.

Той допълва, че в списъка се откриват и така наречените „курети”, които танцуват с военни доспехи. Има също името на техния предводител, който върви с дрянова пръчка.Този надпис може да възстанови до голяма степен съществото на тракийските мистерии.

„ От тази епоха, след готското нашествие, ние почти нямаме надпис. Досега имахме общо два надписа от Филипопол от цялата втора половина на трети век. Този е третият, най-голям и значим, с най-много информация. Вероятно хората, които са били членове на това сдружение, до голяма степен са преселници от Мала Азия. Те поначало са склонни към такъв тип култови организации. Тук излагат имената си първо да покажат, че са се спасили от нашествието на готите, при което е загинало или пленено почти цялото население на града. Те явно отдават спасението си на това, че са били членове на това религиозно общество, заради което благодарят на Дионис. Те издигат паметника и с молба богът да се грижи за новите императори, тъй в периода, докато тук се случват готските нашествия, в цялата империя има криза, а императори се сменят постоянно. Едва когато идват Валериан и Галиен, които са баща и син, империята успява да се стабилизира за един период от 15 години. Този надпис е израз на надеждата на тези хора, че ще могат да възстановят живота си. И това да се направи такъв огромен и красив надпис е едно голямо усилие, тъй като градът е бил напълно разрушен, а повечето хора са били избити. Тези хора са вложили всичко с помощта на бога и новите императори да възстановят живота си”, допълни проф. Шаранков.

В надписа не се споменава управителя а провинция Тракия, а само императорите като някаква единствена надежда за членовете на мистичната организация. Те са смятали са, че техният бог Дионис, който е предводител на Тракия, ще ги води към по-добро бъдеще.

„Досега намирахме само унищоженията от готското нашествие, след което не остава нищо, но тук за пръв път виждаме надежда. Представете си тази стела върху един разрушен град, където хората няма къде да живеят, да се издигне тържествено, като символ на възстановяването на града. Като символ на бъдещето”, обрисува древната картинка проф. Николай Шаранков.